Той бе сред златното поколение родни документалисти
<strong><img src="/documents/newsimages/editor/201605/3(1).jpg" width="350" height="467" vspace="5" hspace="5" border="5" align="left" alt="" />Без да боледува, тихо и скромно си отиде от този свят един от първите ни кинодокументалисти - от времето на седмичната &ldquo;Кинохроника&rdquo; - филмовият оператор Стефан Босев. Той бе сред хората, които оставиха за поколения напред златен архив от документални кадри.&nbsp;</strong> <div>&nbsp;</div> <div> <div>Днес този златен фонд, запечатал българската история по времето на социализма и в годините на т.нар. демократичен преход, е неглижиран, а голяма част от неговите създатели - забравени, но едно е сигурно - ще дойде време, когато идните поколения ще търсят смисъла на историческите превратности чрез картините на времето, запечатани от хора като Стефан Босев.&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div>Филмовият оператор Стефан Босев е сред щастливците, изкачили и снимали Килиманджаро. Самият той определяше приживе издигането на българското знаме на &ldquo;покрива на света&rdquo; като един от най-вълнуващите мигове в живота си. &ldquo;Изкачихме го на 26 август 1971 г., сподели Босев преди време пред репортер на в. &ldquo;Над 55&rdquo;.&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div><strong>Заснех първото българско знаме на Килиманджаро</strong><br /> &nbsp;</div> <div>Всички плакахме от радост. Оставихме на върха железен сандък с надпис: &ldquo;Ние забихме на върха факела на свободата!&rdquo;. През камерата на Босев са минали много събития - и радостни, и тъжни. Разказва, че заедно с режисьора Петър Пенчев са снимали откриването на аеролинията София - Хошимин. &ldquo;Кацнахме в едно градче, толкова бедно, че родното ми Врабево ми се видя като Париж!&rdquo;, смееше се на сравнението си кинооператорът, който беше влюбен в родния си край. За Виетнам пътувал с някогашния журналист, а по-късно син демократ Асен Агов. И сподели: &ldquo;По онова време Агов беше скромничък и пишеше по &ldquo;партиен&rdquo; начин, да не &ldquo;сбърка&rdquo;!&rdquo;. Босев не обичаше да прави характеристики на хората, но в спомените му за много хора се усещаше носталгия по времето и разочарование от мнозина бивши &ldquo;другари&rdquo;, префасонирани в &ldquo;дисиденти&rdquo;. Бил е колега и на Мария Желева, съпругата на Желю Желев. Президентшата някога била асистент-режисьор в Студия за научнопопулярни и документални филми &ldquo;Време&rdquo;, когато Желев издава &ldquo;Фашизмът&rdquo;. В същата студия е работила като режисьор и племенничката на поета антифашист Никола Вапцаров - Мая. Баща й - Борис Вапцаров, е бил министър на науката и народната просвета по времето на социализма, а дъщерята станала след Десети ноември член на УС на една партия. На Босев - един честен човек, видял много през годините, не му се говореше по тези теми, защото не беше в характера му да хули и да е груб, но личеше колко е разочарован от някои &ldquo;метаморфози&rdquo;, както ги наричаше. Боледуваше, че Студията и сродните й западнаха след Десети ноември, че България престана да произвежда филми в количеството и качеството на старата индустрия под шапката на държавата. Че вместо да се развива нашето селско стопанство, то се затри; че вече ги нямаше преди работещите предприятия, които е снимал... Босев тъгуваше и за това, че един след друг си отиваха негови колеги, като легендарния фотограф на Тато - бай Илия Китанов, и беше категоричен, че тези хора няма кой да ги замести.<br /> <strong><br type="_moz" /> </strong></div> <div><strong>С тях си отиде една епоха!</strong><br /> &nbsp;</div> <div>&nbsp;клатеше тъжно глава Стефан Босев и отбелязваше, че един ден ще дойде и &ldquo;неговият ред&rdquo;... Приживе се питаше ще си спомнят ли хората за онези достойни личности, които лично е познавал? - &ldquo;Имаше много достойни хора, като Теню Казака, които бяха честни и честни си умряха, казваше Босев. Казака беше с екипа ни в Килиманджаро. Тръгна болен след операция на бъбреци. Стискаше зъби по време на експедицията и като се върнахме, при втората операция умря на операционната маса!..&rdquo; Стефан Босев се гордееше с приятелите си и с уникални кадри, запечатали България. От &ldquo;чужбинските&rdquo; гордост му бяха картини от Африка. &ldquo;Снимал съм по време на сафари, разказваше операторът.&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div><strong>Малко преди нас леопард беше ослепил американски турист</strong></div> <div>&nbsp;</div> <div>Онзи скочил от лендроувър&rdquo;... Помня, че този инцидент много ме наплаши, защото аз винаги съм се страхувал да не ми стане нещо на очите. Че как иначе?! С тях ми е свързана работата. И като пенсионер-безделник гледам и &ldquo;виждам&rdquo; живота като през камера. Все си мисля: &rdquo;Това как можех да го заснема!...&rdquo; И ето че &ldquo;затвори очи&rdquo; за земното този вечно влюбен в картините на живота човек.&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div>А с него, както сам сполучливо отбеляза по адрес на колегите си, наистина си отива част от една епоха. Ние, живите, трябва да помним примера на тези хора и да го предаваме на поколенията, защото те умееха да обичат родината си, плачеха на знамето й и се гордееха с нея! Поклон пред паметта им!&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div><em><strong>Еми МАРИЯНСКА&nbsp;</strong></em></div> </div> <hr /> <div> <div> <h2><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Бил е учител на нашия фотограф Иван Григоров</strong></span></h2> <div>Стефан Босев беше прекрасен документалист. Той ме научи на много неща. Беше много подвижен, не се притесняваше, ако трябва да се катери, за да намери най-добрия ракурс.&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div>Тръгнах като негов асистент на снимки в АЕЦ &ldquo;Козлодуй&rdquo; и от там имаме един мил и смешен спомен: как той ми направи жеста аз, като по-млад колега, да снимам полагането на ядрото на реактора в земята. Вадя аз апарата и снимам ли, снимам...<br /> &nbsp;</div> <div>После се оказа, че вътре не съм заредил лента. Босев ме смъмри, но някак бащински. Първо ме нахока, пък после ми каза: &rdquo;Е, случва се, мойто момче. За друг път ще внимаваш! Човек се учи от грешките, а на снимачната площадка всеки път си като на изпит, да знаеш! Втори път същия кадър няма да заснемеш. Нищо в живота не се повтаря!... Всеки миг е неповторим, а твоята работа е да го запечаташ!&nbsp;</div> </div> <div>&nbsp;</div> </div>