Клиниката „Дигнитас” - фабрика на смъртта
<strong>Почти една пета от пациентите на швейцарската клиника &bdquo;Дигнитас&rdquo;, които са решили да си направят евтаназия, като цяло не са били болни, обобщават експертите. Тези хора по някаква причина просто не искат да живеят.</strong><br /> <br /> Швейцарски учени решават да разгледат внимателно смъртните актове, които се издават на пациентите в клиниката &bdquo;Дигнитас&rdquo;, избрали евтаназия. Оказва се, че в 16% от случаите в тях не се съдържат никакви данни за заболяването, което е накарало хората да се самоубият. Прието е да се смята, че на евтаназия се подлагат само нелечимо болни пациенти, жертви на тежка парализа, хора с хронична болка, която не може да бъде спряна, както и други пациенти, които се сблъскват с нелечими заболявания.<br /> <br /> Всъщност се оказва, че в &bdquo;Дигнитас&rdquo; получават разрешение за евтаназия и тези, които просто са уморени от живота, но иначе са напълно здрави. Най-често на самоубийство се решават жени, хора с добро образование, разведени и атеисти, които вече &bdquo;не харесват живота си&rdquo;. Предишни изследвания на дейността на клиниката показват, че 25% от пациентите не са страдали от нелечими заболявания.<br /> <br /> Сега учени от университета на Берн са разгледали 1301 случая на евтаназия, проведени от 2003 до 2008 г. В 84% от случаите в смъртния акт се посочва наличието на някакво сериозно заболяване. Така във възрастовата група от 25 до 64 г. най-честата причина е рак (57% от случаите), последван от нелечимо заболяване на централната нервна система (21%). 11 души са отбелязали разстройство на настроението като причина за евтаназия, а още три са записали някакви психични и поведенчески разстройства.<br /> <br /> Във всички случаи, с изключение на болестта на Паркинсон, броят на жените, които са решили да се самоубият, превишава броя на мъжете. Живеещите в самота или разведени жени, 50% по-често избират евтаназията.<br /> <br /> След няколко години в британските аптеки ще може спокойно да се купуват с рецепта лекарства&hellip; за самоубийство. Това ще стане реалност, ако в страната се легализира евтаназията.<br /> <br /> Веднага, след като органите на Обединеното кралство променят правилата за евтаназия, лекарите ще могат да предписват лекарства на нелечимо болни пациенти, с помощта на които те ще могат да се самоубиват. Това се посочва в доклад, публикуван наскоро от лорд Карлайл и баронеса Финли, влиятелни и уважавани медицински експерти в страната.<br /> <br /> Разбира се, сега във всяка аптека може да се купи лекарство, чиято свръхдоза причинява смърт на пациента. Но тези лекарства все пак са предназначени за лечение, а не за убийство. Ако британските власти последват примера на Холандия, където евтаназията отдавна е легализирана, аптеките ще продават лекарства, създадени изключително за причиняване смъртта на пациентите.<br /> <br /> &bdquo;Няма причина, която би попречила на лекари, медицински сестри и фармацевти да предписват лекарства за умъртвяване на пациента, ако бъде приет законът за евтаназията - се казва в доклада. &ndash; Отчаяните пациенти и техните близки в този случай просто ще отидат за рецепта.&rdquo;<br /> <br /> В момента за асистирано самоубийство (така се нарича евтаназията във Великобритания) можете да получите наказание лишаване от свобода за 14 години. Ето защо 150 нелечимо болни британци отиват в швейцарската клиника &bdquo;Дигнитас&rdquo;, която помага на желаещите да си отидат от този свят.<br /> <hr /> <strong><br /> Тежка депресия мъчи 24-годишната Емили от Белгия <br /> </strong><br /> <br /> Емили е на 24 години. Физически тя е здрава, но иска да умре, защото страда от тежка депресия. Може ли душевната мъка да стане причина за евтаназията? Сред документалните филми, излъчени от &bdquo;The Economist&rdquo; през 2015 г., тази история се превърна в една от най-резонансните.<br /> <br /> По въпросите за евтаназията Белгия има едни от най-либералните закони в света. Доброволното оттегляне от живота тук е легализирано през 2002 г., а през 2014 г. кралят на страната подписа законопроект, който разрешава прилагането на евтаназия при деца, болни от смъртоносни болести на всяка възраст. Това е историята на 24-годишната Емили. Външно тя изглежда като здрава млада жена, която има всичко, заради което си струва да живееш. Но заради тежката депресия животът изглежда непоносим за нея.<br /> <br /> Емили е наблюдавана от психолог от 12-годишна. Преди 2 години, след опит за самоубийство, тя е настанена в психиатрична болница. След рехабилитацията момичето се връща в уютния си апартамент в Брюж. При Емили съществува склонност към автоагресия, която не може да бъде излекувана: преди 5 дни тя отново се опитва да се нарани, но това вече престава да й носи облекчение, както преди. Тя твърди, че смъртта е единственият изход от тази болезнена ситуация.<br /> <br /> През 2013 г. в Белгия е имало повече от 800 евтаназии. При 87% от случаите това са хора, страдащи от хронични заболявания в терминален стадий, 3% - с психично заболяване. Най-спорната и крайна форма на евтаназия е асистираното самоубийство на психично болен човек. Белгия е една от двете страни, в които това е разрешено.<br /> <br /> Накрая Емили получава новината, която отдавна очаква: комисията е определила датата за евтаназия. Тя се среща с лекарите, за да обсъдят практическата страна на въпроса. В Белгия пациентът може да избира как да умре: да изпие течност или да му бъде поставена инжекция. Емили избира инжекцията.<br /> <br /> &bdquo;Преди процедурата ние отново ще те попитаме за решението ти по отношение на евтаназията. Можеш да се откажеш в последния момент. Може да кажеш &bdquo;не&rdquo; дори когато иглата е вече в тялото ти&rdquo; - с поверителен глас казва д-р Прут. На лицето на Емили се изписва радост и спокойствие. &ndash; След първата инжекция вече няма да можеш да направиш нищо. Това е подготовка за втората инжекция, която ще доведе до смърт. Продължителността на цялата процедура е 5 минути. Смъртта настъпва за около 5-10 минути.&rdquo;<br /> <br /> Случаят на Емили предизвика разгорещени дебати в белгийската медицинска общност. Някои лекари подкрепят правото на човека да избере да умре, но не и в случаите на психично заболяване.<br /> <br /> Проф. Ариана Базан, клиничен психолог, не крие емоциите си: &bdquo;Трудно е да се твърди със сигурност, че психичното заболяване е нелечимо. Много от пациентите изведнъж започват да се чувстват по-добре. Ние всички имаме моменти на изключително дълбоко, черно отчаяние. Но повечето от нас продължават да живеят. Да, знам, че има и сериозни състояния, но това не означава, че дори и в тези случаи не може да се помогне по някакъв начин.&rdquo;<br /> <br /> Д-р Леви не е съгласна с тази позиция: &bdquo;Тежко е да се приеме това, но случаят на Емили е наистина сериозен. Тя става неуправляема.&rdquo;<br /> &bdquo;Мислех много за смъртта - казва момичето няколко дни преди евтаназията. - Аз не съм религиозна и не вярвам, че в нея има нещо по-особено. Но мисля, че така човек може да намери покой. Ако не беше евтаназията, щях да се самоубия.&rdquo;<br /> <br /> Било решено процедурата да се проведе в 17:00 ч. в апартамента на Емили. Какво се е случило в деня Х? &bdquo;Дойде д-р Прут, поговорихме си. И аз казах тихо, че не мога да го направя. Две седмици преди евтаназията по някаква причина се почувствах по-добре. Може би нямах вече кризи заради усещането за близостта на смъртта. Или нещо се е променило в мен. Просто ще задържа дъха си и ще чакам бъдещето.&rdquo;<br /> <hr /> <strong><br /> Как се получава разрешение за законното умъртвяване?<br /> </strong><br /> Случаят на Емили преминава през дузина лекари, преди да стигне до масата на комисия от трима лекари, които вземат решение за евтаназия. Един от тях е проф. Ливи, психиатър.<br /> <br /> Спокойната, уравновесена жена, с благородно посивели коси, обяснява позицията си: &bdquo;По-голямата част от пациентите, които искат евтаназия, имат дълга история на заболяването. Това не е такъв тип депресия, която се проявява при хора след тежка загуба. В психиатрията има безкрайно много възможности за лечение: комбинация от медикаменти, продължително амбулаторно или стационарно лечение. Въпреки това лекарите и пациентът трябва да вярват истински, че ще оздравеят. Но по отношение на някои пациенти ние нямаме такава вяра. Това е почти същото като крайна фаза на рак. Понякога на психично болният човек не му остава нищо друго.&rdquo;<br /> <br /> Разрешение за евтаназията може да бъде взето, ако пациентът се намира в състояние, при което медикаментозното лечение не успява да се справи с непоносима физическа или емоционална болка&quot; &ndash; гласи текст от белгийския закон за евтаназия, 2002/2007.<br /> <br /> Сред първите 100 искания на психично болни за евтаназия 84 от тях са получили отказ, 11 души са били помолени да отложат или да отменят процедурата.<br /> <hr /> <br /> <strong>Защо е толкова трудно да се излекува психично разстройство?</strong><br /> <br /> Д-р Леви привежда много проста аналогия: &bdquo;Ракът може да бъде видян на рентген &ndash; ти познаваш врага, можеш да го унищожиш. При депресията всичко е много по-сложно. Нищо не може да се види и да се премахне.&rdquo;<br /> <br /> Емили твърди, че страда от депресия през целия си съзнателен живот: &bdquo;Това започна много рано. Бях на около 3 годинки. Държах ръката на дядо ми и изведнъж си помислих: &bdquo;Не искам да отивам никъде. Не искам да бъда тук.&rdquo;<br /> <br /> След съвещание комисията решава, че случаят на Емили може да се препоръча за евтаназия. Семейството и приятелите й трябва да се примирят с факта, че тя скоро ще умре.<br /> <br /> Емили сяда да си играе с майка си на шах. Страхувайки се от общественото внимание след смъртта на дъщеря й, жената крие лицето си: &bdquo;Аз се опитвах да я мотивирам, водих я в различни клиники, докато не ми каза: &bdquo;Мамо, спри, моля те, в противен случай може да ме загубиш&rdquo;. Трябваше да приема нейния избор. Това е единственият начин да помогна на дъщеря ми. Искам да бъда с нея до края. Искам да бъда добра майка.&rdquo;<br /> <br /> Емили се опитва да обясни на журналистите за състоянието си: &bdquo;Струва ми се, че някакво чудовище се крие в гърдите ми и постоянно се опитва да се измъкне навън. Когато се наранявам, като че ли го успокоявам, а когато удрям главата си в стената - го наказвам. Но това не помага. Най-трудното нещо е да се мобилизираш, когато знаеш, че след 5 минути всичко ще се повтори отново. И се налага да преминаваш през това отново и отново. Колкото повече се бориш, толкова по-бързо чудовището се завръща.&rdquo;<br /> <hr /> <strong><br /> Известни хора, избрали самоубийството:</strong><br /> <strong><br /> Андрю Лойд Уебър </strong><br /> <br /> Известният композитор Андрю Лойд Уебър призна, че миналата година се е опитал да се самоубие, за което дори посетил известната швейцарска клиника за евтаназия &ndash; &bdquo;Дигнитас&rdquo;. Но сега музикантът вече е осъзнал грешката си.<br /> <br /> Във Великобритания се разглежда законът за легализиране на евтаназията, който има своите пламенни поддръжници и противници. Членът на Камарата на лордовете, барон Андрю Лойд Уебър, легендарен музикант, създател на мюзикълите: &bdquo;Исус Христос Суперзвезда&rdquo;, &bdquo;Фантомът на операта&rdquo;, &bdquo;Котките&rdquo; и &bdquo;Евита&rdquo;, сега е яростен противник на евтаназията, въпреки че миналата година той едва не прибягва до този метод за раздяла с живота.<br /> <br /> След 14 операции на гърба и краката Андрю Лойд Уебър в продължение на много години страда от хронична болка, която го докарва до емоционално изтощение. Миналото лято композиторът решава да се самоубие, тъй като вече няма сили да понесе болката. И се обръща към швейцарската клиника &bdquo;Дигнитас&rdquo;, за да изпълни намеренията си.<br /> <br /> &bdquo;Преминавах през пика на тежки депресии, в този ужасен момент, когато си мислиш, че трябва задължително да намериш изход - казва музикантът. &ndash; Изпратиха ми всички формуляри от клиниката &bdquo;Дигнитас&rdquo;. Сега си давам сметка, че това е било глупаво и смешно, но не знаех какво да правя по-нататък.&rdquo;<br /> <br /> За щастие композиторът скъсва бланките, след като симптомите му се подобряват, а сега активно протестира срещу легализацията на евтаназията. Лойд Уебър смята, че от тази процедура може да се възползват хиляди страдащи като него хора, които всъщност се нуждаят от предписването на подходящи болкоуспокояващи или компетентен психотерапевт. Освен това с въвеждането на евтаназията ще се формира култура, при която възрастните и болните хора ще се окажат в тежест.<br /> <br /> <strong>Ърнест Хемингуей</strong><br /> <br /> Хемингуей е известен не само с безусловната си литературна дарба, но и с уникалната си биография. Участник в две световни войни, член на гражданската съпротива срещу режима на Франко в Испания, Хемингуей вижда през живота си твърде много жестокост и несправедливост.<br /> <br /> Тежкият му житейски опит и въображението изострят параноидната му психоза: писателят си мислел, че го преследва ФБР, телефоните му се подслушват и пощата му се проверява.<br /> <br /> С лечението на Хемингуей се заемат лекарите в клиниката &bdquo;Майо&rdquo; в Съединените щати. Точно там заради прилаганата му електрошокова терапия, той загубва паметта си и способността си да твори. През 1961 г., няколко дни след изписването си, Хемингуей се самоубива с любимото си оръжие.<br /> <br /> &bdquo;Какъв беше смисълът да унищожат мозъка ми и да изтрият паметта ми, която е моят капитал, и да ме изхвърлят от живота?&rdquo; - Ърнест Хемингуей<br /> <strong><br /> Кърт Кобейн</strong><br /> <br /> Начинът на живот и тежкият характер на музиканта са основните фактори, които го подтикват към тази съдбоносна крачка през април 1994 г. Кърт Кобейн е бил пристрастен към хероина, страдал е от депресия, бил изпаднал в творческа криза, непрекъснато имал конфликти с ексцентричната си съпруга Къртни Лав.<br /> <br /> &bdquo;Аз съм твърде странен и мрачен. В мен вече няма страст и затова е по-добре да изгоря, отколкото да тлея&rdquo; - пише Кърт в предсмъртното си писмо. След това се застрелва с пистолета си, ставайки завинаги член на &bdquo;Клуб 27&rdquo; - &bdquo;клубът&rdquo; на известни музиканти, които са починали на възраст 27 години (Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Джим Морисън, а по-късно - Ейми Уайнхаус).<br /> <strong><br /> Александър Маккуин</strong><br /> <br /> За работата си Александър Маккуин многократно е бил признаван за най-добър британски дизайнер на годината. Той е бил известен и обичан навсякъде по света, но това не успява да спаси дизайнера от трагедията. След смъртта на любимата му майка през февруари 2010 г. 40-годишният Маккуин много остро преживява мъката си и изпада в депресия. Според откритата бележка, текстът на която не е разсекретен, се посочва, че именно тази загуба е принудила човека след месец да се обеси в апартамента си.<br /> <strong><br /> Тони Скот</strong><br /> <br /> Известният режисьор и продуцент се самоубива на 68 години, скачайки от мост в Калифорния на 19 август 2012 г. Тази новина шокира както феновете на Тони Скот, така и семейството му.<br /> <br /> Слуховете, че режисьорът е нелечимо болен, не се потвърждават: вдовицата и съдебно-медицинската експертиза опровергават тази информация. Но тъй като в кръвта на режисьора са открити следи от антидепресанти и приспивателни, може да се заключи, че той е страдал от тежка депресия, с която не е могъл да се справи.<br /> <br /> <strong><br /> Владимир Маяковски</strong><br /> <br /> Владимир Маяковски се самоубива през април 1930 г. и трагичният избор на поета може да си обясним, запознавайки се с биографията му. В годината на смъртта си Маяковски боледувал много, преживявал лична и професионална криза. Изложбата, посветена на 20-годишнината от началото на творчеството му, се проваля, колегите му от литературния кръг разпространявали клюки за него, че стиховете му са само някакви драсканици, а на срещата му с читатели 2 дни преди самоубийството става жертва на подигравки и грубо отношение.<br /> <br /> След скарване с любовницата си Маяковски се застрелва с куршум в гърдите, оставяйки предсмъртно писмо: &bdquo;Не обвинявайте никого за смъртта ми и моля, не клюкарствайте, покойникът много мразеше това&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Зигмунд Фройд</strong><br /> <br /> Защо Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, стига до самоубийство? Нима големият му опит като психолог, психиатър и невролог не му е помогнал да се справи с проблемите си? Не, защото този път причината за самоубийството не е психично заболяване на знаменитост, а физически недъг. Фройд е страдал от рак на устата заради постоянното пушене на пури. През 1939 г. болестта започва да прогресира бързо, предизвиквайки ужасни мъки. 83-годишният учен моли д-р Макс Шур да му помогне да умре с евтаназия с помощта на тройна доза морфин. Тази напълно осъзната и рационална стъпка е била направена на 23 септември със съгласието на дъщерята на Фройд.<br /> <br /> <br /> <strong>Милена ВАСИЛЕВА</strong><br />