Седем неправителствени организации и активисти създадоха в изминалите дни “Коалиция за майчино здравеопазване”.
<strong>Целта на организацията е да оказва по-силно влияние за промяна на политиките в майчиното здравеопазване. &ldquo;И майките, и медиците са неудовлетворени от това, което се случва в родилните отделения. Това е ясен знак, че нещо трябва да се промени&rdquo;, обясни председателят на коалицията Ралица Димитрова при официалното й обявяване. <br /> <br /> Повече по темата разказа д-р Бояна Петкова, председател на Фондация &ldquo;Макове за Мери&rdquo; и съосновател на Коалиция за майчино здравеопазване.<br /> <br /> - Д-р Петкова, как си представяте целите на коалицията?</strong><br /> - Представям си ги с премахване на всички практики, които в момента са стандартни за българското майчино здравеопазване и заместването им с такива, които са доказано по-добри, подкрепени с научни доказателства. Това няма да стане без много съвместна работа - от една страна с отговорните институции, начело с Министерството на здравеопазването, от друга с хората, които така да се каже работят на терен. Разчитаме на това лекарите в областта на майчиното здравеопазване, неонатолозите и акушерките да ни разпознаят като помагаща сила, за да можем заедно да променяме нещата. Ясно е, че когато си извън системата, е много трудно да я промениш с натиск. Промяната трябва да дойде от хората, които работят това всеки ден. <br /> <strong><br /> - Какви са най-честите проблеми, които майките споделят в тази анкета, която сте провели през декември?</strong><br /> - Ние бяхме впечатлени от бързия отклик, който получихме. Имахме 3000 отговора само през първите 24 часа след публикуването й, а общо отговориха 5292 майки. Около 30% от тях са отговорили на последния въпрос, в който можеха в свободен текст да разкажат впечатленията си от раждането. За съжаление излизат основно проблемите, но и става ясно, че майките наистина имат нужда да бъдат чути. Само като дефинираме проблемите, можем да работим за решаването им. Най-честите проблеми са с кърменето на новородените и липсата на достатъчна подкрепа към майките за това. Майките преживяват също затруднената комуникация между медицинския персонал и родителите, лошо отношение към родилките - за съжаление от медици, недобре организиран процес, който води до ненужно дълга раздяла между майката и бебето. <br /> <br /> <strong>- Според вас кои са практиките, които могат да се променят с най-малко усилия и допълнителен ресурс?</strong><br /> - Ние не случайно избрахме първия контакт като тема за това допитване. Това е нещо, което има огромно значение за бебетата. Майките не винаги са еднозначно настроени, има различни чувства, но трябва да сме наясно, че бебетата са много беззащитни и доказано имат нужда от майките си веднага след раждането. В същото време практиката за първи контакт е нещо, което сравнително лесно може да се промени. СЗО, Американската педиатрична организация и други международни организации, които сме цитирали, препоръчват бебето да бъде поставено голо върху голата майка, двамата да бъдат завити и да престоят така най-малко час или два, в рамките на които да се случи и първото кърмене. Препоръчва се всички манипулации, които трябва спешно да се извършат по бебето, да се направят върху майката, а процедури като мерене и теглене, да се отложат за след тези първи часове. Това е важно за физиологичната адаптация на бебето към живота извън утробата на майката. <br /> <br /> Доказано е, че този първи контакт осигурява стабилизиране на сърдечната честота, дихателната честота, колонизиране с майчините бактерии, а не с болничните, което е важно за имунната система на бебето, чревното му здраве и други. Това се прави във всички развити здравни системи, включително е практика при раждания с цезарово сечение. Това са най-съвременните препоръки в тази сфера. Този първи контакт е нещо, което може лесно да се направи - особено при нормално раждане, не се искат някакви специални условия, за да се случи. Единственото, което наистина е важно, е да има придружител при майката по време на това.<br /> <br /> При този остър недостиг на акушерки, това повдига въпроса за осигуряването на възможност раждащата да бъде придружена от бащата или друг близък човек. Това е лесно на практика, защото в тази анкета майките разказват, че понякога по два-три часа стоят с бебето в едно помещение, то плаче, но майката не може да го вземе, защото тя е оставена на магарето, а то е на термолегло, например. От нищо не се налага майката и бебето да бъдат разделени в този момент. Това стресира и майката, и бебето, повишава нивата на стрес-хормоните и пречи на физиологичната адаптация на бебето. А е нещо, което много лесно може да се промени. <br /> <hr /> <br /> <strong>Нова коалиция ще брани правата им</strong><br /> <br /> През декември коалицията е провела on-line анкета с майки, родили в България през последните 3 години. Откликнали са 5292 жени. Основната цел на допитването е да се установи прилага ли се практиката за &ldquo;първи контакт&rdquo; между майката и новороденото.<br /> <br /> Около 30% от участващите в анкетата обаче споделят в свободен текст положителните и отрицателните си впечатления от раждането в българска болница и се оказва, че над 60 на сто от тях са имали някакви негативни преживявания, които са се отразили повече или по-малко върху отношението им към раждането изобщо и раждането в българско лечебно заведение в частност. Като проблемни зони са посочени:<br /> <br /> &bull; подкрепа за кърмене - 20.7% <br /> &bull; затруднена комуникация между медицинския персонал и родителите - 6% <br /> &bull; отрицателно отношение от страна на медицинския персонал - 15%<br /> &bull; неоптимизирана болнична организация - 11.7%<br /> &bull; необосновано дълга раздяла на майки и бебета - 10.5%. <br /> <br /> Един от най-притеснителните изводи е, че заради негативните преживявания около раждането някои майки биха се въздържали от последващи бременности. <br /> <br /> Обединявайки изводите от проведената анкета и сравнявайки с примерите от световните практики, от коалицията са подготвили доклад, който ще изпратят до здравните институции, ангажираните в родилната грижа съсловни организации и родилните отделения в страната.<br /> <hr /> <br /> <strong>Фондация осъди здравното министерство </strong><br /> <br /> Междувременно Фондация &ldquo;Макове за Мери&rdquo;, която е част от новосформираната Коалиция за майчино здравеопазване, спечели дело срещу Министерството на здравеопазването за текст в медицинския стандарт по акушерство и гинекология. Става дума за текста, който определя така наречените критерии за жизнеспособност. Това са показателите, при които преждевременно родено дете се признава за бебе. Под тях то се счита за биологичен отпадък - няма право на ЕГН, име, акт за раждане, а ако не оцелее - смъртен акт и погребение. <br /> <br /> От 2008-ма до 2014 г. тези критерии са раждане не по-рано от 22-ра гестационна седмица и тегло над 600 гр. В средата на 2014 г. Министерството на здравеопазването публикува нов стандарт, който завишава тези критерии на 26-та г.с. и 800 гр. <br /> <br /> В средата на март Върховният административен съд обяви този текст за нищожен, тъй като здравното ведомство не е оценило потенциалния му ефект, не се е допитало до всички засегнати и не се е аргументирало защо прави тази промяна. <br /> <br /> Според председателя на фондацията д-р Бояна Петкова, отмяната на текста не означава задължаване на неонатолозите да се борят за всяко екстремно недоносено, дори когато е медицински безнадеждно да бъде спасено. <br /> <br /> В статия по темата в сайта &ldquo;Предизвикай правото&rdquo; адвокат Стоян Ставру, който е завел жалбата, допълва: &ldquo;Не става въпрос за &ldquo;спасяване&rdquo; на всички ембриони на всяка цена. Не става въпрос и за полагане на извънредни усилия за лечение на екстравагантни увреждания. Става въпрос за признаване на съществуването на едно човешко същество, за юридическо разпознаване на човешкостта и за легитимиране на грижата в граничните пространства на бременността. Всъщност изисква се много малко - достатъчно е да обявим за легитимни претенциите на родителите да получат телата на своите неродени и мъртвородени деца. И да не обезсилваме тези претенции чрез въвеждането завишени дефиниции. Защото чии са тези тела? И кой има право да разпознае в тях лицата на човешки същества, да ги прегърне и да се сбогува с тях?&rdquo;<br /> <br /> <br /> <strong>Надежда Георгиева</strong><br />