Авторът на толкова любими песни имал тройка по композиране
Сърцето на Борис Карадимчев се пръсна точно преди две години, на 14 април, докато с Васил Петров и група &bdquo;Пим-пам&rdquo; записваха песента &bdquo;Христос Возкресе&rdquo; в чест на наближаващия Великден. Дванадесет дни преди това той тъкмо бе навърши 81 години, за да проумее, че един живот и осем десетилетия не стигат за нищо. На въпроса на Иван Гарелов с какво иска да бъде запомнен, маестрото отговори: &bdquo;Че съм почтен човек!&rdquo;. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201604/Tina_34/22_Boris_Karadimchev5.jpg" alt="22_Boris_Karadimchev5.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="439" />Днес, две години след раздялата с големия композитор, можем да кажем, че желанието му се сбъдна. Той наистина ще бъде запомнен като почтен човек. Потвърждават го всички, които са го познавали: учениците му, колегите, приятелите и милионите българи, които затихват и наострят слух, когато зазвучи някоя от божествените му песни. <br /> <br /> Борис Карадимчев, чийто дядо е бил кмет на Охрид, е роден в един хангар в Ямбол, пише в житието му. Звучи загадачно, дори героично, но не е вярно. Истината е, че той е видял бял свят в известната Момчилова клиника, а появата на хангара в биографията му е заслуга само на някой разсеян общински писар. <br /> <br /> Все пак, за да бъдем точни, трябва да кажем, че в Ямбол такъв хангар наистина има, но неговата заслуга не е, че е приютил при раждането някакво си бебе, бъдещ музикант, а че е служил за подслон на прочутия немски цепелин, за който дори е написана песен: &bdquo;Граф цепелина, от тука мина...&rdquo;<br /> <br /> Като син на летец Борис често неметафорично е летял над облаците. Удоволствието и примерът на баща му обаче не били толкова силни, та<br /> <strong><br /> да реши да стане авиатор</strong><br /> <br /> За него по-интересна била цигулката, която неизменно стояла зад вратата, и на която главата на семейството вечер свирел. В същото време майка му, художничката, галела клавишите на пианото и под звуците на фамилния оркестър малката стаичка се превръщала в световна сцена. <br /> <br /> На 9 септември 1944 г. на царския офицер и ас пилот от Българската армия Константин Карадимчев, вече се гледало с много лошо око. Фамилията за часове била изгонена от апартамента си и изселена в Ловеч. Върнали се в София чак след десет години. По това време юношата сериозно се увличал по химията. Направил си на тавана на кооперацията солидна лаборатория и се отдал на научна дейност като истински Менделеев. При един от опитите изсипал натрий в чаша вода. Последвал взрив, след което възрастният авиатор мъдро отбелязал: &bdquo;От фалшиви ноти никой не е умрял...&rdquo; С други думи: &bdquo;Сине, остави химията и се за хващай цигулката&rdquo;.<br /> <br /> Борис Карадимчев има късмета и щастието да се учи от великаните в българската музика: Парашкев Хаджиев, Марин Големинов, Любомир Пипков, а по композиция - от Панчо Владигеров. По някое време обаче тайно започва да свири по ресторантите. Някой лев отгоре никога не е излишен на студента. Ръководството на консерваторията обаче не разбира тези финансови несгоди, то е възмутено и наказва безпощадно:<br /> <br /> <strong>Карадимчев е отлъчен от академията<br /> </strong><br /> Връща се след година и взема две дипломи - една отлична по дирижиране и една с оценка тройка по композиране. Случва се, и Айнщайн е имал две по математика, а после получава Нобелова награда. <br /> <br /> Карадимчев стига до &bdquo;Златен век&rdquo;, най-голямото отличие на Министерството на културата. Но за това доста трябва да почака. Почестите, както е известно, доста често се влияят от политическата конюнктура, партийното роднинство и личните симпатии.<br /> <br /> Първата песен, написана от Борис Карадимчев, е &bdquo;Аз оставам при морето&rdquo;. Изпява я Емил Димитров. Това си е направо летящ старт. Щастливата му професионална, а и човешка среща обаче е малко по-късно. С Георги Минчев сякаш го събира някаква добра фея. След като печели първа награда на &bdquo;Златният Орфей&rdquo; през 1967 г. &bdquo;Бяла тишина&rdquo; става тотален хит, а доказателство за това е, че песента надживява създателите си. Но това се отнася за още много от творенията на Борис Карадимчев. <br /> <br /> На юбилейния концерт по повод осемдесетата годишнина на Борис Карадимчев зала &bdquo;България&rdquo; сякаш е приютила огромен хор, който в един глас пее: &bdquo;Хора и улици&rdquo;, &bdquo;Оставаме&rdquo;, &bdquo;Богатство&rdquo; - някогашният хит, изпълнен от Чочо Владовски за хазяйката и каничката с кафе, &bdquo;Нашият град&rdquo;, &bdquo;Зеленоокото момиче&rdquo;. На сцената са: Маргарита Хранова, Мими Иванова, Орлин Горанов, Васил Петров и, разбира се, щастливият композитор, който се усмихва притеснено зад огромния букет, учуден, че повече от хиляда души стоят на крака в негова чест и пеят: &bdquo;Боре, времето е твое!&rdquo;.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201604/Tina_34/22_Boris_Karadimchev1.jpg" alt="22_Boris_Karadimchev1.jpg" align="baseline" width="500" height="331" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Борис Карадимчев сбъдна мечтата си &ndash; да бъде запомнен като почтен човек<br /> </strong></span><br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong> Влиза в уста на лъв от любов</strong></span><br /> <br /> Според житейско-философската формула на Борис Карадимчев щастливият човек трябва да има добри гени, добри приятели, добро настроение. И той като че ли ги имаше и трите. И още нещо по две: два брака, двама внуци, две нерегламентирани любови. <br /> <br /> За първи път се бракосъчетава по настояване на професор Парашкев Хаджиев, който му става кум. Маститият преподавател е добър пример за подражание: женен е 6 пъти, като последната му съпруга е негова студентка. <br /> <br /> Едно от първите места, в който е назначен музикантът след дипломирането си, е Софийският държавен цирк. Там той е главен композитор.<br /> В интервю за в. &bdquo;Новинар&rdquo; в навечерието на осемдесетгодишния си юбилей, Карадимчев разказва за една лудо влюбена в него дресьорка, която го е карала да си сложи главата в устата на лъва,<br /> <br /> <strong>за да докаже, че я обича</strong><br /> <br /> Полякина пък, жена-каучук, прави опит за самоубийство, съкрушена от раздялата си с любимия Борис.<br /> <br /> През 1979 година Карадимчев създава Детската вокална група към Двореца на пионерите. Тя е толкова добра, че стига до &bdquo;Златният Орфей&rdquo;. И тогава животът ражда една история, която силно напомня терзанията на героите от филма &bdquo;Оркестър без име&rdquo;. Остават часове преди децата да излязат на сцената. От фестивала иска да знаят как да ги обявят. Отговор няма. Ръководителят и малчуганите се разхождат из алеите на Слънчев бряг и мислят. Търсят нещо кратко и звучно, тоест нещо, което най-трудно се намира. Така се ражда &bdquo;Пим-пап&rdquo;. <br /> <br /> А за прозвището на шефа, Папа, има съвсем друга история. Основна заслуга за нея има онази преподавателка по пеене, която ненавиждала соца, всичко, свързано с него, и най-вече обръщението &bdquo;Другарко&rdquo;. &bdquo;Каква другарка съм ви аз - сопвала се. - Аз съм мадам&rdquo;. Логично пък<br /> <strong><br /> новият преподавател бил кръстен Папа</strong><br /> <br /> И това се предава от уста на уста, от различни поколения в продължение на 35 години.<br /> <br /> Приживе, макар и на шега, Карадимчев шеговито подхвърля на своя приятел Тончо Русев, че е републикански шампион по брой на публиката на един концерт. 100 000 души, а и повече, според някои източници. Това се случва на последния митинг на СДС преди първите свободни избори. <br /> <br /> Тогава булевард &bdquo;Цариградско шосе&rdquo;, от &bdquo;Лъвов мост&rdquo; до &bdquo;Плиска&rdquo; е море от хора. И всичките пеят песента му, по текст на Александър Петров, станала химн на демокрацията: &bdquo;45 години стигат, времето е наше&rdquo;. <br /> <br /> Днес от синия съюз са останали само скромни отломки. Демокрацията е доста разтегливо и неясно понятие, но песента си остана същата - химн, който за съжаление носи повече носталгия, отколкото надежда. <br /> <strong><br /> Исак ГОЗЕС<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />