В пансион за сираци открили таланта на Митко Щерев
Китаристът на Емил Димитров го чул случайно, тутакси го поканил за пианист на „Синьо-белите”
05 Февр. 2016, 17:36
8118 прочита
4 коментара
Китаристът на Емил Димитров го чул случайно, тутакси го поканил за пианист на „Синьо-белите”
<strong>Митко Щерев е роден на 28.01.1946 г. в град Ямбол. Баща – Генчо. Майка – Мария. Сестри - Стефка и Елена. Брат - Щерю. През 1950 г. родителите му се развеждат и той остава с Щерю и Елена при майка си. Със заплата на чистачка във вечерната гимназия тя не може да ги храни и облича, поради което се принуждава да изпрати Митко в ямболския пансион за сираци. Там живее три години. В дома започва уроци по акордеон. <br />
</strong><br />
Първите му учители са Христо Христов и Николай Николов. През лятото на 1960 г., придружен от възпитателката си, се явява на изпит в Музикалното училище в Пловдив, където е приет със специалност фагот…<br />
<br />
Същата година постъпва в Пловдивския пансион „Рада Киркович”, където живее пет години. <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Винаги е казвал, че е щастлив човек, тъй като е имал забележителни учители. </strong></span><br />
<br />
Преподавател по акордеон му е великият Асен Овчаров, който го учи да аранжира за „ритмус” и духова секция. Преподавателката си по облигат пиано Румяна Гарвалова Митко нарича „втора майка”, заради нейната голяма добрина и човечност. Има специално отношение и към Пенка Минчева и Живка Язова, и двете преподавателки по солфеж.<br />
<br />
През третата година на обучението си се разболява от костна болест по ставите и постъпва в болница. След изследванията не му позволяват да продължи с фагота. Прехвърля се на специалност пиано, но три месеца след това ставите на пръстите му не издържат и отново е на кръстопът. В началото на септември през 1967 г. той свири в най-модерното заведение на Пловдив, бирхале „Каменица”. <br />
<br />
Митко е отчаян, защото е прехвърлен в специалност ударни инструменти с цел да завърши. <br />
<br />
Бъдещето пред него е несигурно и мрачно. Една вечер в бирхалето пристига бас китаристът на Емил Димитров. Харесва го как свири и същата вечер го кани за пианист в състава на „Синьо-белите”…<br />
<br />
В края на септември същата година Митко пристига в София с едно картонено куфарче, облечен в ученически костюм, с желанието да свири в истински оркестър и около него да звучи музика. И желанието му се сбъдва, защото по това време Емил Димитров е най-голямата поп звезда в България. <br />
<br />
Постепенно Митко и Емил си допадат като музиканти. Емил е човекът, който детайлно го запознава с френската и италианската поп музика. Така Митко се привързва към френския стил на аранжиране. След като се уверява в способностите му, <br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br />
Емил Димитров му възлага аранжиментите за първата си дългосвиреща плоча</strong></span><br />
<br />
В нея Митко дебютира и като композитор с песните „Нора” и „Хей, Мадлен”. С втората се качва на първо място в най-престижните класации на Радио „София”.<br />
<br />
През септември 1968 г. М. Щерев е повикан да отбие военната си служба.<br />
<br />
Две години ръководи естрадния състав на ДНА - Сливен.<br />
<br />
През 1970 г. той отново работи с Емил Димитров. По това време записват албума „Танцувайте с Емил” и в началото на 1971 г. посещават Париж, където двамата са представени от издателска къща „Хексагон”. В този албум М. Щерев прави съвременни версии на народните песни „Дилмано, Дилберо” и „Грозде не набрах”, които се посрещат с голям ентусиазъм от публиката. Той има написани за Емил над 15 песни.<br />
<br />
Изнесъл е с него стотици концерти в България, Русия и Чехия и е бил аранжор и музикален продуцент на три негови албума.<br />
<br />
През 1971 г. Митко е поканен от Лили Иванова да свири на десет концерта в гр. Варна, които били отложени поради скандал с бившия й съпруг Иван Пеев. Щерев продължава турнето и по-късно заминава с Лили за 45 дни в Русия. Така започва тяхната съвместна дейност. <br />
<br />
За нея той продуцира и аранжира три албума и написва над 17 песни. С оркестър „Маковете” и Лили той е посетил три пъти Русия, два пъти Турция, а в България концертите са над 300. Известни песни: ”Хризантеми”, Стари мой приятелю”, „Осъдени души”, „Кой ражда болката”, „Девет кръга”, „Нямо кино” и др.<br />
<br />
М. Щерев започва да пише песни и за други поп изпълнители.<br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Става музикален продуцент на първия албум на Мими Иванова</strong></span><br />
<br />
Митко Щерев осъществява една от големите си мечти - да пътува със собствена група. Това е „Диана Експрес”. През тази година излиза и първият албум, изпят от него. Групата има около десет години активна дейност. През това време излизат пет албума и са изнесени в България и чужбина над 3000 концерта. В „Диана Експрес” са започнали кариерата си: Чочо Владовски, Васил Найденов, Георги Станчев, Илия Ангелов и др. Важна особеност на тази група е, че тя изпълнява авторска музика, композирана и аранжирана от него. Митко Щерев е написал музика за повече от 30 игрални филма. Работил е с Въло Радев, Николай Рударов, Христо Ковачев, Мариана Евстатиева, Петър Донев, Иванка Гръбчева и др.<br type="_moz" />
Последвайте ни
4 Коментара: