Родопчанин отглежда най-скъпата подправка в света

След като Европейският съюз отряза квотите на България за производство на тютюн, наричан по времето на соца &bdquo;зеленото злато&rdquo; - основен и традиционен поминък за десетки хиляди семейства в Родопите и Делиормана, нашенските производители изпаднаха в колапс. Покрай световноизвестния сорт &bdquo;Джебел басма&rdquo;, котиран на международните пазари дори без сертификат, не едно и две поколения не само оцеляха, но и съградиха къщи на няколко ката, изучиха деца, внуци и правнуци. <br /> <br /> В годините на т.нар. демокрация обаче изкупните цени започнаха главоломно да падат &ndash; знак, че с тютюна е дотук. А сега накъде?! &ndash; все едно да накараш един шлосер да хване писалката или писателя - шублера. Българинът обаче е пословичен с ината си, благодарение на който се измъква и от най-заплетените ситуации, особено когато ножът опре до кокал. <br /> <br /> <em>Първопроходчик в едно ново, съвсем непознато начинание стана известният бизнесмен от Кърджали Хасан Тахиров, който има шведски паспорт. Репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; разговаря с него. </em><br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201603/Tina_32/43_Shafran10.jpg" alt="43_Shafran10.jpg" align="baseline" width="500" height="305" /><br /> <br /> - Г-н Тахиров, как ви хрумна идеята за шафрана? Някои я наричат &bdquo;аграрна утопия&rdquo;...</strong><br /> - Тази &bdquo;утопия&rdquo; в момента е единствената спасителна операция за тютюнопроизводителите. Твърдя, че българите могат да живеят със стандарта на швейцарците. Достатъчно е да имат малко земя, около 3-4 декара, да обичат минзухарите и да работят поне един месец в годината, за да си изкарват един много по-висок доход от този с тютюна и със забранените марихуана и опиумен мак. От няколко години съм се запалил по идеята България да се превърне в един от водещите световни производители на шафран &ndash; това е една от най-скъпите хранителни подправки в света. <br /> <br /> <strong>- Каква е цената на шафрана на световния пазар?</strong><br /> - Един килограм струва от 10 000 до 20 000 щ.д. А дивият шафран расте навсякъде у нас и през есента изпъстря поляните с виолетовия си цвят. Култивираният минзухар цъфти по същото време, но освен красота носи и високи доходи. Инвестицията за декар и половина е 6000 лв., а очакваният доход &ndash; 15 000 лв. на година. <br /> <br /> <strong>- А защо твърдите, че е по-добре да се отглеждат тези минзухари, отколкото тютюн?</strong><br /> - От четвърт век насам отглеждането на тютюн няма бъдеще у нас. <br /> Много партии, особено преди избори, залъгваха нашенския селянин с какъв ли не нов поминък, за да изплува на повърхността, но всичко се оказа един голям кьорфишек. В Иран ми се отвориха очите за тоя нов поминък. Там видях многолюдни селски семейства с по 6-7-8 деца, и то в райони, където земята е бедна и неплодородна, като в моя роден край. Но пък имаха доста висок жизнен стандарт, което ме изненада. Поинтересувах се откъде човек с 5-6 декара земя може да има такива солидни доходи и разбрах, че там хората масово се занимават с отглеждането на минзухари за шафран. Вярно, държавата е създала монопол, но кредитира производителите и изкупува продукцията им, като плащането става веднага, на ръка. <br /> <br /> Отглеждането на шафран е сериозен бизнес и в азиатската част на Турция. И в Гърция има огромни масиви от шафранови минзухари. Голяма част от селяните в района на гр. Козани, на запад от Солун, също отглеждат растението и получават субсидии от ЕС. Шафранът се отглежда още в Кипър, Испания, Франция. Така стигнах до извода да го разпространя и в България. Внесох луковици от опитна станция в Турция с помощта на нашия световен и олимпийски шампион по вдигане на тежести Наим Сюлейманоглу. Даже регистрирах Национална асоциация на производителите на шафран у нас. Установих контакти с една немска фармацевтична фирма, която пожела да изкупува големи количества цветове от нашенския минзухар, стига да има кой да ги произвежда. Свързах се и със световноизвестна фирма за чай. <br /> <br /> <strong>- Къде отглеждате шафран?</strong><br /> - Върху 30 дка край Елхово. Поръчах луковици от минзухара от Испания и Холандия - платих около 3 бона за тях. Близо толкова ми струваше и обработването на земята &ndash; тя е наша нива, която пустееше от години. Смятам бързо да си възвърна инвестираните средства, а след това да започна и да печеля. Не се притеснявам, че съм първият човек в област Кърджали, решил да започне промишлен добив на шафран. Прецених, че тази култура има бъдеще в България. Първо, защото климатичните условия у нас са добри за отглеждането й. Второ &ndash; на световния пазар има огромно търсене. В момента се покриват едва 30 на сто от нуждите й, а пазарът е осигурен. <br /> <br /> <strong>- Имате ли последователи у нас?</strong><br /> - Един испански предприемач вложи капитали в 100 дка в Добруджа и разчита само на шафрана. Първи в Източните Родопи се хвана едно момче - Али Сюлейман от с. Глухар, Кърджалийско. Завършил е Стопанската академия в Свищов. Близо три години и половина работил в Англия и успял да спастри добри пари за това време, но решава да се върне в България. Смята, че и тук човек също има възможности да печели добре. Девизът му е убийствено патриотичен: &bdquo;По-добре да ядеш лук у дома, отколкото месо в чужбина!&rdquo; Запознахме се с това момче и то от раз реши да пробва с шафрана. <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Кой е Хасан Тахиров?<br /> <br /> </strong></span><img src="/documents/newsimages/editor/201603/Tina_32/43_Shafran_Hasan_Tahirov2.jpg" alt="43_Shafran_Hasan_Tahirov2.jpg" align="baseline" width="500" height="375" /><br /> <br /> Хасан Тахиров е от Кърджали, но се чувства гражданин на света, понеже има и шведски паспорт и работи като представител на големи шведски фирми. Едно от най-големите му постижения като бизнесмен е продажбата на... плаващ хотел в Турция. Преуспява благодарение на нестандартните си идеи. Има много приятели, колеги и бизнес партньори в южната ни съседка и в Иран. Живее в обсерваторията на връх Стръмни рид в Родопите.<br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Шафранът &ndash; панацеята на 21-и век?<br /> </strong></span><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201603/Tina_32/43_Shafran4.jpg" alt="43_Shafran4.jpg" align="baseline" width="500" height="258" /><br /> <br /> Шафранът е есенното кокиче с нежен виолетов цвят и може да се срещне навсякъде в последните дни преди зимата. Но тук става въпрос не за дивото цвете, а за култивираното растение. <br /> <br /> Наричат го &bdquo;цветето на рая&rdquo; и &bdquo;подправката на боговете&rdquo;, защото е най-скъпата подправка в света. От 3000 години шафранът е използван по паралели и меридиани заради уникалния си вкус при приготвянето на храни и напитки, но и в козметиката, както и в производството на текстил. В древността се е използвал като афродизиак, за лечение на рани, стомашно-чревни заболявания, заболявания на дихателните пътища, дори и при психични разстройства. <br /> <br /> През Средновековието се е вярвало, че предпазва и лекува от чума. В древна Индия и Кашмир пък е бил смятан за най-скъпия дар от боговете. Японски изследователски институт неотдавна доказа, че екстракт от растението, обработен по специална технология, е в състояние да пребори и рака. Според някои е панацеята на ХХI век, но времето ще покаже.<br /> <br /> <strong>Подготви: Георги АНДОНОВ, Кърджали<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />