Пиано получих едва през 1970 г., след като татко почина. Купихме го с парите от спестовната му книжка
<strong>Диша ли? - чудели се всички дни наред около кошчето на дебеличкото бебе, проплакало на 28 януари в разгара на лютата варненска зима на 1953 година. В името му е кодирана славата на двама прочути арменски царе &ndash; Хайг и Ашод. Хай(г) означава &ldquo;арменец&rdquo; &ndash; арменците наричат родината си Хаястан, а Ашод е царувал през Средните векове, в най-разцветните за страната му времена. <br /> </strong><br /> Майка му Аросяк (името означава Зорница) дълго чакала тази рожба. Отгледала сина си у дома, без да го дава на детска градина &ndash; била шивачка и работела надомно.<br /> <br /> Цигулка, китара, виола и пиано били инструментите, на които Хайгашод Агасян последователно свирил. <br /> <br /> &ldquo;Реално обаче първият ми скъп музикален спомен е един детски акордеон с 12 копчета, съхранен вкъщи и до днес. Имам го от шестгодишен, когато се наложи да лежа цял месец в ИСУЛ заради бъбречна болест. Наближаваха зимните празници и лекарите търсеха за новогодишната програма деца, които свирят, пеят и рецитират. Тогава аз взех акордеона и минах по всички стаи да веселя болните деца. Свирих &ldquo;Тръгнал кос&rdquo;. <br /> <br /> &ldquo;Хайго много хубаво пее на балкона, всеки ден го слушаме &ndash; защо не го заведете на прослушване?&rdquo; &ndash; с този съвет на съседите (семейство Радуилски) към родителите започва кариерата на бъдещия музикант. Хайгашод е бил само на три. Баща му, който по професия бил счетоводител, но цигулката му е била слабост, го поверил на видната специалистка по пиано г-жа Ебщайн. <br /> <br /> &ldquo;Помня как тя натискаше клавишите, а аз до нея трябваше да изпявам всеки тон. Мисля, че я впечатлих! Започнах с цигулка, понеже цената й ни беше по джоба. Пиано получих едва през 1970 г., след като татко почина. Купихме го с парите от спестовната му книжка. Струваше 500 лева, беше докарано с ТИР от Източна Германия. Прекрасен инструмент, на който свири и синът ми. <br /> <br /> В ерата на Бийтълсите пък на мода излезе китарата. Баща ми непреклонно забраняваше у дома да се появява такъв инструмент, но <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> все пак леля ми донесе една дървена китара от Армения <br /> </strong></span><br /> Много съм й благодарен, понеже това умение неизменно &ldquo;ме спасява&rdquo; в концертната ми дейност &ndash; когато няма пиано, си акомпанирам на китара&rdquo;. Хайгашод Агасян е завършил Музикалната академия, специалност виола, при това с отличие. Насока за това му е дал отново съсед &ndash; музикалният педагог Трендафил Миланов. <br /> <br /> Аз бях раздвоен между свиренето и писането на музика. Надделя второто. Минах през много елитни оркестри, дори като студент съм свирил в Западен Берлин с Херберт фон Караян... но през цялото време в мен напираха мелодии. <br /> <br /> Аз непрекъснато пея по улицата и въпреки че околните се чудят дали съм нормален, не мога да го спра. Нито да го обясня... <br /> <br /> Другата му голяма любов е театърът, за който го открива режисьорът Андрей Калудов, търсейки музиканти за &ldquo;Ромео и Жулиета&rdquo;.<br /> <br /> Младежкият театър става първото работно място за Хайго. &ldquo;Ако за нас, студентите от Консерваторията, концертът беше рутина, за колегите от ВИТИЗ всяко представление беше празник. Когато свирех в театъра, аз летях.<br /> <br /> Даваха ми малки роли, но по-важното е, че Младежкият театър ми даде среда. Там се запознах с Недялко Йорданов, с когото сме велик творчески тандем, с Искра Радева, която първа изпя моите песни &ldquo;Искаш със теб да останем добри познати...&rdquo; и &ldquo;Не остарявай, любов&rdquo;, с Аня Пенчева, с Ваня Цветкова, с Володя Смирнов... <br /> <br /> Успехът ме споходи в зряла възраст и, слава Богу, понеже ако е преждевременен, може да е пагубен за по-младия човек &ndash; да го демотивира за творчески труд. <br /> <br /> Изобщо добрият музикант се гради от ранното детство. Не може да станеш звезда на 20, ей така, изведнъж... Жена ми също е пианистка. Стремя се да мотивирам сина си да остане в България и да се занимава с призванието си. Смятам за най-голям успех своя наследник. <br /> <strong><br /> <br /> Поли БОЯНОВА</strong><br />