МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО

Доган беше толериран, но е политически гений

“ШОУ” продължава с разкритията на Дамян Дамянов - син на Райко Дамянов – председател на Народното събрание, член на Политбюро, зам.министър-председател на България по времето на Вълко Червенков и Антон Югов, и една от неудобните личности в правителството на Живков. От малък Дамянов-син расте сред “титаните” на соцелита и знае техните тайни.

- Г-н Дамянов, битието ви днес явно не е на величие...
- След като реститутите ме изгониха от жилището ми, живях известно време при моя бивша приятелка и спях в една кухничка с кучето й. Бях осъден да заплатя и “пропуснати ползи” – 9701 лв. После излязох на свободен наем. Наложи се да продам скъпи картини, значки и медали на баща ми, за да има какво да ям. Баща ми имаше медал лично от генерал де Гол за заслуги към Френската република. Бях останал с два лева и го продадох. През 2003-та си продадох всичките реликви... Години наред ежедневието ми е изправено пред “алтернативата” - да обядвам, или да вечерям. Защото не мога и двете. Мисля да си пусна обява: “Заменям свободата и демокрацията за храна и квартира!”
Чудя се на идеализма на баща си. През 39-а той оставя един сравнително добре подреден живот във Франция и решава да се върне в България, като смята, че цар Борис ще обяви амнистия покрай пакта Рибентроп –Молотов. Вместо това отново го арестуват. Разпитва го лично Гешев. Първо, с бонбони, с кафе – любезно, а после го спукват от бой да каже къде е брат му Васил. Естествено, той не казва, но го потрошават.
Инквизират го на два пъти много жестоко.
Лежи в Плевенския затвор, а после, през 42-а - в Пордим, Плевенско, където заточавали най-опасните политически престъпници… Но след Девети аз съм бил лично свидетел как се отнасяше той с един от неговите инквизитори - Дюстабана – назначи го на работа и оня, щом го видеше, му целуваше ръцете. Баща ми не беше злопаметен човек, принципен и благороден беше.
И един друг интересен случай има. В Габрово като взимат комунистите властта, още на другия ден викат на баща ми: “Тука сме напълнили два камиона с мръсни гадове – айде, вика, да подпишете др. Дамянов, да ги караме и да им теглим куршума!” Между тези хора бил и бившият кмет на Габрово – Клинчев. Баща ми ги спасява тези хора.
- А какъв човек беше майка ви – знам, че е влизала лично при Тодор Живков да се разправя...
- Майка ми беше невероятен човек.
Имаше характера на Сталин, беса на Хитлер и лукавството на Чърчил.
Такъв могъщ човек вие просто не можете да си представите! Тя ако е в парламента, мамицата им ще разгони на всичките. Ходила е при Живков, да. И той обикалял бюрото, докато говори с нея – вярно е. Но тя, като остаря, заболя лошо – разви една параноя – в главата й все бяха някакви заговори, интриги – умря в това състояние на 80.
- Били сте съветник на Кръстьо Горанов в правителството на Луканов...
- О, даже бях министър за един ден. В деня, в който се избираше президент у нас през 90-та, аз замествах Горанов по негово нареждане. Стела Банкова беше секретарка, и той я предупреди, че аз го замествам. Попаднах в кабинета на Людмила – имах чувството, че времето е спряло. Изпитах странно усещане. А когато правителството падна, Елка Константинова направи чистка и аз се върнах в БАН. После почнах да купувам едно списание “Петък вечер”, което било на нейния зет – малко соцеротика го раздаваше вътре – смял съм се от сърце. Защото всички знаят, че именно тя беше автор на “научния” труд “Българската литература по времето на др. Тодор Живков”.
- Казахте, че сте работили с Доган...
- Невероятно умен! Доган беше лидер още в института. Но беше много толериран, разбира се.
За мен той е един политически гений, независимо дали ни се харесва това. Това, което направи той, друг не може да го направи. Той би пробил и при друга система на Балканите.
- Какъв беше конфликтът между Живков и вашето семейство?
- Той има предистория. През 52-а Червенков предлага на баща ми да ги заведе с майка да летуваме в двореца в Евксиноград заедно с него и семейството му. Това поражда завист в някои членове от Политбюро. Още повече, че майка ми става известна като автор на либретото на първата оперета след Девети – оперетата “Деляна”. Провеждат се 14 представления при небивал успех. На едно от представленията присъстват Живков, Чанков и Червенков заедно. Седят едно действие и излизат. Именно тогава Живков е повлиял на Червенков с някакви интригантски приказки, защото в “Работническо дело” излиза една статия за оперетата - “Вредно произведение”. Майка ми я изключват от партията. По-късно се разбра, че на закритото заседание най-дейно участие за това изключване е взела Мара Малеева. Чанков пък поставя въпроса баща ми да се раздели с майка ми. Татко, естествено, не се съгласява. Майка ми тогава написва едно писмо до Вълко Червенков, в което задава неудобни въпроси около оперетата и изключването си. Възстановява й членството в партията обаче именно интригантът Живков – след като майка ми нахлува в кабинета му и той обикаля около бюрото си, накрая вика и нарежда на Начо Папазов, тогава секретар на ЦК, “да се оправят работите”. “То, Вера, казал Живков – времето беше такова”.
С такива приказки се измъкваше.
- Наистина ли Живков е бил толкова себичен, че е отстранявал всеки, който го превъзхожда?
- По принцип така правеше Живков – преди да махне някого, го обсипваше с почести и подаръци от всякакъв род. После го маха отведнъж. Ето ви един пример с баща ми. Конгресът от 62-а се провежда от 5-ти до 14-ти ноември. Във в. “Работническо дело” можете да видите как баща ми е в първата редица, когато се поднасят цветя на паметника на 7-и и как на 10-и ноември вече името му не се споменава никъде. Оставиха го обаче член на ЦК. Един ден му предложиха да си избере писмено каква работа иска. И баща ми, под диктовката на майка ми, написа, че иска посланическо място. Като френски възпитаник, искаше Франция, Италия, Австрия, Англия евентуално... Макар и да бях само 10-годишен, вече ги разбирах политиките, и му казах: “Забрави, посмъртно няма да те пратят в тия страни!” Така и стана. Предложиха му: първо Бразилия, второ – Куба, трето – Чили и четвърто – ако иска, да отиде в която и да е скандинавска държава – никакъв проблем. Баща ми, от скромност, рекъл: “Аз цял живот съм бил емигрант, какво ще правя на тия години по ония студове там!” и се отказва от Скандинавия. Георги Чанков замина за Бразилия, за Куба замина Кълбов, а баща ми си остана тука. “Искам, вика, патриотична работа в България!” Тогава му дадоха да оглави Славянския комитет / по-късно Комитет за българите в чужбина – б.а. /. По този начин отстраняваха неудобните, но всъщност, дълбоко в себе си, продължаваха да се страхуват. Помня, че бях малък, когато започнаха унгарските събития. Вкъщи коментираха, че в Унгария са убити 3000 комунисти и имало даже обесени по дърветата. Това много ме впечатли. Чувах обаче, че се безпокоят да не стане така и у нас – бяха убедени, че може да се случи.
Затова и подслушваха в къщите на соцелита.
Баща ми разбра, че подслушват дома ни през 65-а. Вкъщи дойдоха двама души от Вътрешно министерство и го помолиха за справка – викал го Григор Шопов, тогава зам.-министър на вътрешните работи. И именно той му пуска запис на разговори на баща ми с Бъчваров. След провала на заговора на Горуня Шопов казва на баща ми: “Др. Дамянов, имаме всички основания да ви изселим от София и да ви конфискуваме имуществото за антипартийна дейност. Начинът да останете в София е само един – да подпишете готова декларация, че няма да имате никакви публични изяви и да разказвате спомени за свои другари-съпартийци!”и т.н. По това време баща ми беше депутат в Народното събрание и направи доста критични изказвания по различни въпроси, включително и срещу “Кремиковци” – че предприятието е губещо и т.н. И оттогава вече не му даваха думата. В края на 67-а бе напълно изключен от обществения живот. Тези хора пипаха яко.
- Баща ви беше ли близък с Кашев?
- Кашев искаше в един момент да бъде близък с баща ми. Даже го поканва на разходка един ден в началото на 65-а в градината, за да не ги подслушват. Баща ми тогава случайно бил подочул за заговора срещу Живков, въпреки че вече не беше на върха. Та тогава Кашев казва на баща ми: “Др. Дамянов, ако нещо стане промяна и вие отново попаднете между първите, да знаете, че аз много ви уважавам! Не ме забравяйте, аз съм ваш верен приятел!”
- Смятате ли, че се е самоубил наистина ген. Кашев?
- Не мога да твърдя със сигурност нито едното, нито другото, което се долавя във въпроса ви. Намерен е в Хисаря – в една вълшебно стилна резиденция. Отива да се лекува, наистина – т.е. да живее, но аз не изключвам възможността да се е самоубил, защото е бил обвинен официално, че не е увардил Людмила. И второ, когато все пак изпада в немилост, неговите колеги почват да го атакуват. И когато имаш оръжие наблизо, психиката на човека, ако е лабилна в момента – много е лесно да посегнеш, така мисля аз. Беше страшно да изпаднеш в немилост.

Интервю на
Еми МАРИЯНСКА