Взела първите си интервюта от наркоманите край Античния театър в Пловдив
Въпреки че е вече на почти 40 години, детството на Вихра Петрова приключи... миналото лято. Тогава известната журналистка и телевизионна водеща загубила дядо си, а допреди няколко месеца се е чувствала по-скоро като връстник, отколкото като родител на своята десетгодишна дъщеря Ава.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201602/Tina_32/15_Vihra9.jpg" alt="15_Vihra9.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="481" />&bdquo;Установих, че докато имаш баба и дядо, си още дете. Имам си още баби, но някак загубата на дядо, подсъзнателно ме отрезви, че май съм голяма. Детството ми приключи в този момент&rdquo;, споделя пред &bdquo;ШОУ&rdquo; Вихра.<br /> <br /> Още от невръстна детска възраст тя била много стеснително, тихо и плахо дете. Не смеела да погледне хората в очите. Стараела се да бъде възможно най-незабележима от притеснение да не обиди някого или да обърка нещо в общуването. За разлика от днешната дейна публична личност, която не само, че не се притеснява от думите си, но напротив &ndash; поднася ги на всеослушание.<br /> <br /> &bdquo;Беше невъзможно да направя нещо без мама, баба или някой от родителското тяло да ми разреши, камо ли бели...&rdquo;, откровена е днес Вихра. Като хлапачка била дори толкова невидима, че редовно<br /> <strong><br /> роднините й забравяли за нея</strong><br /> <br /> - баба й често я водела на гости, а докато си бъбрели сладко с приятелки, малката й внучка седяла с часове на едно място, без да обели и дума. <br /> <br /> Като почти всички деца и Вихра помни първата си среща с морето. Свързва я обаче с огромен страх. Била ужасно плашлива и пищяла неистово всеки път, когато се опитвали да я вкарат във водата. <br /> <br /> Страхът всъщност бил водещ фактор в детския период на журналистката. Докато другите деца играели на топка, Вихра стояла встрани от шубе, че топката ще я удари. Страхувала се от тъмното, страхувала се да не се изгуби... &bdquo;Иначе бях тихо, но много щастливо дете. Бях много усмихната&rdquo;, добавя за себе си Вихра.<br /> <br /> Тя никога не противоречала на родителите си и което е още по-нетипично за дете, била е крайно изпълнителна. Затова и родителите й никога не й се карали, просто нямало за какво. От време на време й давали съвет да бъде по-смела и по-самостоятелна.<br /> <br /> Всички пропуснати игри и моменти на активност от детството на Вихра обаче, та даже и в двойни дози, компенсирала нейната по-малка сестра Елина. Тя била калпазанката в семейството! &bdquo;Сестра ми винаги гледаше да се скатава от училище, а учителите все се караха на мен, защото на нея не й пукаше&rdquo;, признава днес тв водещата. <br /> <br /> С по-малката с 3 години Елина учели в едно и също училище в Пловдив. За разлика от успеха на Вихра обаче този на Елина бил плачевен. Въпреки че са сестри, двете били коренно различни. <br /> <br /> <strong>Елина била вечно гладна <br /> </strong><br /> и често, когато видела някоя жена с торба с продукти по улицата, тръгвала след нея, за да проси хляб, бисквити, каквото има. Като ходели на гости пък, се отбивала до кухнята, за да си поиска нещо за ядене от домакинята.<br /> <br /> Вихра умирала от срам всеки път, когато по-малката й сестра решавала да се позабавлява с... мръсни вицове за Тодор Живков! Разказвала ги с пълно гърло, докато пътували в градския транспорт. Елина тогава била 2-ри клас, а Вихра &ndash; 5-ти. &bdquo;Едва ли разбираше какво говори, но явно знаеше, че ще ми причини дискомфорт и сякаш нарочно го правеше&rdquo;, смее се днес тв водещата. <br /> <br /> Като ходели на палатки Елина ловяла гущери с голи ръце, след което ги пускала в леглото на Вихра. Едва след пубертета двете се променили драстично, даже си сменили ролите. Елина станала по-затворена и уморена, а енергията на Вихра тепърва започнала да набира скорост.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201602/Tina_32/15_Vihra6.jpg" alt="15_Vihra6.jpg" align="baseline" width="500" height="359" /><br /> <br /> След пубертета тихото и свито дете Вихра се превърнало в отворен и любопитстващ тийнейджър. Сякаш си наваксала за всички пропуснати моменти, в които е могла, а не е вършела пакости. От време на време бягала от училище, подправяла извинителните си бележки, подхвърляла и някоя и друга лъжа, някоя скрита от родителите оценка, но нищо извън рамките на тийнейджърската щуротия. Тогава се запознала и с всички наркомани в района на Античния театър в Пловдив. По това време достъпът до него бил свободен.<br /> <br /> &bdquo;Висях с тях и ми беше много интересно. <br /> <br /> <strong>Никога не съм пробвала дрога</strong><br /> <br /> аз тогава дори не бях пушила или пила...&rdquo;, откровена е Вихра. А всъщност интересни й били не наркотиците. Била любопитна да разпитва и разбира кой как се чувства след употребата им, защо го прави, знаят ли семействата им за това, не ги ли е страх, че ще умрат. И май се оказва, че Вихра Петрова е провеждала своите интервюта цял живот.<br /> <br /> Здравото семейство, в което е израснала и устойчивата психика й помогнали да се съхрани и до днес, превръщайки се в коренната противоположност на детето, което е била. <br /> <br /> &bdquo;Вече съм смела, не се страхувам, поемам рискове, не се привързвам до болезненост, гледам хората в очите, никога не оставам незабелязана, но не защото се натрапвам, аз защото заявявам себе си и своята автентичност без притеснение&rdquo;, с гордост отбелязва Вихра. <br /> <br /> И добавя, че отдавна се е научила да взима сама решенията в живота, след което да ги следва без страх, независимо дали са правилни. И за разлика от детския си период, днес тв водещата все по-често напуска зоната си на комфорт &ndash; превърнала го дори в свое хоби, с което да се забавлява. &bdquo;Станах изследовател на себе си. Много години работих над себе си и го постигнах, затова не вярвам, когато някой ми казва: &bdquo;Ами, такъв съм си, не мога да се променя&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Анелия ПОПОВА</strong><br /> <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Дъщеря й Ава рисувала по стените вкъщи<br /> </strong></span><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201602/Tina_32/15_Vihra5.jpg" alt="15_Vihra5.jpg" align="baseline" width="500" height="332" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Вихра и дъщеря й Ава са не само майка и дъщеря, но и най-добри приятелки</strong></span><br /> <br /> Подобно на майка си като малка и Ава не е от децата, които правят пакости. За разлика от нея обаче още от самото си раждане, тя била свободно и изразяващо по блестящ начин себе си хлапе. Когато била съвсем мъничка, Ава обичала да рисува по целите стени вкъщи. <br /> <br /> Момиченцето е само на 10, но разсъждава като зрял човек. &bdquo;Уча се от нея ежедневно. Един ден, когато бях много тревожна, тя ми каза: &bdquo;Мамо, никога не вярвай в това, което може да те нарани!&rdquo;. Това са думи, които са като мой пътеводител в живота от момента, в който ги чух&rdquo;, споделя Вихра.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />