Дъщеря ми беше увредена по време на раждането и е с аутистични симптоми
<strong>&nbsp;София Тодорова е майка на дете с аутизъм и управител на Център за деца с аутизъм &ldquo;И ние можем&rdquo; в Пловдив, който отвори врати в началото на тази година. Г-жа Тодорова разказва в интервю за в. &ldquo;Доктор&rdquo; за собствения си опит на родител и за новостите в терапията на деца със състояния от аустичния спектър. </strong><br /> <strong><br /> - Г-жо Тодорова, разкажете вашата лична история с аутизма?</strong><br /> - Моето детенце не е типичен случай на така наречения регресивен аутизъм. То е с увреждане при раждането, със значимо страдание по време на родилния процес и с нарушение във фронталната част на мозъка. Вследствие на всичко това дъщеря ми има аутистичноподобни симптоми. Това накара мен и моя съпруг да научим много за аутизма, за да разберем какво да направим за нашето дете. Дъщеря ми е на 12 г. Не беше диагностицирана с аутизъм в България, а едва преди 4 г. във Великобритания. В първите пет минути, в които я видя, проф. Стампуш беше категоричен. У нас тогава се смяташе, че аутизъм е едва ли не само ако детето седи в ъгъла на дивана, пляска с ръчички и гледа в тавана. Професорът каза, че аутизмът е широкоспектърно заболяване и че трябва да се обръща внимание на всички дефицити в социалното взаимодействие на децата. Колкото по-рано родителят разбере, че има дефицит и предприеме нещо, толкова повече може да се преодолее. Учените го наричат оптимален изход. В САЩ има работещи методики за деца от аутистичния спектър. Като се добави и биомедицинската интервенция, която е широкоразпространена в Америка, резултатите са забележителни<br /> <strong><br /> - Какво представлява биомедицинската интервенция при деца с аутизъм?</strong><br /> - В медицинската общност на САЩ съществуват така наречените ДАН-доктори, които считат, че аутизмът е лечим с биомедицинска интервенция. Правят се доста сложни изследвания на децата, за съжаление недостъпни в България. Въз основа на тези изследвания лекарите предписват схеми на лечение. Те включват лекарства, хранителни добавки, диета, за да се постигне такава среда в организма, която да подобри мозъчната дейност и да подпомогне обучителните терапии, които се прилагат на детето с аутизъм.<br /> <br /> <strong>- Какво не е наред в лабораторните показатели на тези деца?</strong><br /> - Науката още не е достигнала до причината за аутизма. Има различни хипотези - генетични, имунологични и др. Но е факт, че има много общи лабораторни резултати при децата с аутистична симптоматика, например по-голямо количество на тежки метали в организма. <br /> <br /> Една от биомедицинските интервенции е <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> хелирането на тежките метали. </strong></span><br /> <br /> Разбира се, и за това има много &ldquo;за&rdquo; и &ldquo;против&rdquo;. Медицинската общност не е единна по въпроса. <br /> <br /> Нашата надежда като родители е да се намери решение. Моята дъщеря се повлия от две неща. Едното е спазването на диета без глутен, казеин, захар и соя. Оказа се толкова ефективна, че симптоматиката значително намаля. Същото са ми споделяли и други родители. Второто, което промени из основи моята дъщеря, е сонрайс терапията в домашни условия. Това е методика за работа с деца с аутизъм, създадена преди 30 години от американско семейство, което успява да възстанови напълно сина си. Тя е трудна за прилагане, защото родителят трябва да й се посвети напълно. Ние я правим интензивно - всеки ден между 6 и 8 часа. Направили сме <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>екип от 6-7 човека, </strong></span><br /> <br /> който работи с дъщеря ми ежедневно. На 2 часа се сменяме. Ето затова методиката сонрайс не може да се приложи масово. <br /> <br /> <strong>- Затова ли създадохте Центъра за деца с аутизъм &ldquo;И ние можем&rdquo;?</strong><br /> - Със съпруга ми можем да си позволим да пътуваме, да видим какво се прилага по света, да работим с най-добрите доктори за лечението на нашата дъщеря. Но решихме, че можем да помогнем на всички родители, които ни търсеха за съвет. Подкрепихме проекта на Фондация &ldquo;И аз мога&rdquo; и направихме заедно този център в Пловдив. Общината беше отпуснала на фондацията безвъзмездно за 10 години помещения в Шесто ДКЦ. Успяхме да направим Центъра за над 100 000 лв. изцяло чрез дарения. Изключително сме благодарни на всички хора от бизнеса, които ни подкрепиха. От средата на януари започнахме работа с деца и с родители. Може вече да се похвалим с много добри резултати, независимо от краткия срок. <br /> <br /> <strong>- Какви уникални за България терапии прилагате?</strong><br /> - Това са две терапии: поведенческо-логопедичната на Игор Шпицберг и флортайм терапията. За съжаление, в България малко се работи по методики, разработени специално за деца с аутизъм. Зад тези методики стоят сериозни научни доказателства и многогодишен опит. Малко психолози и логопеди са запознати с тези специализирани методики. Съвсем отскоро в Софийския университет &ldquo;Св. Климент Охридски&rdquo; има обучение на логопедите за работа с деца с аутизъм. Непочтено е към родителите психолозите и логопедите да им взимат пари, без да са компетентни да работят с деца с тази симптоматика. Просто резултатите след това са слаби. Аз също съм минала по този път и виждах как с години резултатите бяха минимални. Впоследствие ми стана ясно на какво се дължи това - не на недобронамереност, а на липса на компетентност. <br /> <strong><br /> - Какво представляват поведенческо-логопедичната и флортайм терапията?</strong><br /> - Основните два подхода за работа с аутисти са поведенческите и игровите. В нашия център заложихме на игровите подходи, защото са особено резултатни. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Работи се индивидуално с всяко дете <br /> </strong></span><br /> в кабинети, направени по определени правила. На външен вид работният кабинет изглежда като детска стая с играчки. Детето възприема терапията като игра, но всъщност чрез нея то се развива като социална личност. Терапевтът работи за развитие на когнитивните му способности и за четирите канала на социално взаимодействие - зрителен контакт, вербална и невербална комуникация, продължителност на взаимодействието и гъвкавост на поведението. За всяко дете се разработва конкретна стратегия, която да преодолее социалния дефицит, което всъщност представлява аутизмът. <br /> <br /> Центърът ни е различен от другите в България заради работата с родителите. Във всеки от терапевтичните кабинети имаме видеонаблюдение.<br /> <br /> Даваме записи с определени епизоди от терапията, които биха могли да помогнат на родителите да се обучат как да работят и да играят с децата си вкъщи. Затова кръстихме центъра &ldquo;И ние можем&rdquo; - за детето и неговото семейство. Една от най-големите грешки, които съм срещала до този момент като родител и от която съм страдала, е, че никой не ни учеше какво да правим, как да се справяме с детето си вкъщи. Нещата коренно се подобриха в състоянието на дъщеря ми, когато ми обясниха какво да правя с детето си у дома. Затова в нашия център правим екип между нашите терапевти и родителите, ние работим заедно в една посока, преследваме една цел.<br /> <strong><br /> - Как гарантирате високия професионализъм на специалистите, които работят във вашия център?</strong><br /> - Осигуряваме специалисти от чужбина, за да обучат нашия екип. Игор Шпицберг от Русия беше при нас през ноември. Освен това продължава и дистанционното обучение. Очакваме скоро да пристигне Джейк Грийнспан - синът на основателя на флортайм терапията, известният психолог Стенли Грийнспан. С руския и с американския център, с които работим, имаме договорка за постоянно наблюдение работата на нашите специалисти. Изпращаме им видеоматериали и получаваме оценка за качеството на работата ни и предложения как да бъде подобрена.<br /> <br /> Много бих се радвала да се откриват повече такива професионални центрове за деца с аутизъм в България, защото аутизмът се увеличава като епидемия. Нарастването на аутизма в последните 5 г. е 78%. През 1990 г. едно на 1600 деца е било диагностицирано с аутизъм, за 2014 г. данните са 1 на 68 деца, за 2015 г. - 1 на 45 деца. Данните са страшни. Очаква се в следващите години в почти всяка фамилия да има човек с аутизъм. Засегнатите от аутистично разстройство на развитието са повече от общия брой на децата с диабет, рак, церебрална парализа, миопатии и синдром на Даун. <br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />