Дивият Северозапад е беден, но в него ентусиасти все още творят култура
<strong>Преди 35 години журналистът Борислав Костов, председател на Окръжния клуб на младата художествено-творческа интелигенция в Михайловград (Монтана), написа съвременната комедия &quot;Директорът в басейна&quot;, която излезе на самодейната сцена в Берковица. Сега вече като великотърновски автор, комедиографът отново гостува в градчето под Ком, където поставя новата си сатирична творба &quot;Секс, наркотици и крокодил&quot;. </strong><br /> <br /> Тази реплика на Великов, един от героите в комедията на Борислав Костов, силно се родее с тревогите в сферата на сценичните изкуства, породени от театралната реформа. Възможността редица провинциални театри да се превърнат в свободни сцени и професионалните трупи да бъдат разпуснати все още е във фокуса на общественото внимание. А неволите на протестиращите артисти в голяма степен се припокриват с доведените до абсурдност ситуации, които жадната за смях берковска публика ще види на 1 април на сцената на читалището в балканския градец.<br /> <br /> С присъщия си хумористично-саркастичен стил авторът на &ldquo;Секс, наркотици и крокодил&rdquo; <br /> <span style="color: rgb(255, 0, 0);"><strong><br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);">поднася поредния духовен дар на близкия до биографията си град </span><br /> </strong></span><br /> Не само за да разсмее тъжните си съграждани, затънали в безпаричие и безнадеждност, но също, заедно с участващите самодейци, да изрази съпричастност към тегобите на професионалните колеги.<br /> <br /> В българския Северозапад, нареден все отпред в класациите на упадъка, остават все по-малко творци. Но има една група дългогодишни самодейци, в които не угасва възрожденската искрица, които, въпреки реформи и политики, упорстват да създават култура. Такива са берковските театрали, дръзнали да представят колоритните образи на артисти от един провинциален театър в &ldquo;Секс, наркотици и крокодил&rdquo;: Антон Младенов, Петър Каменов, Красимир Георгиев, Георги Гелов, Димитър Радомиров, Антоанета Кирова, Нели Илиева, Виолета Риджакова. <br /> <br /> И, разбира се &ndash; Борислав Костов, изявяващ се и като актьор, и успял да запали за участие двама млади: Цветелина Илиева и Атанас Павлов. Те са от малцината младежи, останали в града под Ком и вероятно все още мечтаещи за истинската голяма сцена. А може би героите от постановката, в която участват, ще ги разколебаят. Защото там само хиперболизацията превръща в хумор съвсем реални сценки от живота. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Доста тъжно е артисти да оцеляват, </strong></span><br /> <br /> адаптирайки се като: новоизлюпен екстрасенс; бавачка на митничарско бебе; участник в черно тото; касиерка на тоалетна... А мечтите са сведени до това &ndash; да си получат заплатата. Свикнали с всякакви унижения, актьорите протестират плахо и сами признават, че &ldquo;цвилят като кон на празни ясли&rdquo;. В изговорените от тях реплики публиката ще открие ония истини, които българите често шушукат помежду си, но рядко заявяват смело: &ldquo;Ако нямаш осигуровки, направо си умрял!&rdquo;. &ldquo;Всяко бебе да плаща гражданска отговорност &ndash; с количката може да удари някой джип&rdquo;. &ldquo;В София е директорът, в министерството &ndash; така се пази място&rdquo;. &ldquo;Ако бях депутат, по цял ден щях да решавам кръстословици&rdquo;.<br /> <br /> В комедията си Борислав Костов е съградил образи, които сякаш се оглеждат в срещуположни огледала и представят безкрайния низ на гротеската живот. И макар въпросът към публиката: <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> &ldquo;Как да накараш тоя народ да ти повярва?&rdquo; </strong></span><br /> <br /> да остава без отговор, финалната реплика е: &ldquo;Начало!!!&rdquo;. Вероятно заради неподражаемата вяра на автора, че изкуството ще продължава да буди, да разтърсва и гради, а комедията ще е смелият шут, който ще крещи истини в лицето на онези, които превръщат живота ни в гротеска. <br /> <br /> <br /> <strong>Вилия БОРИСОВА</strong><br />