Присъединихме се към заведеното дело от Центъра за защита правата в здравеопазването
<strong>Джипита, частни и общински болници дават 12 медицински стандарта и две наредби на Министерството на здравеопазването на съд заради пряката намеса на държавата в медицината във вреда на пациентите и лекарите. Оспорваните пред Върховния административен съд стандарти са: <br /> <br /> 1. Акушерство и гинекология;&nbsp;2. Педиатрия; 3. Гастроентерология; 4. Ортопедия и травматология; 5. Анестезиология и интензивно лечение; 6. Кардиология; 7. Кардиохирургия; 8. Ендокринология и болести на обмяната; 9. Неврохирургия; 10. Урология; 11. Образна диагностика; 12. Очни болести; Наредба №39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията; Наредба №11 за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.<br /> <br /> Ето как се мотивираха председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) д-р Стойчо Кацаров, председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари доц. д-р Любомир Киров и председателят на Националното сдружение на частните болници д-р Николай Болтаджиев.</strong><br /> <br /> <strong>- Д-р Киров, защо участвате в колективния иск за отмяната на 12 медицински стандарта и две наредби на Министерството на здравеопазването?</strong><br /> - Ние от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари се присъединихме към заведеното дело от Центъра за защита правата в здравеопазването първо, заради Наредбата за проучване удволетвореността на пациента. Тази наредба, както и останалите, е дефектен продукт. Някои казват, че чрез този дефектен документо-оборот се създава хаос в системата. Не - това са съвсем целенасочени действия.<br /> <br /> Така например, преди година и половина имаше радост, че се е възстановило договорното начало с Лекарския съюз. Но не - не се възстанови, защото не остана почти нищо за договаряне. Съществените неща се натикаха в наредби и закони и ни оставиха да се чоплим в някакви дреболии. <br /> <br /> <strong>- С какво точно не сте съгласни в Наредбата за удовлетвореността на пациента?</strong><br /> - Няма лошо да питаме пациента, но не и да го подвеждаме. Скалата за отговорите е от 1 до 10, а ти задават например въпрос: &ldquo;Бабо Иванке, плащаш ли потребителска такса при личния лекар, издават ли ти касова бележка?&rdquo; Освен че са подвеждащи въпроси, те нямат и нищо общо с качеството на медицинската услуга. А въпросът: &ldquo;Вашият личен лекар правил ли е така, че за да ви изпише лекарство по Каса, вписва друга диагноза, а не точно тази, която имате?&rdquo; априори вменява вина за документално престъпление. Ето за такова нормотворчество говорим.<br /> При това анкетата е анонимна, но ти знаят името, телефона, че си лежал в еди-коя си болница за еди-кое си заболяване. <br /> <br /> <strong>- Обяснете вашите резерви към Наредбата за профилактика и диспансеризация?</strong><br /> - Казват ни, че с промените в тази наредба не целят икономии на бюджета на НЗОК. Но целта е точно финансова. Защото например от 4 на година диспансерните прегледи при общопрактикуващи лекари за пациенти с есенциална хипертония, стават само два. Пациентите с тази диагноза са около 320 000 в България и следователно се икономисват около 6 млн. лв. Да оставим парите, ами къде отива качеството? Едно е да проследяваш пациента четири пъти, друго е само два пъти. А това е в етапа, преди да настъпят усложненията. Наистина ли с тази промяна търсим качество, нещо добро за пациента!<br /> <br /> Още по-големи рестрикции има при профилактичните прегледи за хората с диабет тип 2, най-разпространеният. Сложили са един показател - гликиран хемоглобин, и ако си над него, веднага пациентът трябва да се изпрати на консултация с ендокринолог. Да, ама се плаща само за една консултация на година. Аз като личен лекар имам правото да назнача само едно хапче, и ако с него не може да се регулира гликираният хемоглобин нямам право да назнача комбинация от две. Ще трябва да го пратя при ендокринолог. И ако от комбинацията от хапчета отново не се компенсира, човекът ще &ldquo;чака&rdquo; догодина за следващия преглед, на който има право. А аз не мога да го лекувам, защото са ми вързани ръцете, не мога да използвам знанията си. Все едно ме карат да бягам 100 м на куц крак. Тогава какво качество ще оценяват на моята работа!? Не става така.<br /> <br /> Искат да вкарат медицината в наредби на Министерството на здравеопазването и в закони, издадени от парламента.<br /> <hr /> <br /> <strong>Д-р Стойчо Кацаров: <br /> Няма да толерираме беззаконието </strong><br /> <strong><br /> - Д-р Кацаров, защо оспорвате медицинските стандарти?</strong><br /> - На първо място, защото са приети в нарушение на действащото законодателство както самите наредби, така и последвалите им изменения. В нито един от оспорените актове не е посочена целта на неговото приемане, причините за издаването на наредбата, не са посочени какви са очакваните резултати, не е направен финансов анализ, не е направена оценка на съответствието с правото на Европейския съюз, не е направена оценка на въздействието върху стопанската дейност.<br /> <br /> На второ място, защото това не са стандарти за качество. Те описват единствено структури и въвеждат количествени изисквания. Стандартите за качество трябва да съдържат описание на процесите, как се стига до резултатите, какви са изключенията и какви са коригиращите действия. Настоящите медицински стандарти, без изключение, не съдържат нещо подобно. <br /> <br /> На трето място - повечето от медицинските стандарти са приети през 2010 г. Шест години по-късно е видно за всички, не само за специалистите, че няма нито един качествен медицински показател, който да се е подобрил в резултат на приемането на тези стандарти.<br /> <br /> <br /> На четвърто място. Скритата цел на медицинските стандарти беше да закрият общинските болници и ако това не може да бъде постигнато, да пренасочват изкуствено финансов ресурс към големите предимно държавни болници. Тази цел е постигната, но от това здравеопазването ни не стана по-добро.<br /> <br /> На пето място. Чрез необосновано завишените изисквания за брой лекари и структури към лечебните заведения, стандартите са основната причина за повишените разходи на НЗОК за болнична медицинска помощ и за доплащането от страна на пациентите. За тези негативни последици са виновни медицинските стандарти.<br /> <br /> <strong>- Какво се случи с двата медицински стандарта, които вече оспорихте?</strong><br /> - Ние вече оспорихме два стандарта - този по обща хирургия и по ревматология. И двата бяха отменени от Върховния административен съд (ВАС). Аз лично и други колеги предупредихме министър Москов, че е необходима спешна промяна в логиката и философията на стандартите. В отговор той публикува отново отменения вече стандарт по обща хирургия в същия му вид.<br /> Подобно поведение на беззаконие няма да бъде толерирано повече от нас. Затова сега атакуваме още 12 стандарта. Медицинските стандарти в този им вид са единствено инструмент за административен терор над лекарите и лечебните заведения, в резултат на което страдат най-вече пациентите. <br /> <hr /> <br /> <strong>Д-р Николай Болтаджиев:<br /> Атакуваме административния терор в системата</strong><br /> <br /> &ldquo;Ние не атакуваме просто медицинските стандарти, а системата, сгрешената философия на здравната политика. Медицинските стандарти са каймакът на административния терор в здравеопазването. Те са инструмент за груба регулация, чрез която се облагодетелстват едни и се закриват други. Тези нормативни актове регулират всичко и продължават да се пишат подобни административни актове, които дефакто се намесват в лечението. Работата на здравната политика не е да се занимава с детайли в лечебното здравеопазване. <br /> <br /> Въпреки че всички медицински стандарти и наредби се правят в името на качеството, те нито могат да повишат качеството на медицинската услуга, нито да направят достъпно за пациентите здравеопазване, нито да намалят цените. Единствената им цел е да намалят разходите на Здравната каса, т.е. това е фискална политика. До качество, достъпност и ниски цени може да се стигне само чрез дерегулация и конкуренция. Пациентът да е в центъра на системата и да избира свободно в кои болници и при кои лекари да се лекува. Единствено Негово величество Пациентът трябва да определи кои лечебни заведения да съществуват и кои не&rdquo;, допълни председателят на Националното сдружение на частните болници д-р Николай Болтаджиев.<br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />