Планинските пастири почитат най-много двама християнски светци - Свети Георги и Свети Димитър
<strong>&nbsp;Доскоро ги наричаха &ldquo;последните номади на Европа&rdquo;, но те невинаги са били номади. Пазят далечните си спомени за падането на Константинопол, на чиито стени са се сражавали срещу турските завоеватели на полуострова. Турците ги нарекли &ldquo;черни бегълци&rdquo;, което означава всъщност &ldquo;каракачани&rdquo;, а названието им идва още от цвета на дрехите, носени в далечното минало.&nbsp;</strong> <div>&nbsp;</div> <div> <div>Винаги са си били ревностни християни, но вярванията им съдържат редица предхристиянски елементи. Почитат най-много двама християнски светци - Свети Георги и Свети Димитър. На тези празници се събират, правят курбани от своите стада за здраве и добро бъдеще. Объркани през вековете от толкова много превратни събития и противоречиви твърдения, и днес те си остават загадъчна общност на хора с необикновена съдба. Веднъж годишно, в края на август, те се събират в местността Карандила край Сливен. Тогава прииждат потомствени каракачани от различни краища на Гърция и на България, за да се срещнат, да покажат традициите на своя етнос, да припомнят за бита и живота на своите предци. Облечени в характерните черни вълнени, тежки носии, играят характерните си танци, пеят своите песни, представят обичаите си.<br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201605/2d.jpg" width="300" height="218" hspace="5" align="left" alt="" />За някои&nbsp;</strong></span><strong style="color: rgb(153, 51, 0);">те са обвити в някаква приказна тайнственост,</strong></div> <div>&nbsp;</div> <div>наричат ги още планински хора. Но всички са чували за тях, че са честни, трудолюбиви хора, които държат на думата си. На сборовете си идват красиви, натъкмени, пременени в своите носии, светлолики, усмихнати, припомнят, че са номадски народ, някога пътували по десетина дни напролет за България към Балкана, наесен слизали към Беломорието с многобройните си стада. Настанявали се в сламени колиби, които сами си приготвяли.&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div>Нашият живот вече е далече от планината, както е бил навремето, преди да му се налага да се придвижва два пъти в годината на юг и на север, разказва стар каракачанин. Всяка година на Карандила идват каракачани от Александруполис и Комотини, облечени в чудните си пъстри някогашни премени. Ако ги попиташ откъде са ги взели, казват: &ldquo;от сандъците на бабите ни&rdquo;. После се впускат да показват своите обичаи, обичали номадския си живот и го възпявали в песни, изигравали в танци. Работели здраво, но умеели и да празнуват, почитали светците си, погребвали мъртвите си според християнските обичаи.&nbsp;<br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br type="_moz" /> </strong></span></div> <div><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Живописните им кервани потегляли на юг наесен и се връщали към Балкана напролет&nbsp;</strong></span><br /> &nbsp;</div> <div>Напред вървяла млада невеста в сватбено облекло, с богати сватбени накити. После прииждали керваните, следвани от неизброими стада от овце, охранявани от свирепи каракачански кучета. Пътували със седмици и месеци, където спирали, сами си правели колибите, оплитали ги от клони и шума, не след дълго отново потегляли. От целия си живот сред природата се научили безпогрешно да разпознават нейните знаци, станали изключително точни метеоролози. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201605/2f.jpg" width="300" height="184" hspace="5" align="right" alt="" />Наблюдавали природата целогодишно и правели своите прогнози по животните, дърветата, водите и растенията. Каракачаните правели най-точните и най-верните си метеорологични прогнози в по-кратък и в по-дълготраен план. Промяната на времето знаели, че можела да причини главоболие, особено по време на пълнолуние. Тогава главоболието се появява рано сутрин, засилва се към 2 часа следобед и утихва надвечер. Възможно е да се появят като последствия и болки в стомаха. Те знаели от богатия си житейски опит в непосредствена близост до природата, че в периодите, когато настъпват резки промени в климата, хората най-често сънуват кошмари, сънищата им са неспокойни или ги гони безсъние. А болките в ставите са също така сигурен знак, че идва лошото време. Особено чувствителни са хората, които са си чупили крайник.&nbsp;<br /> &nbsp;</div> <div>Когато в средата на миналия век новият режим затворил границите между България и Гърция, всеки останал там, където го заварила съдбата.&nbsp;</div> <div><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Братя, сестри и родители били разделени,&nbsp;</strong></span><br /> &nbsp;</div> <div>някои завинаги и не се срещнали повече. Не им разрешавали да отидат на погребенията на родителите си.&nbsp;</div> <div>Но и с това не свършило тяхното тегло. След колективизацията на селскостопанската собственост &ldquo;черните скитници&rdquo; останали без основното си препитание - животновъдството. И били принудени от странстващи скотовъдци да станат уседнали хора, лишени от своя предишен поминък.</div> <div><em><strong><br /> </strong></em></div> <div><em><strong>Лия ЛЕКОВА</strong></em></div> </div>