Бате Петьо Пандира умря, след като на бутилка вино ми предрече син
Манол Манолов е роден на 15 август 1952 г. в село Габър, Бургаска област. Завършил е Великотърновския университет &ldquo;Св. Св. Кирил и Методий&rdquo;, специалност &bdquo;Български език и литература&rdquo;. Поет, автор на стихосбирките &ldquo;Небе от пръст&rdquo;, &ldquo;Библейски сонети&rdquo;, &ldquo;Нищо трайно&rdquo;. <br /> <br /> Негов сонет е включен в антологията за християнска лирика, наред с произведенията на Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, Кирил Христов, Николай Лилиев и други големи български поети. Последната си книга &bdquo;Луди за връзване&ldquo; - максими и миниатюри, Манол издава в съавторство с големия си син Никола Манолов. <br /> <br /> <em>От 11 години поетът е пенсионер по болест, та има време освен за книгите си, и за спомени. Репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; разговаря с него. </em><br /> <br /> <hr /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201605/Tina_34/37_Manol_manolov2.jpg" alt="37_Manol_manolov2.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="353" />- Г-н Манолов, има една уникална снимка на Христо Фотев с Петьо Пандира - остроумен и артистичен бургаски чешит, за когото вече има и скулптура в града. В последната си книга вие разказвате спомени за него...</strong><br /> - Лятото е в разгара си... В ресторант &quot;Одеса&quot; пируват светила на българския театър с половинките си. По някое време нахлува Пандира с цяла тава пържени попчета - от педя нагоре. Прима дамата на вечерта изразява възторга си и пита: &quot;Петьо, на скара ли са?&quot; <br /> <br /> &quot;Мадам, отговаря Пандира, попчета на скара са все едно Паганини на гайда.&quot;<br /> <br /> Спомням си и друга история с бате Петьо: Насъбрали се много хора на стария мост, повъртял се той, понеже никой не му обръща внимание, па взел един рупор и се развикал: &bdquo;Хайде качвайте се всички, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>мостът заминава за Поморие...&ldquo;</strong></span><br /> <br /> Пандира на бутилка вино предрече и позна, че първото ми дете ще е момче. После - след като не пожела друга бутилка - се прибра у дома, и... пое пътя към небесните селения. Убеден съм, че Горе Бог осиява душите на Пандира и на Христо Фотев...<br /> <br /> <strong>- През 70-те и 80-те години на ХХ в. на бургаските поети и писатели беше предоставено едно помещение на &bdquo;пъпа&ldquo; на Бургас &ndash; на ул. &bdquo;Милин камък&rdquo; № 1, в което се подслони Клубът на културните дейци. Христо Фотев, съм чувала, е бил сред постоянното присъствие там?..</strong><br /> - Христо Фотев беше един от малкото членове на Съюза на българските писатели. Затова той имаше ръководна функция в неговото бургаско подразделение и присъствието му в Клуба на културните дейци беше почти ежедневно. Когато минеш край входа след 10 часа сутринта, винаги можеше да го намериш, седнал на ниска масичка с гръб към ул. &bdquo;Първи май&rdquo; /сега &bdquo;Александровска&rdquo;/. <br /> <br /> Преди обяд той обикновено си запълваше времето с четенето на вестник, или ново литературно списание. Погледнат отстрани, Христо изглеждаше, като че никога не става от стола, а стои там като закован - все на едно и също място. Случвало ми се е да го заваря наведен над белия лист, да ниже красиви като бисери, артистично изписани букви на ново стихотворение. Когато това се случеше, винаги си спомнях, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>той е бил кандидат-студент в Художествената академия </strong></span><br /> <br /> Рисувал отлично и разчитал да се класира като надарен младеж, без диплома за завършено средно образование. Завършил беше само фабрично-заводско училище в Сливен, което му даваше професия, но не и средно образование. <br /> <strong><br /> - Разкажете някоя забавна история, която се е случвала зад стените на кафенето на българските писатели?</strong><br /> - В края на 70-те с Илия Буржев сме седнали в кафенето на Съюза на българските писатели. Съседната маса беше заета от достолепен възрастен мъж и докато се чудех кой е, някой се провикна към него: &quot;Бай Круме, ти през коя година получи Димитровската награда?&quot; &quot;През 51-ва!&quot; - отвърна запитаният. &quot;А за кой от романите ти?&quot; &quot;За &quot;Председателят на селсъвета&quot;. Оказа се, че това е Крум Григоров. В Съюза на българските писатели, както твърди по-късно ген. Атанас Семерджиев, всички до един са били агенти. Когато го попитали: Колко от тези тук &bdquo;са&rdquo;?, той отвърнал: &quot;Всички до един!&quot;<br /> <br /> <strong>- Карахте ли се, спорехте ли разгорещено помежду си?</strong><br /> - По време на един спор за някакви глупости Илия Буржев изръмжа срещу мене: &bdquo;Тебе само Сталин ще те оправи!&rdquo; &ndash; Ти ми обясни какво значи &bdquo;оправен&rdquo; човек, изплезих му се аз, пък може и сам да си я свърша тази работа!..Но това бяха закачки. Илия Буржев често твърдеше, че един поет може да бъде глупав колкото си иска, писателят обаче трябвало да бъде умен и заради читателите си...<br /> <br /> <strong>- Били сте близък и с автора на сатирични стихотворения Николай Цонков, по-известен с творческия си псевдоним Николай Лайков...</strong><br /> - Поетите сатирици Васил Ст. Василев /Гаучо/ и Николай Цонков /Лайков/, светла им памет, са съученици от бургаската реална гимназия. И двамата бяха автори на епиграми и сатирични стихотворения. Васил беше винаги свръхвъзбуден - гледаше на Лайката като на съперник. Твърдеше, че е николапетковист - че именно затуй е лежал в затвора.<br /> <br /> &bdquo;Кольо, кипна веднъж Гаучо след поредното будалкане от страна на Лайката, - дойдем ли на власт, ще те обеся на първия електрически стълб! Да си го знаеш!&rdquo; &ndash; &bdquo;А аз защо не те беся сега, когато ние сме на власт бе, серсем такъв!? Не стига, че съм по-талантлив от тебе, ами съм и по-добър човек...&rdquo;, му отвърна Лайката. Това бяха хубави закачки, приятелски...<br /> <br /> Помня един 24 май в края на 70-те. С една приятелка разглеждаме списъка на удостоените със званията &quot;Народен деятел на културата&quot; и &quot;Заслужил&quot; такъв, и искрено се учудваме, че сред заслужилите срещаме името на един бургаски чиновник - Стойо Видев. И докато се чудим защо са го удостоили със звание, в клуба влезе Николай Генчев &ndash; съименик е на професора, и ние го питаме, понеже беше подчинен на &bdquo;лауреата&rdquo;, за какво шефът му е произведен в &bdquo;заслужил&rdquo;? &quot;Ама вие не знаете ли?!, с фалшива сериозност ни отговаря Генчев. &ndash; Ами той като малък се е учил да свири на акордеон!&quot; Много се смяхме тогава. Спомням си и следната случка: <br /> <br /> Издигната в собствените си очи поетеса, омъжена наскоро, ми се оплака, че свекърва й изобщо не била впечатлена от поетическата й дарба. И ми се жалва: &quot;Представи си, занимава ме с някакви рецепти за зимнина, а когато я помолих да ме остави на мира, че пиша поема и творческият процес ме е обсебил цялата, тя ми се изсмя и най-нагло изтърси: &quot;Хич не я мисли поемата - аз няма да я прочета!..&quot;<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Марина ШИВАРОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />