Професор Вучков чукна 80

На 31 януари проф. Юлиан Вучков стана на 80. Мнозина се чудят на неизчерпаемата му енергия и услужливия му ум, с който &bdquo;бистри&rdquo; политиката и културата, громи институции и хора, събаря с един удар самочувствието на празнодумци, считащи себе си за капацитети. Същевременно постоянно работи и пише поредните си книги, преиздава нови тиражи от тях, непрекъснато участва в телевизионни диспути и интервюта.<br /> <br /> Като водещ на предавания в различни телевизии винаги е бил едно от най-атрактивните лица на екрана. На дело е предизвиквал и размисли и страсти, както правилно е кръстил и предаването си. Ето защо журналистът Исак Гозес справедливо го нарича &bdquo;Мойсей на телевизионните зрители&rdquo;, защото в която и телевизия да е бил водещ &ndash; дори и не най-рейтинговата, Вучков повежда зрителската аудитория след себе си.<br /> <br /> През годините има верни фенове, които се възхищават на смелостта му и оригиналния му хаплив език. Вучков си служи с арсенал от неподражаем сарказъм, на какъвто е способен само големият интелект, а простонародният му език го прави разбираем за обикновените хора, които го считат за народен трибун. &bdquo;Проф. Вучков е институция!&rdquo;, признават дори враговете му и не смеят да го съдят, дори когато жестоко е засягал честолюбието им. <br /> <br /> В сприхавия му нрав има нещо по детински чаровно и в крайна сметка става причина за опрощение на &bdquo;греховете&rdquo; му. Така че, ако трябва да обобщим, &bdquo;порасналият&rdquo; до достолепни години професор е странна, но забележително пъстропера птица на фона на скапаното ни ежедневие. Какво още може да се каже за него...<br /> <br /> Известният писател и културолог, автор на повече от 30 книги, почетен професор на няколко университета, е роден във Варна. Детството му е нерадостно &ndash; майката, красавица актриса, се отнася дистанцирано към първородния си син, пастрокът го тормози, природеният брат Михаил е &bdquo;самовлюбен и неблагодарен&rdquo;. Ударите от детството нараняват душата на малкия Юли, но го правят и силен &ndash; пораждат у него неистов стимул да се докаже. Не само да отвърне на студенината и пренебрежението на роднините си, но да заяви ярко присъствие и пред света. Това прави неуморно през целия си живот. И е факт, че го постига. <br /> <br /> <strong>Горчивите спомени от детството </strong><br /> <br /> го превръщат в тънък психолог, проникващ надълбоко в най-скритите страни на човешката природа, морал и нрави. По тази линия Вучков стига до прозрения, на които би се удивил дори изкусен профайлър. Силната му страна са морално-етичните теми. Слабата &ndash; че раните от детството в душата му са го изпълнили с нервозност, способна на моменти безогледно и злъчно да наранява без посока. Едва ли има пощадени и сред приятелите на професора, които да не са били под ударите на тази му негативна страна на характера. <br /> <br /> В афекта си може да ви каже всичко, да ви удари с дума, без да мисли. После бързо му минава. А по правило и на приятелите му им минава &ndash; прощават му. Защо ли? Вероятно заради детинската му наивност, с която този иначе много умен мъж лесно може да бъде подлъган &ndash; с един комплимент, с една хубава дума, отзив или простичко внимание. <br /> <br /> И той, като повечето деца, обича химикалки, както и да си подчертава написаното &bdquo;цветно&rdquo;. Ако събираше бележките си на водещ, сигурно щяха да влязат в някой музей на модерното изкуство. Ето за това и други дребни неща, между които и визитките, които раздава и на които няма нито телефон, нито имейл, а само името му, този неподражаем странник е обичан от по-близките до него и направо казано, те си го &bdquo;търпят&rdquo;. &bdquo;Юлиане, <br /> <strong><br /> ти си като слон в стъкларски магазин</strong><br /> <br /> му казала веднъж една приятелка. Може да градиш нещо с години и да го събориш за секунда!&rdquo; Правилно прозрение, на което професорът с типичната му &bdquo;скромност&rdquo; отвърнал: &bdquo;На гениите всичко е простено!&rdquo; Самовлюбен ли е проф. Вучков? Той често се хвали непремерено, припомня за книгите, титлите, трудовете и интелекта си. Но дълбоката тайна зад всичко това си има психологическа причина: този човек до такава степен е превърнал живота си в жертвено самодоказване, че знае цената на постиженията си. Тя е висока &ndash; зад нея стоят лишения, неуморна работа и липса на личен живот. Неведнъж откровено е признавал, че съжалява не толкова, че не се е оженил, а защото няма дете, наследник. <br /> <br /> Огорчава се от мисълта, че онова, което е създавал цял живот, много вероятно няма да бъде опазено. И с право. На кого му пука?! Живеем в неграмотно време, което не признава за ценности &bdquo;глупости&rdquo; като ум, честност и памет. Университетите, на които Вучков в един период от време обмисля да завещае трудовете си и част от имуществото си, се оказват корумпирани търговци към Фонда за научни изследвания. Огорчен е от ставащото в България &ndash; от деформирането на история и национална памет, от подменената съвест на много хора. Виждането му за бъдещето на България не е оптимистично, а мисълта за собствената му кончина го натъжава. Професорът признава,<br /> <br /> <strong>че се страхува от смъртта </strong><br /> <br /> - не само в езотеричен смисъл &ndash; дали тя е абсолютният Край на всичко, а и в практически аспект - ще има ли кой да поеме бремето на изпращането му от тоя свят.<br /> <br /> Въпреки дружбата си с неговата Диана професорът често е разколебан по отношение на въпроса има ли всъщност близки хора?!? Това са обикновени мисли на обикновен човек и близките му знаят, че те вълнуват професора. Още едно доказателство, че макар и &bdquo;анонимно&rdquo;, той е дълбоко чувствителен. Най-предпочитаната му връзка със света и хората е телефонната слушалка. Може с часове да изповядва себе пред избрани от него хора. Сърди се като хлапак, когато събеседниците не споделят становищата му. Малцина са онези, които са виждали този корав &bdquo;хулител&rdquo; да плаче, но такива има. <br /> <br /> <strong>Животът го е превърнал в егоцентрик, донякъде и егоист, </strong><br /> <br /> но професорът не е загубил способността си да плаче. Трогват го много неща в живота, но някак си сякаш се срамува или не знае как да изрази вълнението си. И в това е уникално &bdquo;себе си&rdquo;. Професорът си има специфики: например хич не обича да пътува. Почти <br /> <br /> <strong>не е излизал не само от страната, ами и от София<br /> </strong><br /> С едно-две изключения до два града с минерални извори. Не знае и не иска да учи езици. Счита, че това е губене на време, щом може да изрази мислите си на български. Не признава компютъра като партньор на мисленето си. Търси услугите на по-вещи в техниката. В бита си е повече от скромен &ndash; обича обикновени ястия, риба и пилешко, сладичко &ndash; от време на време, повече плодове, не пие. <br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Изпитва ужас от операции</strong></span><br /> <br /> Ограничава се, като спазва съвети за здравословно хранене, защото се страхува да не се разболее от каквото и да е &ndash; дори от грип. Професорът е върл хипохондрик. Изпитва ужас от операции и всякакъв род хирургични интервенции. Сигурно за това поставя и докторите на най-високото интелектуално стъпало, а сред приятелите му най-многобройни са лекарите. Eкипът на &bdquo;ШОУ&rdquo; му пожелава Господ здраве да му дава още дълги <br /> години!<br /> <br /> <strong>Подготви: Еми МАРИЯНСКА <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />