Излекувал хиляди, а го съдили за "шарлатанство"
През 1949 г. само за един ден името на Бруно Грьонинг става център на вниманието на германската общественост. За него говорят всички. <br /> <br /> Поствоенна Германия, а и цяла Европа научава името на &bdquo;чудодейния доктор&rdquo;. Снимат филм за него, научноизследователски комисии се опитват да разберат тайната, чрез която този необикновен човек изправя парализирани хора на краката им, хроми прохождат, слепи проглеждат... По площадите на най-големите градове в Германия се събират множества от хора, пострадали в ужаса на Втората световна война &ndash; всеки иска да го докосне, като че ли той е Бог. Бруно Грьонинг хвърля на тълпата от хора някакви станиолени топчета и не са малко онези между живите му съвременници, които пазят като очите си този фетиш. Мистерията около името му е жива и до днес. <br /> <br /> Парадоксът е, че лекари създават движение на името на езотерика. Световното общество &bdquo;Приятелите на Бруно Грьонинг&rdquo; все повече се разраства и може да се каже, че е опасало всички краища на света. В различни географски ширини днес медитират с името и снимката на Бруно Грьонинг, вярвайки, че те са най-краткият път до Бог, изцелението и решението на проблемите. Самият Бруно умира твърде млад, само на 53, но винаги казвал на своите съвременници приживе: &rdquo;Дори след като няма да ме има, мислете за мен като за една радиовълна, на която сте настроили вашия апарат. Настройте се на нея и ми дайте вашите болки и страдания &ndash; аз мога да ги понеса. Но знайте, че не аз лекувам, само Бог лекува и помага!&rdquo; <br /> <br /> <hr /> <br /> <strong>Кой е той?<br /> </strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201603/Tina_33/48_Bruno17.jpg" alt="48_Bruno17.jpg" align="baseline" width="500" height="333" /><br /> <br /> Бруно Грьонинг е роден през 1906 г. в Данциг (б.а. - немското наименование на полския град Гданск) - пристанище на Балтийско море. Наричат го още &bdquo;свободният град&rdquo;, защото е създаден през 1920 г. против волята на местното население, но в съответствие с разпоредбите на Версайския договор. Включва Гданск и над 200 градове, села и населени места в околностите, всички - част от бившата Германска империя. След Втората световна война Бруно Грьонинг емигрира в Западна Германия като един обикновен работник. Преживявал е от различни дейности: бил е дърводелец, фабричен и пристанищен работник, разносвач на телеграми и слаботоков техник. И изведнъж става знаменитост. Слухът за неговите чудодейни изцеления се разпространява за кратко из цяла Германия и по целия свят. От много страни страдащи започват да му пишат писма, а десетки хиляди се стичат към местата, където е той. Очертава се истинска истерия около личността му. А може би - началото на една революция в медицината?...<br /> <br /> <hr /> <br /> <strong>Гешефтари печелят от дарбата му </strong><br /> <br /> В един момент различни прослойки на германското общество &ndash; политици, лекари, журналисти, юристи, психолози, говорят само за Бруно Грьонинг. И както обикновено се случва, едни го окачествяват за проявление на Висша сила, а други &ndash; за &bdquo;шарлатанин&rdquo;. Истерията около името му в следвоенна Германия кара социалния министър на провинция Северен Рейн &ndash; Вестфалия да разпореди лечителят да бъде подведен под отговорност &bdquo;за нарушение на Закона за лечителската практика&rdquo;. На противоположното мнение е министър-председателят на Бавария, според когото &ldquo;изключително явление като Грьонинг не бива да бъде преследвано заради параграфите, защото е израз на човеколюбие&rdquo;. <br /> <br /> Но така или иначе лечителят постоянно е бил притесняван и гонен със забрани за дейността му. Около него започват да се навъртат и гешефтари като бизнесмена от Вангероге Ото Мекелбург, който се оказва бивш комендант на концентрационен лагер. От благодарност за изцелението на съпругата му Мекелбург предлага на Грьонинг идеята за създаване на места за лечение. Бруно Грьонинг проявява интерес и Мекелбург става негов &ldquo;мениджър&rdquo;. Подписва нотариално заверена декларация, с която изцяло оставя бъдещето на своята дейност в ръцете на Мекелбург. Веднага &bdquo;мениджърът&rdquo; създава &bdquo;Сдружение за изследване методите на лечение на Грьонинг&rdquo; и става негов ръководител на 1000 марки месечна заплата. Бруно Грьонинг не получава пари, а Мекелбург говори зад гърба му: &bdquo;Грьонинг е най-добрият кон в моя обор&rdquo;.<br /> <br /> Когато лечителят най-накрая му обръща гръб, Мекелбург се заклева да му отмъсти: &bdquo;Ще накарам Грьонинг да клекне, ще му строша гръбнака&rdquo;. След това Грьонинг попада и на други гешефтари, които искат да живеят на гърба на необикновените му възможности. Изглежда е привличал неудържимо такива хора. В своята книга &bdquo;Тук е истината за и около Бруно Грьонинг&rdquo; неговата най-предана последователка - Грете Хойслер, пише: &bdquo;Когато веднъж го попитах: &bdquo;Защо ви нападат такива измамни сътрудници?&rdquo;, той, за мое най-голямо удивление, ми отговори: &bdquo;Нищо такова, това трябва да бъде така! Боря се с тях, като ги допускам до себе си!&rdquo;. <br /> <br /> Първият по-голям процес за непозволено лечителство срещу Бруно Грьонинг е през 1951 г. в Мюнхен. Оправдават го. Но следват и други дела. Когато през 1959 г. Бруно Грьонинг умира в Париж, един от съдебните процеси е в пълен ход. След смъртта му делото е прекратено, но оставя вкуса на огорчението от необяснимата ненавист на хора, на които е помагал!... <br /> <br /> <hr /> <strong><br /> Учението </strong><br /> <br /> Според познавачите учението на Бруно Грьонинг изхожда от влиянието на духовните сили върху човека. Той самият сравнявал човешкия организъм с акумулатор, който с течение на времето се изтощава и престава да работи. Така е и с човека: в ежедневието всеки от нас отдава жизнена сила и ако не знае как да поеме достатъчно количество от жизнената енергия на природата, за да си набави изчерпаното, организмът му отслабва и &bdquo;губи ток&rdquo;. Като акумулатора на една машина. Бруно учи хората как да постигат енергиен баланс в тялото си - с вяра в доброто, като не мислят за болестите и неудачите си &ndash; това, което днес наричаме &bdquo;позитивно мислене&rdquo;, и с волята и желанието да искат да са здрави. Своето собствено въздействие върху хората обяснявал с целебна вълна. Казвал, че човекът е заобиколен от целебни вълни, които трябва само да приеме &ndash; като знае как да го направи. Според Грьонинг няма нелечима болест и изцеленията стават само по духовен път. <br /> <br /> <hr /> <strong><br /> Методът </strong><br /> <br /> За да приеме целебния ток (б.а. - хайлщром), търсещият помощ седи с отворени ръце, като че ли някой ще пусне бонбони в шепите му. Ръцете и краката не са кръстосани, за да не се спре протичането на целебната вълна. Счита се, че мисли за болести и грижи действат възпиращо, а в замяна на това мислите за нещо хубаво и красиво принасят помощ. Когато хайлщром протича през тялото, лекува органите, които са обременени с болести, и започва там своето прочистващо действие. Често пъти приемащите лечебния ток първоначално свидетелстват за болки, понякога дори по-големи от предишните, но това е знак, че всъщност тялото реагира на лечебните вълни и се бори с болестта. Постепенно всичко отшумява. Има много медицински свидетелства, че изцерението е ставало и без такъв междинен период на рецидив, а напълно спонтанно, но това са единични случаи. <br /> <br /> Много хора по света и след изцелението си продължават да се настройват ежедневно за приемане на хайлщром, като това се превръща за тях в един ежедневен ритуал на единение с Божествената енергия. Според сподвижниците на движението &bdquo;Приятелите на Бруно Грьонинг&rdquo; целта е винаги една - здравото тяло да накара човека да бъде жизнен и щастлив, в пълно съзвучие със себе си, с другите хора и с природата. <br /> <br /> Бруно Грьонинг никога не е формулирал писмено своето учение, нито е претендирал за някаква нова философия или идеология. Стремежът му е бил насочен само към една цел: да помага на страдащите, като ги призовава към &quot;велик обрат&quot; &ndash; да бъдат добри, да се откажат от лошите навици. На първо място той приканва хората да не мислят за болестта. Винаги изтъквал, че болестта идва от злото и е самото зло. <br /> <br /> &bdquo;Който се занимава с болестта, той я държи здраво и блокира пътя на Божията сила&rdquo;, казвал най-масовият лечител в света. &bdquo;Ако човек иска да си възвърне здравето чрез духовното изцеление, трябва да бъде готов да се раздели с &bdquo;лошотията&rdquo;, твърдят и последователите на учението на Грьонинг. Човек трябва коренно да промени мисленето си. <br /> <br /> Днес повече от всякога това е трудно. Човекът е изправен пред множество изпитания, които му носят физическо и душевно страдание, но дали пък точно те не са една основателна причина да потърси алтернатива за спасението си? <br /> <strong><br /> Подготви: Еми МАРИЯНСКА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />