<strong>Съкровение на нашите възрожденци е републиката. След Освобождението големите държави обаче налагат монархията. Стефан Стамболов вярно долавя истинския му облик и в предсмъртния си час, осъзнал вината си и потърсил прошка от народа за възшествието на чужденеца на българския трон, признава: &ldquo;Българският народ ще ми прости всички грехове, но никога няма да ми прости, че докарах Кобурга на българския престол&rdquo;. Паметно признание, неповторено в нашата политическа история!</strong> <div>&nbsp;</div> <div> <div><img src="/documents/newsimages/editor/201605/fff.jpg" width="300" height="441" hspace="9" align="left" alt="" />От висотата и отдалечеността на настоящето можем да запитаме: Само той ли носи голямата &ldquo;заслуга&rdquo; за идването на Кобурга? Малко или много, не са ли отговорни и тези, които първи се срещат, беседват, опознават и повеждат другоземния княз към България, отдали му я като дан за вечно ползване, без уговорки, условия, изисквания, преклонение пред законите. По силата на кое право в историята се върши този акт? Тримата делегати действат самоизолирано от реалностите на времето, голямата политика, миналите и настоящи намерения на австрийската империя, чийто син е срещнатият кандидат. К. Стоилов, Д. Греков и К. хаджи Калчев проявяват учудваща и непростима политическа слепота, невежество и изостаналост. <br /> <br /> Човекът, който е нужен да оглави политиката, да ръководи стопанството, да даде тон в духовната сфера, да предвожда армията, да играе предна роля в дипломацията, трябва да е с качествата на държавника, икономиста, културния фактор, военачалника, международника.&nbsp;</div> <div>Европейските възпитаници (К. Стоилов завършва право в Германия, Д. Греков - Сорбоната, К. хаджи Калчев следва в Роберт колеж в Цариград) са без елементарна психологическа нагласа, подготовка и опит за вникване във вътрешния потаен мир на човека. Впечатляват ги неговата благородническа биография, висш произход, обиграно словоизлияние, а не делата и възможностите му. възможностите, перспективните народополезни намерения. Приемат един чужденец - малокултурен, без високо за положението му образование, с особен леденостуден и недружелюбен характер, милитаристични наклонности.<br /> &nbsp;</div> <div>И най-парадоксалното: приемат го завинаги! Обстоятелствата са благоприятни за Кобурга. От него нищо пожелано, какво повече да иска, дошъл в България, той е с неограничена власт, царски блясък, безотговорни действия, пътуване в чужбина, престой в курорти, шантани и скъпи вертепи като шейх от Ориента. България е страна с послушна рая, покорно население, безмълвно стадо. В нея всичко е възможно. Богата земя с колониално положение.<br /> <em><strong><br type="_moz" /> </strong></em></div> <div><em><strong>Денчо МАРКОВ, Габрово&nbsp;</strong></em></div> <div>&nbsp;</div> </div>