Радой Ралин написа първите ми текстове
В Бургас д-р Петър Бодуров е известен не само като общественик и ветеринарен лекар, но и като естраден певец с десетки изяви на музикалните сцени у нас и в чужбина. Роден е сред дебрите на Странджа планина &ndash; в крайграничното градче Малко Търново, Бургаско, на 13 май 1948 г. През 1975 г. завършва Висшия ветеринарно-медицински институт в София, но години наред освен като ветеринарен лекар д-р Бодуров се изявява и като естраден изпълнител. <br /> <br /> <em>За читателите на в. &bdquo;ШОУ&rdquo; &bdquo;най-добрият певец сред конските доктори и най-добрият конски доктор сред естрадните изпълнители&rdquo;, както го е &bdquo;титулувал&rdquo; великият Георги Парцалев, се съгласи да изкара на бял свят някои от историите си от музикантските години. </em><br /> <br /> <hr /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201603/Tina_32/40_02_D_r_Bodurov.jpg" alt="40_02_D_r_Bodurov.jpg" align="baseline" width="500" height="318" /><br /> <strong><br /> - Докторе, попрището на ветеринарния лекар е доста далеч от това на музиканта. Как така стана, че започнахте да носите &bdquo;две дини под една мишница&ldquo;? </strong><br /> - В началото на 70-те години на миналия век бях студент във Висшия ветеринарно-медицински институт в София. С няколко колеги &ndash; бъдещи ветеринарни доктори, направихме небезизвестната група &bdquo;Трубадурите&rdquo;. С нея имахме успешни изяви не само у нас, но и в чужбина. Любопитен момент от историята на нашата група е, че първият солист на &bdquo;Трубадурите&rdquo;, с когото заедно бяхме солисти, е д-р Емил Велинов - директор на Дирекция &bdquo;Вероизповедания&rdquo; към Министерския съвет! <br /> <br /> Нашата група &bdquo;Трубадурите&rdquo; използвахме за репетиции залата на едно читалище край кино &bdquo;Изток&rdquo; в София, а <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Радой Ралин живееше в блока срещу киното </strong></span><br /> <br /> Той ни чул, поинтересувал се от нашата група и започна да идва на репетициите ни. Хареса музиката ни и започна да ни дава текстове. И много близките ни контакти с Радой Ралин, който ни пишеше текстовете на песните, ни помогнаха много... <br /> <br /> <strong>- Освен на вас авторът на &bdquo;Люти чушки&rdquo; дали е удрял по &ldquo;едно рамо&ldquo; за успешния старт и на други изпълнители?</strong><br /> - Аз бях свидетел, когато донесоха първия запис на група &bdquo;Тоника&rdquo; в Българска телевизия, защото в момента бях там. Те имаха една песен за военния шинел. Самият бай Радой им удари едно рамо и чак тогава им потръгнаха нещата на &bdquo;Тоника&rdquo;. С тях съм се засичал и на &bdquo;Тракийска лира&rdquo; в Стара Загора.<br /> <br /> <strong>- Въпреки че бяхте практикуващ ветеринарен лекар, певческите ви изяви не са прекъсвали и след дипломирането ви и сте имали &bdquo;поглед&rdquo;, така да се каже, върху българската естрадна музика?</strong><br /> - Започнах работа като ветеринарен лекар в Обзор след завършването си. През деня работех по професията си, а вечер пеех по заведения, барове, вариетета... Вече се бях явил на изпит пред &bdquo;Концертна дирекция&rdquo; за категоризация. Категориите бяха солистична, първа, втора, трета и четвърта. <br /> <br /> Най-напред аз тръгнах с инструмент &ndash; с китара, а после и с пеене, и взех първа категория. Солистичните категории ги вземаха изявените певци. И след като изкарах 4-5 години в Обзор, се преместих да работя като ветеринарен лекар в Бургас. Тук започнах да пея с оркестър &bdquo;Бургас&rdquo; - с Иван Пантелеев, с оркестър &bdquo;Орбита&rdquo; - с Кирчо Емилев, лека им пръст и на двамата. Тогава към &bdquo;Концертна дирекция&rdquo; имаше една институция &bdquo;Културен отдих и украса&rdquo;, които уреждаха &bdquo;Нептунови празници&rdquo; по морето, весели плажове - със сборни програми. В тях участваха все популярни певци. Така навлязох в поп музиката на България и <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> няма известен естраден изпълнител, с когото да не съм пял</strong></span><br /> <br /> Имам впечатления от абсолютно всички &ndash; от Емил Димитров, от Лили Иванова &ndash; да е жива и здрава, за мен тя е много голям музикант, от Стефка Берова и Йордан Марчинков, Панайот Панайотов, Борето Гуджунов, Мустафа Чаушев, Маргарита Хранова, &bdquo;Тоника&rdquo;, Стефан Диомов, та до моята мила братовчедка, с която наскоро се разбрахме, че в действителност сме роднини &ndash; Кичка Бодурова.<br /> <br /> <strong>- Казвате, че сте пели с оркестър &bdquo;Бургас&rdquo;. Какво ще ни разкажете за неговия ръководител Иван Пантелеев?</strong><br /> - Иван Пантелеев, вечна му памет, беше широко скроен човек, голям музикант, вреше и кипеше и дейността вървеше много добре. Той основа детския конкурс &bdquo;Сладкопойна чучулига&rdquo;. Смятам, че Иван Пантелеев и Иван Вульпе, ако не греша, са основатели и на музикалния конкурс &bdquo;Бургас, морето и неговите трудови хора&rdquo;. Сега се опитват някои хора да казват, че &bdquo;Бургас и морето&rdquo; съществува от 30 години, но не е вярно &ndash; той е още от 70-те години на миналия век. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>И е плод на работата на Иван Пантелеев </strong></span><br /> <br /> В Бургас тогава имаше голяма музикална дейност - заради наличието на морето и туристите, имаше много участия - в Летния театър в Слънчев бряг, в Летния театър в Международния младежки център в Приморско, в Бургаския летен театър... А и много богати програми се правеха. Затова младите сега да не си мислят, че летоброенето започва от тях и от така наречения поп-фолк!<br /> <br /> <strong>- Били сте близки с Боян Иванов. Разкажете някоя забавна история с него...</strong><br /> - Боян беше човек на живота, много голям веселяк. Много обичаше да си хапва, а и аз много обичах да си хапвам. Когато работех в месокомбината в Бургас, те идваха често при мен, правехме си мезета &ndash; телешки езици, свински езици, печахме ги във фурната на баба Марийка &ndash; майката на Хиндо Касимов, край църквата &bdquo;Св. св. Кирил и Методий&rdquo;. За нас беше удоволствие след свършването на всяко участие да седнем на маса, да направим мезетата &ndash; аз се подготвях предварително, ще си хапнем, ще си пийнем... Те в компания са разкошни. Докато съм жив, няма да забравя как при мен в месокомбината в Бургас дойде целият Сатиричен театър &ndash; 25 човека. Тогава аз бях вече директор на месокомбината и спрях работата, актьорите направиха едно представление, работниците се нагледаха и наслушаха, а накрая опънахме масите в столовата...<br /> <br /> <strong>- Какво друго си спомняте за изпълнителя на &bdquo;Зеленоокото момиче&ldquo;?</strong><br /> - Боян Иванов беше много хубав човек. Ние бяхме големи приятели с него. Веднъж се наложи да го замествам, но за малко да стане гаф. <br /> <br /> За конкурса &bdquo;Бургас, морето и неговите трудови хора&rdquo; Иван Пантелеев беше сглобил един ретро концерт от песните, които са печелили наградите преди това. Боян Иванов трябваше да изпее един куплет от &bdquo;О, младост, там край Бургас...&rdquo;, но не можа да дойде. И Иван Пантелеев ми възложи на мен да го изпея. Да, но същия ден ми беше на гости актьорът Асен Кисимов. Седнахме с него на студена бира &bdquo;Радебергер&rdquo; и мен като ме схвана гърлото... Отидохме в Летния театър, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>а аз не мога да говоря. <br /> </strong></span><br /> Иван Пантелеев ми вика: &bdquo;Ще си сърбаш попарата, приятелю, трябва да излезеш!&rdquo; Викам му: Не мога бе, Ваньо, бирата ме схвана... &bdquo;Как ще пиеш студена бира преди такова отговорно участие?!&rdquo;, ми се скара той. Излязох и като че ли тапа изскочи от мен &ndash; изпях си куплета. А вечерта на коктейла в ресторант &bdquo;ЦУРК&rdquo; в Бургас, на който бяхме аз, Асен Кисимов, Бисер Киров, Панайот Панайотов, доста се &bdquo;понаджапахме&rdquo; и разговорът ни беше все около секването на моя глас. <br /> <br /> <strong>- Имали ли сте и други гафове на сцената?</strong><br /> - Имах и друг случай с Катя Филипова в Младежкия дом в Бургас. Предната вечер пак бяхме на маса и мен пак ми секна гласът. Тогава тя ми даде някакво хапченце и веднага ми помогна.<br /> <br /> <strong>- Имали сте контакти и с Георги Парцалев. Кой е най-паметният ви спомен от него?</strong><br /> - В Летния театър в Бургас правихме една съвместна програма, в която и аз бях вкаран да участвам. Моята дъщеря беше съвсем малка &ndash; на 2-3 годинки, и със съпругата ми бяха в Летния театър. Но в един момент жена ми я повикаха някъде и бате Жоро (б.а. - Г. Парцалев) ми вика: &bdquo;Докторе, ще ме удостоиш ли с честта аз да подържа на ръце малката Ани, докато ти пееш на сцената?&rdquo;. Сега дъщеря ми често ме пита: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Татко, наистина ли Георги Парцалев ме е държал на ръце?&rdquo; </strong></span><br /> <br /> и сякаш не може да повярва, че е била в прегръдките на този велик човек.<br /> Сега се сещам и за още един случай с Георги Парцалев, който никога няма да забравя. В Бургас изявените актьори Тошко Стойнов и Краси Кацаров, лека им пръст и на двамата, заедно с още други двама артисти създадоха квартет буфосинхронисти. Бяха много добри и започнаха да конкурират софийските буфосинхронисти. На едно представление в лятното кино в Царево, в което наред с Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Никола Анастасов, Димитър Манчев, Георги Калоянчев и сина му Ивайло участваха и те. И на слизане от автобуса ръководителят на софийските буфосинхронисти, които бяха разбрали за участието на бургаските си колеги и ги причакваха, започна да се кара с тях. Бате Жоро, лека му пръст (б.а. - Георги Парцалев) не се сдържа, скочи, приближи се към шефа на софийските буфосинхронисти и му каза: &bdquo;Нима изкуството е ваш патент?! То е дарба! Всеки може да прави изкуство, когато е в рамките на допустимото и когато не злоупотребява с името на някой друг състав!&rdquo;. Тези прекрасни бургаски актьори, които по никакъв начин не отстъпваха на софиянци, се стъписаха &ndash; те не очакваха такава защита!<br /> <br /> <strong>- Какво ви е мнението за Георги Парцалев &ndash; все пак се говорят всевъзможни неща за него? </strong><br /> - За него се пускаха всякакви слухове, а той беше много чувствителен човек и клюките го нараняваха много. Бяха следствие на професионалната злоба и завист, които много от колегите му изпитваха към него, защото когато излезеше на сцената, публиката изпадаше в екстаз! За мен той беше свят човек, огромен български артист, огромен талант. Много елегантен, много изискан, много точен, много възпитан и много толерантен към всичките си колеги. Беше много ларж човек и когато седнеше в компания, винаги искаше той да почерпи, да свърши добро на някой. Той помагаше на много хора, на много актьори. Парцалев произхождаше от природно интелигентно семейство от град Левски и се гордееше със своите родители, със своя произход. За мен беше един прекрасен човек, никога няма да го забравя!<br /> <br /> <strong>Подготви Марина ШИВАРОВА, Бургас<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />