Доброто старо време!
<strong>Времето, когато бяхме млади, въодушевени, влюбени! Но само заради това ли носталгията по времето на Тато е толкова голяма? Категорично &bdquo;Не&rdquo;!</strong><br /> <br /> Защото за всички имаше работа, всички ползвахме отпуски и всеки имаше възможност за малко пари да ходи по курорти всякакви за 15-20 дни, а не като сега, едва за 4-5 дни. Образованието и здравеопазването бяха на високо ниво и безплатни. Всеки, който се нуждаеше, имаше достъп до тях. И не е вярно, че малцинствата били дискриминирани! Спомням си, че във висшите училища имаше специално за тях определени проценти. Също така си спомням, че когато тръгнаха през така наречения &bdquo;възродителен&rdquo; период към Турция, много, от тук взели висшето си образование безплатно, не платиха и стотинка за него, а там се продадоха на висока цена. Така е лесно! Без Турция да е харчила за тях, естествено, ги прие с отворени обятия.<br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Когато бяхме болни, ползвахме болнични, имаше и неплатен отпуск</strong></span><br /> <br /> Все неща, които подхранват носталгията по онова време. В моя град имаше няколко големи завода, фабрики и други по-малки произвеждащи предприятия. Къде са химическият завод за полиестерни влакна, машиностроителният завод &bdquo;Сила&rdquo;, консервната фабрика &bdquo;Ягода&rdquo;, керамичната фабрика, тютюневият монопол? Къде е тъкачната фабрика? Може и да има части от тях, но всичко е приватизирано.<br /> <br /> Сега живеем в България, но сякаш че сме другаде. Днес не се чувстваме необходими, никой не милее за хората. Какво от това, че витрините са блестящи? Какво от това, че вече няма &bdquo;показни&rdquo; магазини и банани има по всички пазари, щом ние, българите, само си гледаме? И за жалост <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>някои от нас ровят по кофите за смет и така преживяват</strong></span><br /> <br /> Други си отиват от света обидени, огорчени и болни, защото са бедни и не могат да си позволят лечение. А по времето на &bdquo;соца&rdquo;, като е болен човек и влезе за лечение в болница, се лекува не само основната, а и придружаващите болести. Даже в нашата болница имаше зъболекарски кабинет с постоянен зъболекар, че ако някой от болните имаше проблем, той на мига биваше решен.<br /> <br /> Спомените... те наливат капки още болезнена носталгия. <br /> <br /> Можехме да се прибираме вкъщи безопасно, без някой да ни заплашва, бие, насилва или, не дай Боже, убива!<br /> <br /> В ранните утринни часове разнасяхме млякото и хляба по магазините. В нашето квартално магазинче оставяха касите с мляко пред вратата, защото още не беше отворено. Никой не крадеше, никой не чупеше. Даже съм слагала стотинките в празно бурканче и съм си вземала кисело мляко. А каква беше цената ли? Ами за &frac12; литър 0,18 ст. Билетчетата за градския транспорт струваха по 3 ст. Ами вестниците? Във времето на &bdquo;соца&rdquo; си купувахме по няколко вестника на ден, освен другите с абонамент, а <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>сега в &bdquo;демократична&rdquo; България чакаме приятели да си прочетат вестниците и след няколко дни да ни ги дадат</strong></span><br /> <br /> Да не казвам, че са много малко стойностните вестници, че просто не си струва да четеш нещо, което те обижда, огорчава и опростачва. За никого не е тайна, че се броят на пръсти вестниците, в които пишат талантливи и отговорни хора, които обичат и уважават читателите си.<br /> <br /> Както всички от моето поколение, знаем много и много са спомените ни за онова, доброто старо време. Но може би както си отиваме ние, така ще си отиде и носталгията по него. И само историята ще го припомня след нас. И дано това припомняне да не носи омраза и ненавист, а да бъде пример какво от &bdquo;соца&rdquo; биха могли да повторят, за да бъде животът по-хубав, светъл и мъдър...<br /> <br /> <strong><br /> Величка ДРАГАНОВА, Ямбол</strong><br />