Димитър Матеев дописа музикалната история на Дряново

<strong>&nbsp;Срещнах се с маестрото в есента на далечната 1970 г., когато, още ученик, пожелах и бях приет като най-младия хорист в мъжката вокална група при читалище &rdquo;Развитие&rdquo; в Дряново. Неин диригент бе вече утвърденият специалист Димитър Матеев, дописал с успехите си музикалната история на града.</strong> <br /> <br /> И той, и тогавашните членове на групата ме приеха радушно и ентусиазирано, защото се радваха, че млад човек идва да подсили състава. А обичта към хоровото изкуство не е случайна, защото майка ми беше дългогодишна хористка на смесения хор &ldquo;Априлов-Палаузов&rdquo; в Габрово. Но преди да ви разкажа за моите срещи с бачо Митьо, както приятелски го наричахме, ще ви запозная накратко с житието и битието на именития музикален педагог и диригент.<br /> <br /> По данни на сина му Николай Д. Савов, Димитър Матеев е роден на 4 април 1911 г. във В. Търново. Баща му е музикант, капелмайстор на военната музика в града. Д. Матеев завършва Търновската мъжка гимназия, а по време на учението си <br /> <br /> <strong>усилено се занимава с музика, изучавайки цигулка и духови инструменти</strong><br /> <br /> Свири с оркестъра и на гимназията, и в киното. Завършва Школа за запасни офицери в София и служи в Търновския гарнизон до 1945 г. След уволнението от армията Матеев е учител по музика в гимназията в Килифарево и диригент на смесения хор във В. Търново, както и на хора към църквата &ldquo;Света Марина&rdquo; в старопрестолната столица.<br /> <br /> Идвайки и установявайки се в Дряново през 1949 г., Димитър Матеев става диригент на духовия оркестър към жп завода, който после прераства в градски. Около 1952 г. вече е ръководител на смесения хор при Вагонния завод, който по-късно става ансамбъл с оркестър и дълги години изнася концерти в Дряново и цялата страна. През 1962 г. ансамбълът и неговият диригент Димитър Матеев са наградени с орден &ldquo;Кирил и Методий&rdquo; за активна певческа дейност и популяризиране културните традиции на града. След пенсионирането си Матеев продължи да ръководи градската духова музика и ритуалния хор. Почина на 24 март 1988 г. в Дряново, където е погребан.<br /> <br /> Бачо Митьо беше ерудирана личност в областта на музиката. Не всеки диригент и педагог се наема в тогавашните трудни следвоенни времена <br /> <br /> <strong>да ръководи хоров ансамбъл от близо 100 души <br /> </strong><br /> Обичта към хоровото изкуство и ентусиазмът в ония години са карали дряновци, повечето работници и служители във Вагонния завод, да създадат заедно със своя маестро това &ldquo;певческо чудо&rdquo; в Дряново. За него се говори и до днес, а ние от смесения хор за школувано пеене продължаваме и сега традициите в това богоугодно дело. Освен гена от майка ми, и магията на хоровата музика ме е накарала и аз да обичам изкуството на хубавата песен още през 1965 г., когато за първи път чух &ldquo;на живо&rdquo; изпълнение на дряновския хоров ансамбъл. Повече от 10 г. бях хорист в мъжката вокална група, по-късно превърнала се и в хор за тъжни ритуали. Той изигра своята положителна роля, защото дряновци ни търсеха за възпоменанията на своите близки и бяха доволни от нашите изяви. Всички във формацията слушахме с внимание диригента си, разучавахме песни, които се харесваха на публиката, а тя ни се отблагодаряваше за старанието и труда с аплодисменти. Успехите ни се дължаха на професионализма и взаимното уважение с диригента Димитър Матеев. <br /> <br /> Тук е мястото да спомена и името на музикалната педагожка и дългогодишна преподавателка по акордеон в Детската музикална школа - Добринка Стефанова. Тя беше наша корепетиторка и помощничка на Матеев. Именно основното ядро от хористи на ансамбъла и мъжката вокална група бе по-късно причината да се създаде смесен хор за школувано пеене под диригентството на незабравимия Любен Бондоков (вечна му памет!). Умението му да работи като Матеев професионално със самодейците накара журито да присъди на хора златен медал и лауреатско звание на Републиканския фестивал на художествената самодейност. И като се връщам към спомените си за мъжката вокална група, още са пред очите ми жизнерадостната усмивка и темперамент на диригента Димитър Матеев. Той <br /> <br /> <strong>умееше да ни &ldquo;оплете&rdquo; и омагьоса в хубавата хорова песен, да ни накара да я обикнем завинаги </strong><br /> <br /> Беше от педагозите, които те настройват позитивно при всяка репетиция, а и по-възрастните колеги хористи респектираха с достолепие и авторитет. Ще спомена имената на Енчо Иринчев, Иван Койчев, Коруто, Генчо Тулешков, Митьо Дянков, Иван Стойчев и още други имена на хора, &ldquo;врели и кипели&rdquo; през годините в хоровата &ldquo;ковачница&rdquo;. Те ме ентусиазираха и насърчаваха, и днес с уважение си спомням за тях и делата им. <br /> <br /> Безспорен дял да се запазят и продължат хоровите традиции в Дряново имаше бачо Митьо. Всички, които са преминали през неговата певческа школа, знаят за упоритостта му, за труда му, който не е отишъл напразно. С внимание и толерантност се отнасяхме към него, щом застанеше пред нас и започвахме да пеем. Смея да твърдя, че днес трудно се намират такива сърцати и всеотдайни музикални дейци като Димитър Матеев. Не че няма талантливи млади музиканти, но те май искат веднага &ldquo;да се качат на коня и да го пришпорят!&rdquo;. А да си добър музикант, трябва и добре да се веселиш и да си душата на компанията. Бачо Митьо го можеше и този &ldquo;занаят&rdquo;, защото <br /> <br /> <strong>бе табиетлия човек и в работата, и на масата </strong><br /> <br /> Беше шегаджия и ценеше красотата навсякъде, където се появеше. Тези ми думи могат да потвърдят всички, които са се докоснали до душата и сърцето му. <br /> <br /> Заради приноса му в развитието на музикалната култура на нашия град той бе удостоен със званието &ldquo;Почетен гражданин&rdquo; на Дряново през 2011 г., по мое предложение и във връзка с неговата 100-годишнина. Много още може да се напише за таланта на диригента и педагога Димитър Матеев, но скромността му е най-верният знак на жизнения му и творчески път, който приключи на 24 март 1988 г. Нека всички, които го познаваха и уважаваха, да си спомнят с добро за него!<br /> <br /> <em><strong>Любомир БАХЧЕВАНОВ</strong></em>