Най-бързо написах мелодията „Ти сън ли си”, по стихове на Павел Матев, за минути!
<strong>Минава времето, минава, ще видиш, моето дете, как тялото ни остарява, ала душата ни не ще. Казвал съм го и преди. Душата не остарява. Само тялото, констатира Тончо Русев. </strong><br /> <br /> &bdquo;Добре дошли в страницата на Тончо Русев, четем във Фейсбук. - Създавам я с цел да уважа и тук неговото скромно (според него) творчество от над хиляда песни. Аз съм Елена, неговата внучка, и ще качвам снимки, линкове към песни и интервюта, въобще всичко, свързано с него.<br /> <br /> Разчитам на вашите позитивни отзиви и коментари, все пак тази страница я създавам за добро настроение и искрено се надявам някои от песните да си ги тананикате също като мен!&rdquo;.<br /> <br /> Мило послание, дар от любимата внучка на маестро Тончо Русев Елена.<br /> <br /> От известно време насам култовият композитор се щади заради проблеми със сърцето. Шегува се със себе си: &ldquo;Щастлив съм, ама с това разхлопано сърце и от радост може да се умре!&rdquo;.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>За маестрото възрастта е само отметка в личната карта</strong></span><br /> <br /> Това не му пречи да мисли за нови песни. Сърцето и кръвното му правят номера и той е далеч от идеята да се прави, че годините не казват своето. <br /> <br /> Но той е боец, кален в битките с живота. Пък и гледа винаги да е в младежка компания, та да поддържа духа си винаги на ниво. <br /> <br /> Един тромпет, купен на бартер срещу скъп часовник &bdquo;Лонжин&rdquo;, слага първите ноти върху житейското петолиние на майстора на шлагера. <br /> <br /> Локомотивният машинист Руси Тончев от Бургас вижда, че хлапето му е музикално. Не му е трудно да разпознае таланта, защото самият той свири на мандолина. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> За да намери инструмент на детето си, огнярят интелигент се разделя с часовника, по който следил разписанието на влака си </strong></span><br /> <br /> Направил бартер и в замяна на лъскавите стрелки получил тромпет. Подарил го на сина си. Днес маестро Тончо Русев пази детска снимка с първата си придобивка на видно място у дома. А тромпета държи до леглото си. <br /> <br /> &bdquo;Пазя го като очите си, защото е исторически за мен. С него съм започнал работата си в Биг бенда на БНР, който навремето с още няколко приятели създадохме&rdquo;, споделя той.<br /> <br /> Другото, с което няма да се раздели и на онзи свят, е мандолината на баща му. <br /> <br /> От случката с часовника са минали десетилетия, но Тончо още се терзае, че не се е отблагодарил достатъчно на баща си за жеста. Затова дава цялата си любов на дъщеря си Албена &ndash; пианистка, и на вече порасналата си внучка Елена. <br /> <br /> И, разбира се, до успелия мъж неотклонно вече 60 години е съпругата му Елена. Тази година ще отпразнуват Диамантена сватба.<br /> Наскоро в свое интервю творецът признава, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>никога не е имал интимни отношения с певици, нищо че стотици пъти е възпявал любовта в песните си</strong></span> <br /> <br /> &bdquo;Можеш ли да престанеш да обичаш хората около себе си, които знаеш, че те обичат? Аз смятам, че с годините любовта дори се подсилва, има някаква прогресия&rdquo;, споделя Русев.<br /> <br /> Равносметката ми е за един изпълнен човешки и музикантски дълг. Написал съм много песни, повечето от тях &ndash; хубави, действително, изпети от нашите най-добри певци, и не само от нашите &ndash; по цял свят. Доволен съм от това, което съм направил като музикант и човек. Ще бъде грехота, ако кажа, че съм недоволен от живота. Напълно съм доволен от това, което съм постигнал, да съм жив и здрав още някоя и друга година да поработя и това е. <br /> <br /> Всеки ден е различен. Но, общо взето, имам следния режим: ходя на разходка в Борисовата градина до обед. След това си почивам малко следобед. Аз работя само когато нещо звучи в душата ми. Не сядам без причина на пианото да пиша песен. Така че, когато нещо прозвучи, аз може и да обядвам, ставам, напускам масата и започвам да пиша.<br /> <br /> Всички песни, които съм написал, са написани за даден изпълнител, като съм се съобразявал с неговия вкус, манталитет, привички, качества.<br /> <br /> Дали има формула? Първо, трябва да има много хубав текст. Второ, трябва да има вълнуваща и ярка мелодия. Трето, трябва да има владеещ изкуството да аранжира и &ndash; накрая, но не по значение - да има изпълнител, който да направи песента достояние на нейно величество публиката. <br /> <br /> Темата за вдъхновението е преекспонирана. Вярно, че трябва човек да го вълнува нещо, за да напише песен, но не е необходимо това да е някаква голяма любов или трагедия. Става ти професионален навик и когато имаш настроение, когато нещо звучи в душата ти, сядаш и написваш песента. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Лично аз пиша, когато ми е мъчно, тежко и затова пиша надвечер</strong></span><br /> <br /> Текстовете винаги са поетични стихове. Писал съм песни по най-големите автори - Багряна, Павел Матев, Евтим Евтимов, Недялко Йорданов и много други. Най-бързо написаната ми песен е &quot;Ти сън ли си&quot; по стихове на Павел Матев. Просто си спомням като ден днешен, че обядвах, когато ми се обади един приятел, продиктува ми стихотворението по телефона. Оставих масата, седнах и я написах. За минути!<br /> <br /> Е, има моменти, когато нищо не излиза. Сядаш на пианото, удряш два акорда &ndash; и нищо. Имал съм периоди по цели месеци да не мога да напиша нищо. Много съм се отчайвал в такива моменти, но най-близките ми хора са ми давали кураж. <br /> <br /> Не съм суетен, но трябва да ви призная, че е много приятно, че хората уважават моето изкуство, и имам чувството, че ме обичат. Успехът отива при тия, които работят много. Но не само това е необходимо. Необходим е и шанс, късмет. Така е във всяка професия. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Ако няма кой да ти възлага задачи, да ти подаде ръка, нищо не става</strong></span><br /> <br /> Минал съм по цялата стълбица на музикантския занаят - имам и върхове, и падения, миналото ми също е много светло, винаги съм се радвал на любовта на хората с оркестър &bdquo;Балкантон&rdquo; и сега като композитор чувствам, че ме уважават и търсят - какво повече ми трябва!<br /> <br /> <br /> <strong>Паулина БОЯНОВА</strong><br />