25% от българите са с метаболитен синдром
<strong>&nbsp;Доц. д-р Даниела Попова, д.м.н., е началник на Клиниката по метаболитно-ендокринни заболявания и диететика в болница &ldquo;Царица Йоанна - ИСУЛ&rdquo;. Има дългогодишна клинична, експертна, лечебно-диагностична и преподавателска дейност в областта на клиничната диететика и метаболитните заболявания, автор е на учебна програма по диетология. Наскоро доц. Попова участва във форума &ldquo;Здраве за всеки&rdquo;, който беше организиран от вестниците &ldquo;Доктор&rdquo;, &ldquo;Над 55&rdquo;, Агенция &ldquo;Блиц&rdquo; и сайта &ldquo;Здравето&rdquo;.</strong><br /> <br /> <strong>- Доц. Попова, звучи страшно, че 25% от възрастното население на света вече е с метаболитен синдром. Защо?</strong><br /> - Преди всичко причините са в модерния начин на живот - работата е обикновено седяща, свикнахме да използваме дистанционни управления, клетъчни телефони. Според една любопитна статистика, ако употребяваме дистационното за телевизора 20 пъти дневно, това ни спестява извървяването на 20 метра, което годишно е равносилно на 25 часа ходене и съответно ни спестява енергия, която се натрупва под формата на над половин килограм мастна маса в тялото. Ясно е, че е намалена сериозно двигателната активност на съвременния човек.<br /> <br /> Енергоприемът от храната е висок, а енергоразходът е неадекватно нисък. Докато нашите далечни прародители е трябвало да ловуват и да осигуряват своето съществуване с много голям физически разход на енергия. В нас е заложен техният пестелив генотип на акумулиране и съхранение на енергия, който командва нашия метаболизъм. Този генотип обаче се оказва непригоден за <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>заседналия ни начин на живот </strong></span><br /> <br /> Защото днешният хомосапиенс седи предимно на бюро и приема много промишлено произведени, високоенергийни храни. Всъщност затлъстяването може да се разглежда като биологичен отговор на хранителния дисбаланс и на намалената двигателна активност.<br /> <br /> <strong>- Какво представлява метаболитният синдром?</strong><br /> - В последните десетина години се утвърди тази нова патология, наречена метаболитен синдром. Първият й симптом е увеличаване на коремното затлъстяване. При мъжете обиколката на талията надвишава 94 см, а при жените - над 80 см. Коремното затлъстяване се съчетава с ниски стойности на добрия високоплътностен холестерол - под 1 mmol/L при мъжете и под 1,3 mmol/L при жените; с високи нива на триглицеридите - над 1,7; с повишено кръвно налягане над 130 на 85 и нарушение на въглехидратната обмяна, което означава висока кръвна захар - над 5,6. <br /> <br /> По определение на Международната диабетна федерация всеки човек с това коремно затлъстяване плюс два от тези четири признака, той вече има метаболитен синдром. Натрупаха се много доказателства в медицинската практика, че това силно увеличава сърдечносъдовия риск и опасността от диабет. Хората с тези нарушения развиват пет пъти по-често диабет и <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>3 пъти по-често исхемична болест на сърцето</strong></span><br /> <br /> От 2007 г. Международната диабетна федерация вкара метаболитния синдром в медицинската практика и ние все по-често го диагностицираме и коригираме неговите нарушения. Това означава борба с диабета, борба с инфаркта, борба с инсулта, които имат голям ръст в заболеваемостта на съвременните хора. <br /> <br /> <strong>- Как се лекуват нарушенията при метаболитен синдром?</strong><br /> - Лечението на нарушенията при метаболитен синдром трябва да се извършва комплексно. То включва борба с наднорменото тегло, промяна на нездравословния начин на живот. Това означава оптимизиране на храненето, увеличаване на физическата активност, спадане нивото на стреса. Тези три страни на нашия начин на живот са включени в така наречения немедикаментозен подход на лечението на метаболитния синдром. Към него може да добавим и лекарства. Има утвърдени медикаменти, които могат да лекуват тези нарушения. <br /> <br /> Много е важно да обясним на хората как да редуцират теглото си, да имат по-добро хранене, да намалят стреса, като си подредят ангажиментите, и да ги мотивираме да направят всичко това. Всичко това ще им даде по-добро здраве, ще намали риска от сърдечносъдови заболявания, от усложненията при диабет. Защото човек, който се е смятал доскоро за съвсем здрав, получава инфаркт на миокарда или пък го покосява внезапна сърдечна смърт, или <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>изведнъж му откриват диабет</strong></span><br /> <br /> Това са все заболявания, които имат своята предистория, развиват се с времето и за които са работили няколко рискови фактори. Ето защо обръщаме голямо внимание на това комплексно нарушение, наречено метаболитен синдром.<br /> <br /> Семейните лекари също имат възможност за различни профилактични програми. Поне веднъж в годината те биха могли да правят профилактични прегледи на хора с високо кръвно налягане, висок холестерол, висока кръвна захар.<br /> <br /> <strong>- Как човек може да стигне до вашата клиника?</strong><br /> - При нас идват понякога директно хора, чиито близки са се лекували в нашата клиника. Други са насочени към нас за консултация или за хоспитализация от семейните си лекари със съответното направление. Специалистите ендокринолози също могат да насочат пациенти с метаболитен синдром за хоспитализация. <br /> <br /> <strong>- Как се лекуват хората с метаболитен синдром в клиника като вашата?</strong><br /> - Има осигурена клинична пътека за лечение на метаболитните нарушения - една част е за диагностика, друга е за лечение. Правят се изследвания за въглехидратния метаболизъм, дали има диабет или риск от диабет. Изследва се и липидният профил. Ако има нарушения, назначаваме терапия. Проверява се сърдечносъдовото състояние. Разбира се, има критерии, по които <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>пациентите се хоспитализират </strong></span><br /> <br /> и по които водим нашето клинично наблюдение. Клиничната пътека за метаболитен синдром е от три до пет дни. Но за няколко дни не може да се справим напълно с проблемите. След това изписваме пациента с препоръки какво да промени в начина си на живот, обучаваме го как и сам да си помогне. <br /> <strong><br /> - Какъв трябва да е начинът на хранене при тези пациенти?</strong><br /> - Има подход за много нискоенергийни диети, при които се приемат не повече от 500-600 килокалории. Понеже това е изключително нисък енергиен прием, такъв начин на хранене носи голям риск от дефицит на важни витамини, минерали и микроелементи. Затова в такива случаи се налага тази диета да се суплементира с хранителни добавки. Лично аз и колегите от моята клиника се придържаме към по-умерени нискоенергийни диети, за да няма шок за организма. В практиката се доказа, че при драстичните диети дори и да се стигне до рязко отслабване, теглото отново се връща. Много по-добро е умереното намаляване на калориите с не повече от 500 и да се стигне до 1400 килокалории на ден. Този начин на хранене, съчетан с по-голяма физическа активност, има трайни резултати. <br /> <br /> При умерената нискокалорийна диета не се налага абсолютно суплементация. Хранителните добавки имат място в диетите за отслабване, когато внасят повече баластни вещества, когато съдържат субстанции с растителен произход, съдържащи микроелементи, които могат да съдействат за намаляване на апетита и за раздвижване на мастния метаболизъм. Има доказани продукти и могат да се прилагат. Но винаги държа ефектът на всеки хранителен суплемент да бъде клинично наблюдаван.<br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />