Преди 38 години поляк и българин похитиха ковчега му
&bdquo;Всичко, което ми трябва, за да направя комедия, е парк, полицай и красива жена&rdquo;, казва Чарли Чаплин. Точно преди 38 години всичко това като че ли е налице: паркът, макар и гробищен - на швейцарското градче Корсие сюр Веве, полицай - не един, а стотици, и красива жена &ndash; 51-годишната Уна, дъщеря на големия драматург, писател и носител на Нобелова награда за литература Юджийн О` Нийл, и съпруга, по-точно вече вдовица на още по-големия артист и кинорежисьор, продуцент и композитор сър Чарлз Спенсър Чаплин. Но въпреки това комедия не става. Журналист от &bdquo;ШОУ&rdquo; се поразрови във фактите. <br /> <br /> Само три месеца преди това, на 25 декември 1977 година, безсмъртният дух на създателя на киношедьоврите &bdquo;Диктаторът&rdquo; и &bdquo;Светлините на рампата&rdquo; е отлетял на среща с Боговете. Но по волята на природата тленните му останки са останали на земята. Заровени са на около два метра дълбочина в скромен гроб, който с нищо не се различава от вечните &bdquo;жилища&rdquo; на останалите 4000 покойници от градчето. Чаплин е намерил покой в края на главната алея, съвсем до оградата, под високи тъмни кипариси. Уж за вечни времена. Но... В нощта на 1 срещу 2 март 1978 <br /> <br /> <strong>могилата се &bdquo;събужда&rdquo; зейнала яма </strong><br /> <br /> Полицаите първи осведомяват семейството за драмата. Уна е в шок. Вторият удар идва, когато по телефона мъж с преправен глас съобщава, че трупът се намира на сигурно място и ще бъде върнат срещу около 500 000 долара. Покрай потресаващата случка тръгват и слуховете: Почитатели са отмъкнали ковчега, за да изпълнят последната воля на актьора, а тя е да бъде погребан в любимата му Англия /?/, или: Заради еврейския си произход той не може да бъде там и трябва да &bdquo;лежи&rdquo; в други гробища /?/. Но, разбира се, това са само слухове, които журналистите пестеливо коментират. В действителност полицията и семейството са съвсем наясно с мотивите. <br /> <strong><br /> В основата им са парите. </strong><br /> <br /> Телефонът все по-често повтаря сумата, макар че с времето леко да я нямалява. Макар и силно разстроена, вдовицата е категорична: &bdquo;Съжалявам, но моят мъж е на небето и в сърцето ми&rdquo;. Или: &bdquo;Чарли би намерил даването на парите за нелепо и смехотворно&rdquo;. Детективите обаче я съветват да смени тактиката. Те се нуждаят от време. Уна започва дълги преговори, а униформените наблюдават денонощно телефонните кабини. Около Лозана те са стотици и всяка се следи от полицай. Стига се дори до даването на парите, но в последния момент &bdquo;получателите&rdquo; усещат, че нещо не е наред, и бягат. Ядосани, те <br /> <br /> <strong>заплашват с похищение и най-малкия син на Чаплин <br /> </strong><br /> След двадесет и седмото обаждане, повече месец след драматичната случка, белезниците щракат на ръцете на похитителите. Ковчегът е намерен на осемнадесет километра от мястото, откъдето е бил отвлечен. Заровен е в средата на голяма царевична нива. За собственика на парцела това се оказало добър шанс. Той сковал кръст, оформил гроб и шумно започнал да го рекламира. Туристи, любопитни да видят мястото, идвали отвсякъде. И това не минавало, без да платят по нещо. Похитителите всъщност се оказват <br /> <strong><br /> двама автомонтьори от заводите &bdquo;Рено&rdquo; </strong><br /> <br /> Имената им бързо обикалят световните агенции &ndash; това са 22-годишният поляк Роман Вардес и 38-годишният българин Ганчо Ганев. Похитителите за часове стават по-популярни от звездите на Холивуд. В съда си признават всичко. Умът и вдъхновителят на акцията е Вардес. Точно той прочел вестникарска статия, в която подробно се разказва как са били откраднати тленните останки на миланския милионер Салвадоре Матарес. И в този миг видял и своя път към богатството. Заради водещата си роля Роман бил осъден на четири години затвор. Нашенецът получил година и половина условно. Пред съдиите похитителите подробно описали първоначалния замисъл на акцията. А той предвиждал саркофагът да бъде заровен по-надълбоко в същия гроб. Така че близките и полицията да помислят, че е отмъкнат. Да, но във фаталната нощ валял силен дъжд, пороят запълнил ямата с вода. Тогава <br /> <strong><br /> крадците измъкнали 120-килограмовия саркофаг </strong><br /> <br /> натоварили го на камионетка и го заровили в споменатата царевична нива. В крайна сметка по предложение на полицията и със съгласието на семейството гробът на Чаплин бил покрит с тежка бетонна плоча, така че никога повече да не се повторят преживените ужаси.<br /> Каре:<br /> <br /> <strong>Филмират историята, крадат и &bdquo;Оскара&rdquo;</strong><br /> <br /> Похитяването на трупа на Чаплин се пренася на екрана. Френският режисьор Ксавие Бовоя, прочул се с лентата &bdquo;Хора и Богове&rdquo;, снима &bdquo;Цената на славата&rdquo;. Това е разказ за двама бедстващи приятели емигранти: единият от Алжир, а другият от Белгия, които в Швейцария решили да разкопаят гроба на легенда от нямото кино. Парите им били нужни, за да покрият разходите си за лечение. В този филм синът на Чаплин Юджийн и внучката му Долорес също играят малки роли. <br /> <br /> Макар че геният Чарли Чаплин отдавна да го няма, интересът към него не намалява. При това не само от страна на милиардите му почитатели, а и от престъпниците. За всички той си остава &bdquo;необрана докрай златна мина&rdquo;. През февруари миналата година от парижкия офис на Асоциация &bdquo;Чаплин&rdquo;, създадена да защитава името, правата и творчеството на режисьора, е откраднат неговият почетен &bdquo;Оскар&rdquo;. Статуетката, висока тридесет сантиметра и покрита с тънък слой 24-каратово злато, е оценена на повече от 1 000 000 долара. Към тлъстата си плячка крадците добавили и няколко писалки за около 80 000 долара. Тогава полицията не скри, че похитителите много добре са знаели къде точно се намират ценните вещи.<br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Друг нашенец иска да присвои славата </strong></span><br /> <br /> Понякога животът си играе и с най-големите играчи. Неотдавна един мъж се опита да открадне биографията и на самия крадец на ковчега на Чаплин. В Асеновград се появи лицето Кунчо Кунчев и щедро започна да разказва за своя емигрантски живот в Швейцария и за кражбата на ценния саркофаг. За журналистите той се явява като скъп диамант, който те старателно започват да &bdquo;шлифоват&rdquo;. Излиза дори филм. Легендата се носи като волна песен, въпреки че от прокуратурата в Берн отрекоха да познават такъв човек.<br /> <br /> Възмутен се обади и варненецът Христо Чашката. Той разобличи лъжеца, като обясни, че добре познава истинския крадец на ковчега на Чаплин - Ганчо Ганев, и че дори са си говорили за кражбата години след нея. В крайна сметка стана ясно, че нашенецът успял да убеди съда, че е бил подведен от поляка и не е знаел истината за това, което вършат. Така получил по-лека присъда.<br /> <br /> <strong>Исак ГОЗЕС<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />