Д-р Васил Василев: От 25 години се боря да изчистя името на баща си, нарочен за убиец!

<strong>&nbsp;Това каза пред репортера на &ldquo;Над 55&rdquo; ст. н. с. д-р на юридическите науки Васил Василев, син на обвинявания за убийството на шестима гимназисти от Любимец полк. Васил Джамалов, някогашен шеф на милицията в Свиленград. Историята е твърде драматична, за да бъде забравена и след повече от 60 години.&nbsp;</strong><br /> <br /> <div> <div>Става въпрос за това, че през 1948 г. около 20 гимназисти от Любимец, сред които и няколко 12-годишни деца, са провокирани да бягат през границата в Гърция, а след това предадени и в засада шестима от тях са разстреляни в местността Кандамуновия кладенец край село Сива река. През годините се появяваха публикации от различни автори, в които се твърдеше, че някои от тези ученици са били разстреляни лично от полк. Джамалов. Години наред неговият син издирва документи и свидетелски показания в опитите си да докаже, че баща му не е убиец. Според него истинските убийци са трима капитани, които лично, а по-късно и техните синове са били устроени на доста високи постове в държавата.&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div><img src="/documents/newsimages/editor/201605/3d-A.jpg" width="350" height="486" vspace="5" hspace="5" align="left" alt="" />-&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Д-р Василев, как ще опровергаете разпространяваните твърдения, че баща ви е убиецът на гимназистите?</strong></div> <div><br /> - За съжаление, още продължават клеветите и нападките срещу покойния ми баща полк. Христо Джамалов. Продължавам да ги опровергавам с документи и свидетелски показания. Имам копия от всички строго-поверителни протоколи от полицейските разпити и разследвания, свързани с баща ми, както и заключението на комисията, която го оневинява. Аз съм на 70 години и искам, преди да си отида, да изчистя името му от хвърлените върху него гнусни обвинения и клевети. Баща ми е един от най-известните комунисти и антифашисти в Хасковския край, партизанин, политзатворник и концлагерист, и аз не се срамувам да го кажа. Минал е през доста житейски препятствия, преди да стане началник на околийското управление на МВР в Свиленград, след това и началник на отдел ДС при Окръжно управление на МВР - Хасково. А по-късно е заместник-началник на окръжните управления на МВР в Хасково и Велико Търново. Носител е на два ордена за заслуги. Съден е два пъти по време на монархофашизма на доживотен затвор заради връзките му с Добри Терпешев, Йонко Панов и Борис Тасков. Заради срещите му с Горуня баща ми е изведен от органите на МВР, като политически неблагонадежден, според априлския курс на партията. Но той до смъртта си, през 1991 г., не престана да участва активно в обществения живот на страната.&nbsp;</div> <div><br /> -&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>В медиите се появи информация, че баща ви се е самоубил заради призраците на шестте разстреляни гимназисти</strong></div> <div><br /> - Това е абсолютна клевета. Измислици от едни хора, които много се страхуват от това да не лъсне истината, че техните бащи са истинските убийци. Предоставям ви копие от смъртния акт на баща ми, което удостоверява, че той е умрял от широк, заден инфаркт. И това е самата истината.</div> <div><br /> -&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>А каква е другата истина, тази за убитите гимназисти?</strong></div> <div><br /> - Това е една трагична и драматична акция на милицията и ДС през април 1948 г., при която са разстреляни 6 гимназисти от Любимецката гимназия. Една група от около 20 момчета са били нарочно провокирани да бягат в Гърция, а след това предадени и при засада в местността Кандамундовия кладенец край село Сива река едни са ловени, а други застрелвани. За гибелта на тези млади хора е обвиняван баща ми, който няма и капка вина за трагедията и това отдавна е доказано. Баща ми, като началник на народната милиция в Свиленград, не позволи на девети септември 1944 г. да бъде убит нито един човек от старата власт, макар че за разстрел са били набелязани 12 човека. Дори гробовете им са били предварително изкопани. Баща ми отказал да ги разстреля, въпреки заповедта, подписана от Трайчо Костов. Разбира се, баща ми е бил разпъван на кръст от секретарите на Околийския комитет на партията и е наказан с последно предупреждение за изгонване от МВР. Що се касае до момчетата, които са станали пушечно месо по време на засадата, те просто са били провокирани да бягат в Гърция. По това време за такъв вид пропаганда са давани доста пари. Знае се, че конкретно за ученическата акция са платени между 20 и 30 000 долара от американските фондове и от някои международни организации, като тази на небезизвестния по онова време Сево Севов, който уж е избягал от България, а се води за агент на ДС.&nbsp;</div> <div><br /> -&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>А чия е идеята за организирането на тази акция?</strong></div> <div><br /> - Разработката се води от граничното разузнаване и по-точно от офицерите Коцев, Велев и Димитров, който е началник на граничния участък в Свиленград. Бягството на учениците се организира от Станой Илиев, който е техен учител и когото подготвят за сътрудник на чуждото разузнаване. Учителят обаче усеща, че го разработват и ще го арестуват, и организира това бягство на групата, за да докаже лоялност. Сборният пункт е в местността Кандамуновото кладенче. На място идват пет-шест човека от Гърция, за да поемат бегълците. Води ги небезизвестният по онова време контрабандист Васил Янев, бил агент на нашето разузнаване, а после го вербуват англичаните. Но за бягството вече се знае, някой е предал мястото на срещата и въоръжен отряд войници от граничния участък, милиционери от Свиленград и оперативни работници на ДС са устроили засадата. В последния момент Станой Илиев, учителят, разбира за засадата и не отива на срещата. Скрива се в село Иваново, докато шумът около разстрелите отмине, и бяга в Гърция.</div> <div><br /> -&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Появиха се твърдения, че актьорът Стойчо Мазгалов, който е от Любимец, е предателят на гимназистите? Това истина ли е?</strong></div> <div><br /> - Според мен - да. Чувал съм го от доста хора и сигурно е така. Но ние говорим за друго - баща ми не е разстрелвал и не е ръководил акцията. Изброих ви тримата офицери, които са стреляли по учениците, и пак ще ги повторя - това са капитаните Коцев, Велев и Димитров. И техните синове по-късно разпространиха лъжата, че баща ми е убивал.&nbsp;</div> <div><br /> -&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Гимназистите дали са имали оръжие?</strong></div> <div><br /> - Да, имали са. Стреляли са учениците, стреляли са хората на контрабандиста, както и тези от засадата. Била е страшна канонада. Дори от гръцка страна са стреляли с картечница и с оръдие. Убитите ученици са шест, има един убит от ДС, трима от граничарите са ранени. В суматохата оцелелите ученици са успели да избягат. После са заловени и осъдени условно. Капитаните Коцев, Велев и Димитров, както и хората от Държавна сигурност, които са участвали в акцията, са получили специални награди и постове в столицата. Баща ми не е награждаван, защото не е участвал.</div> <div><br /> -&nbsp;<a id="fck_paste_padding"><strong></strong></a><strong>Тогава ще попитам: защо толкова години след събитието този въпрос продължава да се човърка, и то точно по време на демокрацията?</strong></div> <div><br /> - Да, въпросът за тези убийства се повдига след десети ноември 1989 г., и то с основание. В крайна сметка истината трябваше да се знае. Беше съставена държавна комисия, която разпита живите свидетели и баща ми. В крайна сметка се изясни, че той не е разстрелвал никого и с това заключение на комисията въпросът приключи. След като баща ми почина от широк заден инфаркт през 1991 г., кампанията срещу него започна отново. Някои от хората, които се опитаха да му лепнат убийствата, са от шести отдел на ДС и аз ги знам кои са. Те вече бяха получили указания от едни мрачни фигури на българския преход - Лиловци и Лукановци, да се прикрият греховете на едни хора за сметка на други. Други хора, като доц. Васил Маринов например, пък излязоха в защита на баща ми. Генерал Владимир Янев също категорично заяви, че Джамалов не е убиец. Въпреки това нападките продължиха. Имаше публикувани статии, в които категорично се отхвърляше участието на баща ми в убийството, но, както ви казах, наследниците на тримата убийци си плащаха публикации по вестниците, за да се коментира отново и отново кървавата трагедия, а убиецът да е баща ми. Понеже вече беше мъртъв и не можеше да се защити. Затова аз съм се заел с това дело и ще изчистя името му.</div> <div><br /> <em><strong>Тодорка НИКОЛОВА, Хасково&nbsp;</strong></em></div> </div>