Грацията шофира с фрактура на глезена
Разходката из някои улици в София е вредна за здравето и в това лично се убеди Симона Пейчева. Една от най-титулуваните ни гимнастички куцука със счупен крак, след като разхлопана плочка й изигра лоша шега. <br /> <br /> Миналата седмица Симона се върна от почивка на Хаваите, където всъщност основно отишла, за да подготвя нов танцов спектакъл и да се сдобие с първи дан на бойно изкуство. Преди няколко дни обаче както си вървяла по улицата, Пейчева стъпила на криво, след като плочката под крака й се разлюляла, и десният й глезен изпукал. Заради гъвкавостта, развита от гимнастиката, обаче <br /> <br /> <strong>поне връзките на глезена не са скъсани<br /> </strong><br /> Вместо да си седне вкъщи с обездвижен крак, както препоръчали лекарите, Симона продължава... да шофира със счупен крак. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201605/Tina_34/23_Simona_vatre.jpg" alt="23_Simona_vatre.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="450" />&bdquo;Отказах да ме гипсират и в момента ходя с болка, но търпя. Докторът не можа да излезе на глава с мен. Възмути се как така човек в моето състояние ще иска да си тръгне веднага от болницата. Е, аз си тръгнах. И в момента си ходя, куцайки, карам си колата и си търпя... Няма да допусна да ходя с шини или с патерици. Явно съм страшно инатлив човек&rdquo;, сподели с репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; шампионката. <br /> <br /> Неусетно разговорът ни се пренесе към детството й и премина през живота й, в който прословутият инат на Симона неведнъж и дваж я е докарвал до скандал с родителите й, или пък й е носел титли и медали. Най-сериозните си спортни травми шампионката ни получава все преди олимпийски игри. Едната станала малко преди Атина&rsquo;2004 г. Но и тогава инатът на Пейчева взел връх! Около година и половина тя играела със счупена костица на крака, вместо да си почива и възстановява. Твърдо решена да продължи, се състезавала на обезболяващи. <br /> <br /> От непрестанните тежки тренировки <br /> <br /> <strong>костицата така и не могла да зарасне<br /> </strong><br /> а в един момент просто се раздробила и изчезнала. &bdquo;Чрез силен препарат, който си впръсквах в ноздрите, на мястото на липсващата костица се появи ново костно образувание, но неоформено. Накрая нямаше вече накъде и ми присадиха нова кост&rdquo;, разказва Пейчева.<br /> <br /> Другата й по-тежка контузия е преди Игрите в Пекин. Контузията била дори по-болезнена от първата &ndash; прищипан нерв на кръста. &bdquo;Не можех нито да се наведа, нито да ходя дори. За да участвам на Олимпиадата, трябваше да играя на силни обезболяващи в квалификационното състезание. От международната федерация по гимнастика ми дадоха специално разрешение за две инжекции кортизон. <br /> <br /> Благодарение на тях успях да изкарам Световното първенство&rdquo;, спомня си нелекия си период Пейчева. <br /> <br /> Като малка тя държала винаги да става нейното, дори и да ставало дума само за игри. Уж била кротко и добро дете, но до време. Пейчева има по-голям брат и в един момент двамата просто си разменили ролите. Първите години от живота си тя предимно слушала, докато брат й вършел пакост след пакост, после станало обратното...<br /> <strong><br /> Разбрах, че съм станала непослушна</strong><br /> <br /> когато си дадох сметка, че родителите ни се карат по-често на мен, отколкото на брат ми. Най-често заради железния ми инат &ndash; нещата да стават на момента, когато ги поискам. Не търпях възражения!&rdquo;, смее се грацията.<br /> <br /> Помни един инцидент с брат си. Той така я ядосал, че взела една гумена играчка за вана и го замерила с нея. Той обаче ловко залегнал в точния момент, играчката уцелила огледалото и то се пръснало на парчета. Бъдещата гимнастичка се разплакала от притеснение, че ще й се скарат.<br /> <br /> &bdquo;Реших, че трябва да мисля за себе си не като за човек, който е виновен за счупването на огледалото, а като човек, провокиран от брат си да реагира по този начин. И всъщност аз до ден-днешен съм с убеждението, че не аз счупих огледалото, а брат ми ме подкокороса да го уцеля&rdquo;, с усмивка връща лентата назад Пейчева.<br /> <br /> Братът на спортистката също така редовно изяждал блатовете за торта, които майка им слагала да престоят цяла нощ в хладилника. А после обвинявал сестра си в &bdquo;престъпление&rdquo;: &bdquo;Все аз бях виновна, каквото и да станеше вкъщи, брат ми беше чист. И да бутне нещо, да падне, да се разсипе, пак Симона е виновна&rdquo;.<br /> <br /> <strong>От страх да не я спрат от художествената гимнастика</strong><br /> <br /> Симона Пейчева не е допуснала да има дори една ниска оценка в училище. Била толкова вманиачена по спорта, че не смеела даже и да си помисля за ненаучени уроци. &bdquo;Защото винаги, когато имах някакво състезание, за което трябва много повече да се тренира в залата, майка ми ми казваше, че докато не си взема контролното с отлична оценка или на изпита имам по-малко от 5-ца, няма да ме пусне нито на тренировка, нито на състезание. И от страх това да не се случи, защото гимнастиката за мен бе свято нещо, се побърквах от учене. Вечерно време сядах с майка ми и учехме до 23, до 24 ч&rdquo;, нарежда спомени гимнастичката. <br /> <br /> Детството на Симона Пейчева съвсем не прилича на това, което са имали повечето деца. От страст към спорта тя не помни нито да е бягала от училище, нито да е играла часове пред блока в топлите сезони. Пропуснала е и възможността да се влюби лудо в някой съученик. &bdquo;Това с влюбването и флиртовете за мен бяха много късни моменти. Все бях в залата. Гаджета, момчета бяха на толкова заден план, че не мога да опиша. <br /> <br /> Нямаше начин нещо да ме откъсне от тренировъчния процес&rdquo;, категорична е Симона.<br /> <br /> Пейчева изумява и с липсата на много други тийнейджърски залитания. Оказва се, че една от най-добрите ни гимнастички <br /> <br /> <strong>не знае какво е да запалиш цигара</strong><br /> <br /> нито пък да се напиеш. &bdquo;О, това не ми се е случвало нито веднъж. Не знам какво е цигара, не съм палила никога, не съм близвала и алкохол, нито капка през живота си. Не са ми се случвали такива неща и даже съм безкрайно благодарна на спорта &ndash; защото е успял да ме предпази от всичко това. Не бих го заменила за нищо друго!&rdquo;, доволна е Пейчева. <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Чака щерка от Господ</strong></span><br /> <br /> Симона Пейчева има син, Алексей, но не крие, че много иска да има и момиченце. От суеверие обаче не говори за това, изчаква нещата да се случат, когато Бог реши.<br /> <br /> Иначе синът й е наследил нейния спортен хъс и иска да е пръв във всичко. &bdquo;Но при него не е само да тича с децата, примерно, на състезанието, което са им организирали. Някак си му е вътрешно изразено като маниер &ndash; дори като оцветяваме нещо заедно, ми казва, че ще го направи по-бързо от мен&rdquo;, казва Симона. <br /> <br /> На малчугана не са чужди пакостите, но за щастие досега не е успял да я разтревожи дотолкова, че да я паникьоса. Вместо нея се паникьосвал баща му. &bdquo;Мен спортът така ме е дресирал, че нищо не е в състояние да ме разклати. Да не казвам голяма дума, но запазвам самообладание в моменти, когато всяка една друга майка би се разтресла от нерви, от притеснение, от паника&rdquo;, признава грацията.<br /> <strong><br /> Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />