Сталин е знаел, че Владимир Илич Ленин е хомосексуалист
На своята достопочтенна възраст драматургът Васил Станилов не само продължава да пише, ами живее по начин, какъвто винаги е харесвал &ndash; свободен от началници и доктрини. През лятото пък стои по 6 месеца в Царево, за да се гмурка и да си лафи там с приятеля си Дончо Папазов. Драматург, издател и писател Васил Станилов е преминал всички степени на уволнения поради неудобните си журналистически писания. <br /> <br /> Работил е във вестник &bdquo;Стършел&rdquo;, Радио София , бил е директор на Драматичния театър в Шумен, 13 години е бил драматург на Музикалния театър в София, бил е главен редактор на вестник &bdquo;Про-Анти&rdquo; и директор на издателска къща &bdquo;Иван Вазов&rdquo;, а сега е директор на издателство &bdquo;Работилница за книжнина&rdquo;. <br /> <em><br /> Репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; разговаря с него.</em><br /> <br /> <hr /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201604/Tina_34/39_Starshel5.jpg" alt="39_Starshel5.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="450" />- Г-н Станилов, 7 години сте работили в &bdquo;Стършел&rdquo;, а по онова време това беше &bdquo;върхът&rdquo; ? За какво ви уволниха?</strong><br /> - Не съм уволнен, сам напуснах. Може би съм единственият журналист, заради чийто материал са изгорили целия тираж на вестник &bdquo;Стършел&rdquo; , а тогава това бяха невъзможните днес 400 хиляди броя. Става дума за фейлетона ми &bdquo;Рилският манастир &ndash; огнище на международен туризъм!&rdquo; През далечната 1966 година някои &bdquo;мъдри&rdquo; глави от Главно управление на туризма <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> планираха хотели и ресторанти до манастира</strong></span><br /> <br /> монасите да бъдат изведени някъде, а в помещенията да се направи музей; да има язовир по идея на Енергото и развъждане на патки по предложение на ДСО &bdquo;Родопа&rdquo;. Павел Матев, тогава председател на Комитета за култура, се обажда, че не трябва да се публикува моят фейлетон. Но той вече е отпечатан на първа страница и пътува към гари и автобуси. <br /> <br /> Потеглилите коли от &bdquo;рампата&rdquo; биват настигнати, представяте ли си, тогава нямаше джиесеми, и вестниците отиват право в пещта. Друг случай с изгаряне на 400 - хиляден тираж на &bdquo;Стършел&rdquo; имаше през февруари 1978 г. заради рисунка на Тодор Живков. Тя не се харесва на ЦК на БКП и отдел &bdquo;Печат&rdquo; нарежда да се махне. <br /> <br /> Отпечатаният 400 - хиляден тираж с благия лик на Тодор Живков, застанал сред посеви и грейнало слънце под наслов &bdquo;Балканите &ndash; безядрена зона&rdquo;, е заменен с две карикатури на Стоян Венев на първа страница. <br /> <strong><br /> - В последната ви книга &bdquo;Евридика- 2033&rdquo;, която представихте в Народната библиотека на 1 април, отделяте доста място на Ленин? Защо?</strong><br /> - Аз съм събрал много литература за Ленин. Навремето ние учехме и в училише, и в университета на всяка страница за Ленин. <br /> Ставахме и лягахме с неговата личност. От всички плакати по улици, манифестации и конгреси ни гледаше неговото лице и прословутият му каскет. Това, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Ленин е умрял от сифилис </strong></span><br /> <br /> обаче навремето никой не смеееше да го спомене. Въпреки че още преди 1944 г. е била публикувана книгата &bdquo;Великите сифилистици&rdquo;, в която пише и за Ленин. Има и книга на руския лекар, историк и публицист Виктор Тополянский &bdquo;Вождовете в закона. Очерци за физиологията на властта&rdquo;, в която той пише: &bdquo;Това е доказано. Ленин умира от третичен сифилис. Най- вероятно се е заразил през 1903 г. в Париж. По-късно в Лондон забелязва обриви по тялото си. Помислил, че това са лишеи и започнал да се маже с йод. При третичния сифилис, преди да настъпи пълна деградация на личността, се забелязва бурен творчески подем, засилва се активността. <br /> <br /> При Ленин този период съвпада с 1916-1917 г. След 1920 г. настъпва стремителна деградация на личността&rdquo;. Неговият секретар Бонч Бруевич, който е бил до него до смъртта му, в спомените си описва аутопсията му и как заради т.нар. &bdquo;гуми&rdquo; в черепа заради сифилиса, когато хирургът почукал със скалпела по една от тях, се чул звън. Изумен лекарят казал: &bdquo;Как е било възможно този мозък да ражда такива гениални мисли?&rdquo;. В оренбургския вестник &bdquo;Руский взгляд&rdquo; преди години кандидатът на историческите науки Соколов цитира писма между Ленин и Зиновиев, говори и за тяхното общо пребиване в прочутата колиба в Разлив. Скривалището на Ленин там продължава цял месец, но той не е сам, а със Зиновиев. <br /> <br /> В личния архив на Зиновиев има писмо на Владимир Илич от 1 юли 1917 г: &bdquo;Обстоятелствата ме принуждават веднага да напусна Петроград. Но да съм сам е скучно... Ела с мен и ще прекараме две седмици далеч от всички. <br /> <br /> Ако искаш да се усамотиш с мен, телефонирай бързо &ndash; ще се разпоредя всичко да се приготви за двама души&rdquo;. След това пише до Ленин, който вече е заминал за Финландия: &bdquo;Скъпи Вова! Не можеш да си представиш колко ми е мъчно без теб, колко ми липсват нашите ласки...&rdquo;<br /> <br /> Впрочем това обяснява и поведението на съпругата на Вожда &ndash; Надежда Крупская към Зиновиев, който е напирал да се срещне с Ленин, когато той вече е много болен. Крупская му пише: &bdquo;Моля, повече не безпокойте съпруга ми със своите домогвания и молби за свиждане. Крайно време е да се успокоите. Колко може да се търпи това безсрамие! Илич е болен! Този път вашите закачки могат да влошат здравето на Илич&rdquo;.<br /> <strong><br /> - Всеки в такъв случай би попитал, защо тези компрометиращи писма са запазени, а не унищожени?</strong><br /> - В края на 30 - те години, след като Зиновиев е арестуван и екзекутиран, тези архивни материали са иззети от НКВД &ndash; тогавашното КГБ . Несъмнено за тях е знаел и Сталин. За него запазването на писмата е било важно, за да може в удобен момент<br /> <br /> <strong>Ленин посмъртно да бъде развенчан</strong><br /> <br /> а да остане единствено той - Сталин. В политиката няма случайни неща. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201604/Tina_34/39_Starshel4.jpg" alt="39_Starshel4.jpg" align="baseline" width="500" height="369" /><br /> <strong><br /> - Путин наскоро каза, че Ленин и неговите съюзници са &bdquo;заложили атомна бомба под сградата, която се нарича Русия. Как тълкувате тези думи? </strong><br /> - Навремето италианският журналист Джовани Папини пръв взима интервю от Ленин под заглавие &bdquo;На гости у Ленин&rdquo;. Това му коствало един месец чакане в Москва, както и много пари, които е трябвало да даде &ndash; 20 хил. долара, за да се докопа до Владимир Илич. Отделно - подаръци, бакшиши за безброй чиновници, дарения за сиропиталища и т.н.. Тогава Ленин вече не живее в Москва, а в близко село. Папини пише:<br /> <br /> &bdquo;Прие ме неговата съпруга Надежда Крупская - ниска, пълна, мълчалива и доста грозна жена, която ме погледна както болнична сестра гледа всеки нежелан посетител на тяхна територия. Заварих Ленин на малък балкон, седнал на голяма маса, покрита с листове, изпъстрени с рисунки. Приличаше на осъден, на когото остава малко живот, комуто са позволили да си губи времето и да се занимава с глупости. <br /> <br /> Лицето му приличаше на бучка старо сирене. Неприятните му устни стискаха два реда едри жълти зъби. Хищните му азиатски очи се криеха под набръчкани като стар пергамент клепачи. Никога няма да забравя ушите му &ndash; напомнящи излъскана слонова кост, потрепващи от напрежение да бъде уловена всяка дума...&rdquo;. И нататък следва интервюто на Папини с Ленин. <br /> <br /> <strong>- Каква е историята с вашия мюзикъл &bdquo;Опера мафиоза&rdquo;, който се играел над 10 одини в няколко театри в Русия, без да знаете? </strong><br /> - &bdquo;Опера мафиоза&rdquo; за първи път бе поставена в Братиславския театър &bdquo;Нова сцена&rdquo;. Пиесата ми се игра и в Държавния музикален театър при пълни салони и в театъра в Перник. Докато не &bdquo;прескочила&rdquo; в Одеския театър. Там наемат либретиста Юри Юрченко да работи по идеята ми. Нататък пиесата тръгва в Норилския заполярен театър, ходят и в Япония на гастроли. Играе се и в Хабаров, Владивосток. И така &ndash; 10 години, при пълни зали. Но не щеш ли, Юри Юрченко, който вече заживял в Париж, тръгва да съди Агенцията за авторско право в Русия, като им иска 240 хил. долара компенсация за това, че името му го няма по афишите. <br /> <br /> Наместо това на афиша, какъвто и на мен ми донесоха да го видя, пише: &bdquo;Пиеса по музика на Д. Стайн, либрето П. Стоун и Георги Стоянов&rdquo;. Последният вероятно съм аз. И сигурно нямаше и да науча, ако един ден нашият писател Станислав Стратиев не ми показа руския вестник &bdquo;Култура&rdquo;, в който се описваха безобразията в Агенцията им по авторското право. Юрченко от Париж беше развалил спокойствието на чиновническото блато. Влязохме във връзка с Юрченко и научихме, че на него са му казали, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>българският автор си е дал съгласието </strong></span><br /> <br /> да се пише либрето по неговата идея. На никого дори не му е дошло наум да ми се обадят. Да плачеш ли, да се смееш ли?! <br /> Но сега Христо Бойчев ми даде неговата литературна агентка и тя изцяло се грижи за авторските ми права. Вече ми плащат. Даже бях поканен в Баку и Одеса на представленията.<br /> <strong><br /> Едно интервю на Савка ЧОЛАКОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />