Властта недолюбва комедианта на народа
<em>Днес България няма проблеми със смешниците. Добра реколта отгледа новото време. Жалко, че количеството им не отговаря на качеството. </em> <br /> <br /> Сегашният смях е някак си злобен и гаден. Сякаш иска да потвърди мъдреца Роджърс: &bdquo;Всичко е смешно, когато се случва на друг. Хората се усмихват през зъби, не от душа, сякаш тя е отишла в петите&rdquo;.<br /> <br /> А какви майстори на смеха имаше едно време. Божествени таланти! Трима от тях обаче, при това все Тошковци, според народната воля бяха на върха на народното разсмиване: Колев, Козаров и Живков. <br /> <br /> Ако през 2003 г. не бе напуснал този свят, Тодор Козаров, клоунът с вид на Хитър Петър, щеше да навърши 90 години на 19 март. В продължение на десетилетия, редом с този всепризнат любимец на публиката, бе друг един феноменален майстор на смеха - Фери Янакиев. Съдбата обаче му отреди участта да остане завинаги под сянката на Козаров. Точно това стана причина за раздора между тях. От което обаче загубиха и двамата, но най-вече обожаващата ги публика. Сдобриха се, преди да си отидат от този свят, когато славата, почитателите, приятелите и парите вече ги нямаше. <br /> <br /> Само болести, мизерия, болка и никакво удоволствие да живееш. <br /> <br /> Христо Янакиев също е клоун. Взел е артистичното име на баща си и сега е познат като Фери-младши. Родителите му се развеждат, когато е на година и три месеца. &bdquo;Понякога отивах в цирка да го виждам. Татко казваше: &bdquo;Познавам половината България, а другата половина познава мен. Започнал е като балетист в Музикалния театър. <br /> <br /> <strong>Стефан Македонски му е бил директор<br /> </strong><br /> Веднъж Мими Балканска се вгледала в лицето му и казала: &bdquo;Приличаш на Фернандел!&rdquo;. От там дошло и това Фери. Беше си роден с грима. В Югославия при директора на цирка идва някаква красавица: &bdquo;Търся един комик - казала. - Не знам как се казва, но има глава като на кон. &bdquo;Фери, за теб е!&rdquo;, викнал го началникът&rdquo;, връща се години назад синът на популярния в онези времена клоун.<br /> <br /> Бащата на Фери-старши и дядо на младши бил предприемач. Построил Телефонната палата и Народната банка. &bdquo;На всеки от тримата си синове оставил по един апартамент в центъра. Бащиният ми беше луксозен, с кожени тапети, вход за прислугата, камини. Някой го подкокоросал обаче, че майка ми, която остава сама с две деца, ще му го вземе и той го продаде. Така до края живя под наем. Заплатата си не даваше с мотива, че трябва да има с какво да черпи балерините. Печелеше много, но никога нямаше пари. Само веднъж ми даде 10 лева. Запомнил съм ги, защото бяха единствените. При това ги взе назаем&rdquo;, разказва синът, но подчертава, че въпреки всичко той винаги е обичал много баща си. <br /> <br /> Съдбата събира Фери и Тошко Козаров в началото на петдесетте години, за да ги направи най-добрия български тандем клоуни. Като хора те са коренно различни. <br /> <br /> <strong>Фери Янакиев е бохем, пие, пуши</strong><br /> <br /> Като истински франкофон, завършил колеж, пее парижки шансони и говори с Леа Иванова само на френски. Жените го преследват и той с охота ги приема. Бракосъчетава се 4 пъти, а живее с пета - приятелката си Богдана. &bdquo;Не познавах всичките, криеше ги. Но всяка следваща бе по-млада от предната&rdquo;, споделя синът. <br /> <br /> Тодор Козаров е пълната противоположност на своя партньор. Той е почти въздържател. Потомствен цирков клоун. Излиза пред публика на четири години. Майка му е италианка, а съпругата му, прекрасната Маргарита - акробатка и също звезда на манежа. Тошко е талантлив, непрекъснато измисля все нови и нови репризи, на крачка е пред другите. Има мила усмивка, цвете под ухото, хармоника, облечен е с потури &ndash; вид, напълно отговарящ на представите за Хитър Петър. Когато открадват магарето му Марко, толкова страда, че не се явява пред манежа цял месец.<br /> <br /> Двамата се различават и по още нещо. Фери открито роптае по властта, а Козаров е много близък приятел на Тодор Живков. Вождът често го вика да весели него и гостите му. &bdquo;Циркът заминава за Финландия, излизат всички паспорти, само този на баща ми е спрян - разказва синът. - Отива той в дирекцията на милицията и попада на някой си Байкушев. В Трън, от където е родата ни, има две известни фамилии: Байкушеви и Янакиеви. Сигурно затова милиционерът му дава паспорта с думите: &bdquo;Ако искаш се връщай!&rdquo;. Явно някой е накиснал Фери, въпреки че той <br /> <br /> <strong>никога не си е помислял да бяга в чужбина</strong><br /> <br /> разказва младши. Колеги на двамата добавят, че без застъпничеството на Козаров, Фери никога не би могъл да излезе зад граница.<br /> През 1966 г. на фестивала в италианския град Кампионе Тошко Козаров печели престижната награда &bdquo;Сребърната маска на Грог&rdquo;. Веднага след това става народен артист. В цирка носителите на това високо звание се броят на пръстите на едната ръка. Друг клоун няма. <br /> <br /> Фери-младши разказва: &bdquo;На баща ми му стана много болно. Той получаваше разни медали, но дори заслужил артист не го направиха. Бях малък, но въпреки това ми споделяше, че му е много мъчно за това. Каза ми: &bdquo;Търпях, търпях, но накрая не можах да се въздържа. Казах на Тошко истината&rdquo;.<br /> <br /> Раздялата е не болезнена, а фатална и за двамата. Тошко се опитва да работи сам, но няма онзи успех. Замества Фери с Венцислав Павлов. Той обаче бяга в Лондон, където е назначен във Военновъздушните сили. Александър Балкански твърди, че генерали са му давали 110 000 паунда, за да отиде на Острова, и агитира своя приятел да работи за нашите служби. Разбира се академикът отказва.<br /> <br /> Минават няколко години от раздялата. Една вечер Тодор Козаров отива в бар &bdquo;Астория&rdquo;, където Фери води програмата и пее. Двамата отново си стискат ръцете. Казват, че за това помогнала и една бутилка уиски, но това не е потвърдено. Вълнуващият акт донякъде възражда приятелството, но не и блястящото клоунско дуо. Скоро и<br /> <br /> <strong>талантливите комици са пенсионирани без почести</strong><br /> <br /> Тошко продължава в цирка, а директорът Илия Раев, за да спаси приятеля си от мизерията, назначава Фери в театър &bdquo;София&rdquo;. Играе в две пиеси, без реплики. Руски режисьор казва: &bdquo;Много ми хареса постановката, но съм най-впечатлен от онзи човек, който само премина през сцената&rdquo;. Това всъщност е Христо Янакиев - Фери.<br /> <br /> <strong>Исак ГОЗЕС</strong><br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Примерът на Юрий Никулин</strong></span><br /> <br /> Когато викат големия съветски филмов и цирков артист Юрий Никулин, за да му съобщят, че ще го правят заслужил артист, той мигом пита: &bdquo;А партньорът ми Шуидин? Него не!, отвръщат. &bdquo;Но той ми е колега, играем заедно. Или двамата или никой&rdquo;, категоричен е изпълнителят на главната роля във филмовата класика &bdquo;Диамантената ръка&rdquo;. Същото се повтаря и при предложението да го направят народен артист.<br /> <br /> Тошко Козаров получава и двете си звания, без да отвори и дума за партньора си Фери. Това и примерът на Никулин са причина за раздялата им.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />