Какво остави Соцът и как го изтъргува Преходът – няма ляво, няма дясно, хайдуците са близнаци!
<strong>Бях момче, когато три-четири години след 9-септемврийския преврат имах вече обществена оценка &bdquo;неблагонадeжден&rdquo;, засегнат от мероприятията на народната власт. Баща ми e съден от Народния съд, защото бил легионер!</strong><br /> <br /> Търновската мъжка гимназия беше само на 6 км от родното ми Самоводене - между манастирите &bdquo;Св. Троица&rdquo; и Преображенския, но ще уча ли в нея? Ала дойде малко късмет &ndash; татко Петър го амнистираха от 15 на три години, с право да работи в&hellip; каменоломната. Майка ми Куна, с основно образование, но оперена селянка, начерта плана. &bdquo;Ставаш гимназист, това е! Два пъти в седмицата ще си идваш пеша, ще взимаш каквото съм наготвила, и ще се връщаш до вечерта в града. После същото трябва да получи и Кольо. Вие сте двама братя, да ви дадем каквото можем поравно, пък после - всеки както си я подреди!&rdquo;. Изкарах я Търновската мъжка гимназия с трета по бал (5,81) диплома, но ми я връчиха последен - така ми се пада, като съм враг! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Ами сега? </strong></span><br /> <br /> Мечтаех за инженерство слаби токове, нали толкова лета работих в пощата! Заминах за София да опитам! Първият човек, когото срещнах, беше един съселянин, известен като човек на ДС. &bdquo;Жорка, какво правиш тука?&rdquo;. Обяснявам. &bdquo;Ама те няма да те приемат, при твоя произход&rdquo;&hellip; Замисля се. &bdquo;Но я ела довечера у дома, ще поприказваме, ще подпишеш едни книжа и готово!&rdquo; &bdquo;Довечера&rdquo; с първия нощен влак отпътувах обратно за у дома и след два дена постъпих волнонаемен (нередовен) учител в с. Солник, община Долни чифлик. Заплатата ми беше 49 лв. (1951 - 1952 г.), но хазайката - баба Милка, срещу 6 лв. ми осигуряваше пълен пансион &ndash; спане, пране, храна &ndash; от баници до козя пастърма. (Соцът тука още не беше се развихрил.)<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>И започна проследяването ми </strong></span><br /> <br /> (нещо като сегашните СРС-та). Самоводските управници бързо проучваха къде съм и хоп писъмце: &bdquo;Той е засегнат от мероприятията на народната власт... Да не се приема!&hellip; Да не се издига!&hellip; Да не се лансира!&rdquo; &ndash; според случая. <br /> <br /> След като се дипломирах, вместо в Бургаската девическа гимназия, както ме искаше завучът, ме разпределиха, по-точно натириха, в някакво си село Тича, Котленско. Не се ядосвах, защото ми предстоеше казарма. Дори пристигнах в балкана седмица преди първия учебен ден на 1954 г. <br /> <br /> О, приказка! Китна Тича &ndash; с възрожденски дървени къщи, ново еднокатно училище, горски масиви се въздигат отвсякъде, р. Тича тича през селото, вечер каменният мост събира въздишките на момите и ергените&hellip; Читалище, пълно с книги и списания, летопис&hellip; Какви ти селяни! Тук навремето са живели хора, завършили средно образование в Одрин, Варна; висше в Белгия, Франция, Швейцария, Германия&hellip; Хазайката ми леля Добра имаше пет дъщери учителки: детска, начална, по физика, по география, а петата по френски, възпитаничка на&hellip; Сорбоната! А децата - от хубави по- хубави, умни, свестни! И спретнати&hellip; Дневникът не ми тежеше!<br /> <br /> В края на септември ме посети около 35-годишен мъж, строен, нахакан: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Аз съм кметът Коста Русев, </strong></span><br /> <br /> добре дошъл!. Отговарям, че аз пък съм Георги Киров, млад учител и вестникар. &bdquo;Защо си изхвърлил дървата от сутерена?&rdquo;. Защото там има три класни стаи-дърварници. В едната ще правя кабинет по физика. &bdquo;Моля?&rdquo;. Повторих. &bdquo;И как ще стане това?&rdquo;. Показах му плана, книжката на един педагог от Ленинград. Гостът ми (завършил дървообработване и резбарство) не се даваше: &bdquo;И си вярваш?&rdquo;. Щом кметът е тука, защо не &ndash; подкупвам го аз. &bdquo;Утре, като свършиш училище, ела в Съвета&rdquo;. И си тръгна&hellip; Походката му беше малко особена &ndash; повдигаше едното си рамо, сякаш нещо го бодеше в петата&hellip; Този мъж на 22 септември през тази 2016 г. ще направи 95 г., живее в Сливен, да го поживи Господ!!<br /> <br /> При кмета заварих двама души &ndash; специалисти по всичко!... Накъсо казано, кабинетът стана - амфитеатрален, обзаведен. Поне през ден кметът минаваше да види как върви работата. После аз направих хор в читалището и той стана хорист; възобновихме театралния състав, стана артист &ndash; където хората, там и той; по-точно - където кметът, там и хората!&hellip; И пристигна първото писмо от моята проследяваща без прикритие команда&hellip; Коста ми даде да го прочета, после го хвърли в кошчето и ми връчи документи да се изселя от Самоводене и да стана жител на Тича&hellip;<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Но дойде ред на казармата,</strong></span><br /> <br /> Февруари 1955-а. Разбира се, като неблагонадежден, не в Школата за запасни офицери, а в Трудовата повинност, поделението в мини Бобов дол. Наоколо пълно с хора без образование, бърбори се на разни езици&hellip; След късо време по-голям началник ме взе за писар в София. Тук му е мястото да подчертая един огромен плюс на наборната служба и особено на Трудовата повинност. Соц-соц, ама наред с уволнителния си билет, момчетата скътваха и удостоверение за: зидар, мазач, бояджия, кофражист, арматурист, шофьор, електротехник&hellip; Дори и висшистите. И аз спечелих. Капитан Тодор Карабински, главен редактор на трудовашкия вестник, ме произведе в &bdquo;Кор. на в. &bdquo;Трудово дело&rdquo;. После в цивилния живот лесно преминах в зоната на в. &bdquo;Септемврийче&rdquo;, в. &bdquo;Учителско дело&rdquo;, днес на &bdquo;Аз Буки&rdquo;. Общо засега 60 години кореспондентство! <br /> <br /> Уволниха ме в 1956-а, тогава намалиха срока на службата, за първия учебен ден. Върнах се отново в китна Тича. През следващите пет години не само довършихме започнатото, ами направихме и други небивали неща. Партийният секретар се сбори с кмета заради мене, но не надви. От няколко покани избрах&hellip; Дунава. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>В Русе не стана каквото големите искаха</strong></span><br /> <br /> Получих заповед за НОВО училище &ndash; иззидан му беше само първият етаж! Но отвори врати за първия учебен ден &ndash; 1960 г. До пенсионирането ми в 1993 г. направих образцов кабинет по физика, фотолаборатория, астрономическа обсерватория с малък телескоп. Когато председателят на Окръжния народен съвет инж. Кирил Дочев разбрал за Звездобройницата, ме попита от какво имам още нужда. Казах &ndash; от 9000 рубли! На мига ги отпусна. Германците след три месеца доставиха последна дума огледален самонасочващ се телескоп Цайс менискас 180 мм. Станах главен учител, с орден &bdquo;Кирил и Методий&rdquo; ІІ ст. Като град Русе ми предостави богата тематика за моето кореспондентство. Това ме сближи с колегията. През брой, през два &ndash; в &bdquo;Учителско дело&rdquo; имаше материал за дунавската столица. В училище идваха откъде ли не да видят, да вземат терк; дори и гл. инспектор Никола Велчев от Министерството на образованието. Но&hellip; Отделът &bdquo;Народна просвета&rdquo; не се радваше на училищните ми приноси, а какво пиша във в. &bdquo;Учителско дело&rdquo;, който в областта на обучението и възпитанието надминаваше дори &bdquo;Работническо дело&rdquo;. А моите писания в много случаи не бяха лицеприятни: &bdquo;Един студен душ&rdquo; - за формализма в квалификационната и методическата работа, &bdquo;Физиката не е апендикс&rdquo; - на математиката, &bdquo;Плюсове ли са плюсовете на целодневното обучение&rdquo; (което вдигна на крак не само Русе). <br /> <br /> Капакът дойде след &bdquo;Милост за първи &bdquo;Ф&rdquo; клас&rdquo;&hellip; В училището на нов квартал първокласниците напълниха 20 паралелки - от &bdquo;А&rdquo; до &bdquo;Ф&rdquo;. Обучението мина на три смени. Репортажът ми предизвика строеж на ново училище. Но го забиха в едно дере, на 14 метра под канализацията на квартала. На оперативката за Акт 16 и откриването за първия учебен ден специалистите не бяха съгласни, докато не се реши &bdquo;изнасянето&rdquo; от тази дълбочина на съдържанието в&hellip; тоалетните! За целта бяха нужни 2 специални шведски помпи! Ама ги нямаше!? Но първият секретар на ГК на всемогъщата БКП беше неумолим: &bdquo;Ще го открием, ще го открием, как няма да го открием училището. Ще направим ей там хе (разбирай, зад дерето на отсрещния баир, на 500 м) едни външни клозети и готово. Едно време ние (той бе от Видинско) как ходехме да пикаем на 2 км&rdquo;. Ужас! Срам за Русе! Буквално го написах, буквално излезе още в поредния брой и&hellip; ме привикаха в ОК на БКП буквално да ми кажат, че за мене място в Русе трябва да няма. И настойчиво десет пъти ме питаха &bdquo;КОЙ стои зад тебе?&rdquo;. Помолих за един телефонен разговор да ги свържа с този КОЙ. Насреща беше главната редакторка Мария Силянова (бивша партизанка; тя беше в течение и на моята &bdquo;неблагонадеждност&rdquo;). След няколко минути разговор с нея окръжната партийна секретарка почти любезно ме отпрати да си&hellip; гледам работата! Разбраха кой стои зад мене! След късо време (по предложение на в. &bdquo;Учителско дело&rdquo;) получих втори орден &bdquo;Св. св. Кирил и Методий&rdquo; &ndash; І ст., за принос като журналист за развитието на българското образование! СОЦ&ndash;СОЦ, ала след всеки критичен материал засегнатата страна, пък била тя и ОК на БКП, трябваше да отговори в трийсетдневен срок написаното вярно ли е, не е ли, какви мерки се взимат за оправяне на бакиите. Тежко и горко на кореспондента, ако е заобиколил истината! Кога днес ще се отървем от жълтясалата &bdquo;информация&rdquo; и изгодническите коментари?! <br /> <br /> <strong><br /> Георги КИРОВ</strong><br />