Наказахме насилниците фашисти, които измъчвали и насилвали младата ми булка, докато разбрали, че може да умре, твърди братовчедът на писателя
<strong>&nbsp;Бях командирован в Берковица. Трябваше да трасирам магнитометрична магистрала за извършване на геофизични проучвателни измервания от землището на гр. Вършец до землището на село Дълги дел.</strong> <div>&nbsp;</div> <div> <div>Влизам една сутрин в канцеларията, която е в центъра на града, а вътре, както винаги, е пристигнала преди мен ранобудната и очарователна брюнетка Надя (внучката на поп Георги) - изчислител и деловодител към групата ни. Тя бърза да ме осведоми, че вчера, след като съм тръгнал на работа, от базата в Говежда са позвънили и са известили, че днес ще пристигне касиер-домакинът, и преди да се насочим към квартирите си, трябва да отидем при нея, за да си получим заплатите - аз и момчетата, които работят при мен.<br /> &nbsp;</div> <div>Ето ни в канцеларията, а касиерът домакин вече ни очаква. Това е Александър Радичков - Сашо, както всички го наричаме. И ако някой иска да направи връзка на фамилното му име с това на писателя Йордан Радичков, пояснявам, че такава връзка има, защото&nbsp;</div> <div><br /> <strong>Александър и Йордан Радичкови са братовчеди, синове на двама братя</strong></div> <div><br /> Щом ме видя, започна да се &ldquo;заяжда&rdquo; по радичковски:</div> <div><br /> - Остаря в тази геофизика, остаря... едвам си спомням, когато пристигна с куфарчето си преди много, много години, и аз те представих на началника, другаря Ефтимов... Та, на колко години стана, приятелю?</div> <div><br /> - На 26 и само от две години съм в геофизиката, много ли са?!</div> <div><br /> - На 26 ли каза? А къде са 33? - рече Сашо и погледна към Надя.</div> <div><br /> - Сашо, не се обиждай - намеси се Надя, - но, струва ми се, че си на повече от 33?</div> <div><br /> - Ех, Надя, Надя... де да бях на годините на това момче, както си разцъфнала като пролетно кокиче, така и бих те откъснал да се закича с него...</div> <div>Момчетата получиха парите си и излезнаха, отиде си и Надя. Останахме двамата със Сашо. Той застана до прозореца - мълчаливо вгледан повече в себе си, отколкото в минаващите по улицата влюбени двойки, а сетне се обърна към мен - унил, мрачен - и заговори с насълзени очи:</div> <div><br /> - Опитвам се да се шегувам, а сърцето ми кърви от болка, защото щом пристигна в този град, започват да ме връхлитат зловещите спомени и ме стискат за гърлото, готови да ме задушат. Минали са десетилетия, а като че ли беше вчера... Зимата на 1944 година... Един&nbsp;</div> <div><br /> <strong>подлец от родното ми село Калиманица ме предаде, че в дома ми са идвали нелегални, нощували са и съм им давал храна</strong></div> <div><br /> Беше вярно, но когато ме арестуваха, отричах всичко, а те ме ритаха, тъпчеха, режеха живо месо - да кажа колко са и кои са... Издържах и не предадох никого...&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div>На осмия ден ме пуснаха, но лично началникът на полицията ме заплаши, че втори път жив няма да излезна - Харлаков се наричаше този изрод. Втория път, когато се готвеха да ме арестуват, беше средата на лятото и до 9 септември оставаха малко дни. Човек от полицията ме предупреди, че ме очаква арест, а това значи... гибел.&nbsp;</div> <div><br /> <strong>Верен другар от Черешовица ме прие в дома си и ме спаси от явна смърт&nbsp;</strong></div> <div><br /> Когато пристигнали да ме арестуват и не ме намерили вкъщи, бях оставил младата си булка, деветнадесетгодишната Ирина. Арестували нея.</div> <div>Тя не знаеше къде и при кого съм. Започнали разпитите - ден и нощ изтезание, без хляб и вода... Мълчала. Чудовището Харлаков я разпитвал, насилвал я, гаврил се с нея, докато му омръзнало, а после я отстъпил на подчинените си. Измъчвали я, насилвали я, докато престанала да вика, да говори, и те осъзнали, че може да издъхне при тях, затова я изнесли една сутрин рано и&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div><strong>оставили омърсеното й тяло на една пейка в градината пред полицията&nbsp;</strong></div> <div><br /> Прибрали я близки от родното ни село Калиманица и дни наред я лекували, за да се съвземе. Но ето, минали са се толкова години, а все още се стряска насън и говори неразбираеми думи...</div> <div><br /> Пред съда тя разпозна и посочи мъчителите си. Заедно с Харлаков на смърт бяха осъдени и четиримата насилници. Аз сложих примката на Страшилището. Издъхна за по-малко от час, а трябваше бавно и мъчително да умира... малко му беше една смърт. Бързо се спаси... а аз повече от две десетилетия не мога да избягам от мислите си...</div> <div><br /> Изтръпнал от ужас, онемял от това, което чувах, не разбрах как той неочаквано смени тона си и като че ли с друг глас рече:</div> <div><br /> - Знаеш ли, че днес е Великден и в църквата ще има литургия, искаш ли да дойдеш с мен? - И преди да му отговоря, той продължи. - Да тръгваме, че много време те занимавах с черните си спомени и няма да има място да влезнем и да запалим свещички за моето Спасение и за теб - никога да не изживяваш ужаса, който аз съм изживял и все още изживявам.<br /> &nbsp;</div> <div><strong>Църквата наистина беше пълна, нищо че времето беше атеистично</strong></div> <div><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201605/16-velikden.jpg" width="350" height="328" hspace="8" align="left" alt="" />Запалихме свещички и за заслушахме в пеенето на църковния хор. По някое време Сашо се наведе към мен и прошепна: &ldquo;Виждаш ли го онзи там, вдясно, с черния костюм и червената връзка? Внимателно го наблюдавай и ми кажи дали поглежда към нас. Той е местен партиен работник и не е влезнал за добро в църквата. Наблюдавай го, но не си задържай погледа върху него, конспирация, нали разбираш?&rdquo;. Кимнах с глава. Когато литургията свърши, &ldquo;непознатият&rdquo; побърза да излезе, като се промъкна съвсем близо край нас, без да ни погледне.</div> <div><br /> Десетина дни след Великден Сашо ми разказа, че посещението ни на литургията в църквата е било докладвано на отговорните партийни другари и е&nbsp;</div> <div><strong><br /> трябвало да дава обяснение пред Партийното бюро<br /> <br /> </strong>на геоложко проучване в Михайловград:<br /> &nbsp;</div> <div>- Влезнах в кабинета на партийния секретар, а там вече ме очакваха познати лица, но и такива, които никога не бях виждал. Нямаше го онзи, когото видяхме в църквата. Отначало много внимателно и кротко ме заразпитваха дали съм присъствал на Великденската литургия в Берковица, палил ли съм свещички, като са очаквали, че ще се изплаша и ще почна да отричам. Попитаха ме и дали съм бил сам, или съм водил някого с мен.</div> <div><br /> Казах им, че съм присъствал на литургията, палил съм не една, а три свещички и с мен е било младо момче, и какво от това?!</div> <div><br /> - Какво ли? - ехидно ме попита другарят от Градския комитет - малко ли е това, че ти, партийният човек, си позволяваш да влизаш в църква, като даваш грозен пример на другите, на безпартийните? Не само ти си бил, но си и взел със себе си млад служител, за да му мътиш главата с религия, в противовес на нашето партийно, атеистично учение! Какво ще си помисли това младо момче за партийната ни дисциплина? Кажи, де!</div> <div><br /> - Да, аз го помолих да дойде с мен в църквата, и какво от това?</div> <div><br /> - Това, че трябва да гласуваме да ти наложим партийно наказание, ето това... Другари, трябва ли такъв човек, член на Партията, да бъде в нашите редици?</div> <div><br /> - Спрете - извиках, - преди да гласувате, ето какво ще ви кажа: фашистите искаха да смачкат тялото ми, но аз оцелях, вие искате да направите същото с душата ми, но няма да успеете!<br /> &nbsp;</div> <div><strong>Хвърлих партийния си билет пред другаря от Градския комитет и напуснах събранието</strong></div> <div><br /> След няколко месеца &ldquo;много кротко и любезно&rdquo; партийният секретар на Геоложка бригада др. Илиев му върнал книжката и го предупредил да внимава къде и с кого ходи и какво прави, защото всичко се знае и вижда.</div> <div><br /> Сашо наистина много &ldquo;внимаваше&rdquo; и беше се толкова &ldquo;изплашил&rdquo;, че следващата година, когато бях командирован във Вършец и минахме край Клисурския манастир, той ме помоли да наредя на шофьора да отидем и да разгледаме манастира и да присъстваме на литургията, ако има в момента, защото пак беше Великден...<br /> &nbsp;</div> <div>Такъв беше Сашо - Радичкова горда и непокорна кръв, калиманишка луда глава...</div> <div><br /> <em><strong>Павел ДЖОКОВ, Монтана</strong></em></div> <div>&nbsp;</div> </div>