Сатирикът Сергей Трайков на 66 г.: Само политиците могат да наблюдават спокойно как удавник се е хванал за сламка

<strong>Известният хуморист и сатирик Сергей Трайков е роден на 26 април 1950 г. във Враца. Завършил е българска филология. Признат е за един от талантливите, все още &ldquo;млади&rdquo; автори на интересни хумористично-сатирични произведения в областта на прозата.</strong> <div>&nbsp;</div> <div> <div>Издал е 4 книги от библиотека &ldquo;Стършел&rdquo; с фейлетони и разкази. Оставихме го сам да се представи, за да не се присмива и на нас, по стар навик.</div> <div><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201605/20-21_Sergei Traikov2.jpg" width="350" height="218" vspace="5" hspace="5" align="left" alt="" />-&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Кратка автобиография от теб?</strong></div> <div><br /> - Роден съм във Враца преди 66 години, после житейският вятър е издухал семейството ми в Курило (сега Нови Искър), а след това и в София. След уволнението си от казармата опитвах да се занимавам с различни неща, но все не се получаваше нищо кой знае какво. Само предизвиквах присмеха на хората,&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>обаче не е много весело, когато ти се смеят точно на теб</strong></span></div> <div><br /> И тогава реших да обърна своя недостатък в преимущество - започнах да изкарвам прехраната си от смеха, да се занимавам професионално с хумор. Пак обаче не се получава кой знае какво, защото нямам нито охрана от бодигардове, нито скъпи лимузини, нито офшорни сметки в Панама.<br /> &nbsp;</div> <div>-&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Дългогодишният главен редактор на &ldquo;Стършел&rdquo; Христо Пелитев те назначава на щат във вестника. Как и защо момчето от Враца успя да се уреди точно там? &nbsp;</strong></div> <div><br /> - Преди това работих три години във в. &ldquo;Вечерни новини&rdquo;. Той беше на партера в Полиграфическия комбинат, а &ldquo;Стършел&rdquo; - на четвъртия етаж. През цялото време докато бях във вечерния вестник, сътрудничех с фейлетони и хумористични разкази в &ldquo;Стършел&rdquo;, постепенно опознах редакторите, а и те мен. По едно време от &ldquo;Стършел&rdquo; неочаквано си тръгнаха накуп трима блестящи сатирици - Васил Станилов, Жак Шемтов и Димитър Керелезов, познат по онова време още и като автор на текстове за естрадни песни. Обявиха конкурс за освободените места, а аз се кандидатирах. Одобриха ме и на 15 януари 1977 г. бях назначен в отдел &ldquo;Писма на читателите&rdquo;. &nbsp;</div> <div><img src="/documents/newsimages/editor/201605/20-21_Sergei Traikov3.jpg" width="350" height="255" vspace="5" hspace="5" align="right" alt="" />-&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Какво означава &ldquo;Гнездото на стършелите&rdquo; за теб?&nbsp;</strong></div> <div><br /> - Постъпването ми на работа в тази редакция беше за мен изключителен житейски късмет. Напускайки партера и отивайки на четвъртия етаж, аз попаднах в съвсем друг свят. Когато започнах работа на партера, веднага ми наредиха да си обръсна брадата, защото &ldquo;Вечерни новини&rdquo; беше орган на Градския комитет на БКП, където бе работил самият Тодор Живков, и за външния вид на журналистите имаше строги изисквания. Още от първия ден след постъпването си в &ldquo;Стършел&rdquo; аз престанах да се бръсна, но това не направи впечатление на никого, въпреки че вестникът беше издание на ЦК на БКП.&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div>Носенето на брада обаче е нищожна дреболия с основното, което усетих - <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>изключителното чувство на духовна и творческа свобода, което цареше в това &ldquo;гнездо на стършелите&rdquo;.</strong></span>&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div>-&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Работил си с много талантливи сатирици. Какво най-силно те впечатляваше у тях, какво научи и какво продължаваш да търсиш?&nbsp;</strong></div> <div><br /> - Тази духовна и творческа свобода в &ldquo;Стършел&rdquo; се дължеше точно на редакционния колектив, съставен от майстори на хумора и сатирата в карикатурата и прозата. Това, което ме впечатляваше у тях обаче (освен таланта им), беше тяхната толерантност и хуманност. Въпреки тяхната значимост като творци, те не се големееха, а облъчваха всички и всичко с човеколюбие, нещо, което толкова липсва в последния четвърт век. Вероятно затова продължавам да търся човещината, но понякога ми казват, че могат да ми я предложат, но срещу определена цена.</div> <div><br /> -&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Сатириците по правило живеят и работят на инат. Какво ти беше най-трудно в тези години на оцеляване?</strong></div> <div><br /> - Най-трудно ми е да гледам как хората се борят за оцеляване. Само политиците могат да наблюдават спокойно как удавник се е хванал за сламка.&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div>-&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Всъщност отминава ли времето на сатириците - при толкова шоупрограми по телевизията?</strong></div> <div><br /> - Времето на сатириците отмина с отпадането на присъди срещу сатирата.&nbsp;</div> <div><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> Днес всеки спокойно ругае всекиго директно,&nbsp;</strong></span></div> <div><br /> ако напишеш нещо завоалирано, с подтекст, няма да те похвалят, че си сатирик, ще те обвинят, че си страхливец.</div> <div><br /> -&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Следиш ли накъде духа вятърът?</strong></div> <div><br /> - Не, защото не съм политик.</div> <div><br /> -&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Какво искаш да изчезне?</strong></div> <div><br /> - Насилието. И мощната уредба на тийнейджъра от долния етаж.</div> <div><br /> -&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Ти обичаш спорта. Как спортуваш днес?</strong></div> <div><br /> - Никъде не ползвам асансьор. Живея на петнайсетия етаж и само в блока изкачвам 255 стъпала.</div> <div><br /> -&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Ще доживеем ли времето, когато всичко във футбола и държавата ни ще се оправи?</strong></div> <div><br /> - Футболът и държавата ни ще се оправят не сами, а само ако ги оправим ние.</div> <div><br /> -&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>И все пак: какво губим, когато не печелим?</strong></div> <div><br /> - Сънуваме неща, които не могат да се случат в живота, а животът ни поднася неща, които не могат да ни се случат дори и насън. &nbsp; &nbsp;&nbsp;</div> <div>&nbsp;<br /> <em><strong>Елена КОЦЕВА </strong></em>&nbsp; &nbsp;</div> </div>