Малджии луднаха за съкровището на Вълчан войвода

Дойде ли пролет, иманярите започват да налитат като мухи на мед на странджанските села. Малджии от цялата страна обикалят из древната планина, в търсене на несметното съкровище на великия хайдутин Вълчан войвода. Разгъват парцаливи карти и &bdquo;точат зъби&ldquo; за несметните богатства, описани в тях. Напоследък нов тайнствен свитък е подпалил &bdquo;фитила&ldquo; на малджиите. Въоръжени с металотърсачи и всякакво модерно оборудване, поне четири екипа обикалят да дирят съкровища в района на странджанските села Голямо Буково, Тракийци и Близнак, твърдят местните. <br /> <br /> Първи пристигнали петима русенци. Те престояли почти цял месец в района, преследвайки заровено несметно богатство. Преди да си заминат, дали банкет в една от селските кръчми на с. Голямо Буково. Пред местните хора иманярите се оплакали, че картата, по която търсели съкровището, явно е някакъв фалшификат. Споделили, че я купили от тайна продажба на антики в Румъния. Наскоро след тях се появили други двама души от Велико Търново. Те дори се спазарили с местен селянин да им стане водач по планинските пътеки. Вторият екип изкарал в района седмица, но <br /> <br /> <strong>и тяхната карта явно се оказала афиф <br /> </strong><br /> като на русенските им предшественици. И в двете карти била указана местността &bdquo;Вълчата поляна&ldquo;, но никой в региона не знаел такъв топоним.<br /> Не се минало и месец след като и великотърновците си заминали, и в района &bdquo;цъфнала&ldquo; и трета група търсачи на ценности. За разлика от предишните иманяри, новите пришълци бягали като дявол от тамян от местните хора, и дори палатките си разпънали в гората. За да не се набиват на очи на граничните полицаи, които патрулират в района, някои от търсачите на артефакти използвали легендата, че са гости на Голямобуковския манастир &bdquo;Св. Животоприемний източник&ldquo;, известен като нашенския Атон, където търсели усамотение?!?<br /> <br /> &quot;С очите си видях едни от иманярите да пренася нещо в чували - разказва местен говедар. - Не знам какво е, но тежи, защото носят по двама. Крият се едни от други иначе. При едните всеки ден с джип идва една жена с документи, видях ги как се карат за нещо по тях. Може пък и нещо да са намерили, знае ли човек?!?&quot;, цъка с език информаторът ни. Той е убеден, че &bdquo;нещо става&rdquo; между манастира край с. Голямо Буково и землището на с. Близнак. Местните разказват, че <br /> <br /> <strong>там действително е намирано съкровище </strong><br /> <br /> и то дори е било описано надлежно от игумена на манастира в началото на ХIХ век. Две каменни икони, златни накити и череп на монахиня, с издълбано на него името Мария, са били открити при копаенето на основите на днешната манастирска черква. Тя е построена след намирането на извор, чиято вода и до днес се слави с качествата си на лековита - както на много места в Странджа. <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Легендарният хайдутин заровил тонове злато под земята</strong></span><br /> <br /> Най-разпространен в Странджа е слухът, че именно там Вълчан войвода е заровил огромно съкровище. Легендата за несметните му богатства се носи вече повече от два века. Загадката не дава мира на иманярите от всички краища на България. Според преданията великият хайдутин притежавал тонове злато. Съкровищата си заравял на тайни места в планините и оставил за потомците си карти, на които са посочени къде се намират &bdquo;трезорите&ldquo; му с купищата жълт метал. Вълчан натрупал богатството от нападения над османлиите и над българските чорбаджии. Перлата в него обаче било <br /> <br /> <strong>огромно антично съкровище от времето на траките </strong><br /> <br /> което хайдутинът намерил при собствените си иманярски търсения.<br /> <br /> И до днес старите хора в Странджа предават от уста на уста невероятните легенди за подвизите на Вълчан. Една иманярска легенда гласи, че злато и скъпоценни накити Вълчан и хората му са заровили в морска пещера, до която се стига само след като се премине през тесни наводнени тунели. А друга мълва пък реди, че части от съкровището били намерени още преди 50 години край устието на река Ропотамо. &bdquo;Над село Младежко една от пещерите се казва &bdquo;Вълчановата пещера&rdquo;. Служила е за скривалище на Вълчан войвода. С дружината той водел и сестра си&rdquo;, разказал преди много години старият иманяр Димитър Лостов от с. Звездец. <br /> <br /> Друга възрастна странджанка от с. Бръшлян преди време също е разказвала пред своите близки за несметното богатство на митичния войвода: &bdquo;Мисля, че беше през 1933 г. В нашето село дойдоха хора от Сливен да търсят Вълчановото имане. Ходили, търсили из гората, ама нищо не нашли. Старите пътища били обрасли с гора. Не личали. С парите, дето останали у Вълчана, той построил мост на река Резовска и черква в с. Къзъклисе (днес с. Момина църква).&rdquo;Според историците през 1811 г. Вълчан се среща с капитан Георги Мамарчев в Букурещ. Има данни, че войводата е финансирал бунтовниците. <br /> <br /> Изпращал и много младежи да учат в чужбина и плащал издръжката им, за да има учени хора след Освобождението. На него се приписва също, че е дарил част от парите си за построяването на Софийския университет &quot;Св. Климент Охридски&quot;. Преданията разказват, че Вълчан укрил съкровищата си в няколко тайни пещери. Умрял в Браила, където отива да живее с най-близкия си другар и съратник поп Мартин. Заради този факт явно, всичко подхвърлено на иманярите с произход Румъния, се приема за достоверно. По разказ на родения в Малко Търново праплеменник на войводата - архимандрит Рафаил, който до средата на 60-те години на миналия век е игумен на Голямобуковския манастир, Вълчан доживял старините си в Румъния при сестрите и внуците си.<br /> <br /> Негови правнуци идвали няколко пъти в България и обикаляли из Странджа със споменатата по-горе карта, с чиито копия днес са се сдобили иманярите. Според архимандрит Рафаил, чието светско име е Руси Вълчанов Тодоров, наследниците на войводата най-много търсили място, на което били закопани владишка корона и кръст с честното дърво. Разказвали, че прадядо им им бил казал, че те били най-ценните. Предполага се, че става въпрос за короната, жезъла и кръста на гръцкия владика в Одрин, който бил убит, защото издал на турците дружината на Вълчан. Дали внуците на вехтия хайдутин са открили нещо, така и не се е разбрало до днес. <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Богородица посочила мястото на манастира</strong></span><br /> <br /> Легендата разказва, че през 1872 г. на Коста Янов - един от жителите на с. Коджа Бук (днес с. Голямо Буково), на сън му се явила Св. Богородица. Тя му заръчала да отиде на &bdquo;Осман баир&ldquo; и да потърси стария манастир, който бил разрушен от турците. Бай Коста не изпълнил заръката на Божията майка и бил наказан с тежка болест - рани покрили краката му. След време Богородица отново му се явила в съня. Този път тя му повелила да потърси стария манастир и да потопи в тамошния извор болните си нозе. Като оздравее, на това място да съгради нов манастир за прослава на името Господне. <br /> <br /> Болният мъж изкачил хълма и тръгнал да търси лечебния извор. Не след дълго го открил и измил раните си с бистрата вода. Не минало много време и чудото станало &ndash; отървал се от коварната болест. През 1873 г. изградил църква и метох ведно със селяните от околните села. Манастира нарекли &ldquo;Св. Животоприемний източник&rdquo; заради живата вода, която извира от олтара на църквата и заради нейните лечебни свойства. Мястото се сочи и като старо тракийско светилище, върху което през ХII век е бил въздигнат манастир, център на исихазма, в който е служел лично Теодосий Търновски. До днес районът на манастира е многократно преравян, но друго съкровище не е намерено. <br /> <br /> <strong>Подготви: Марина ШИВАРОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />