Педя човек – лакът брада летя в Космоса
<strong>Популярната българска куклена актриса Слава Рачева е родена на 23 април 1938 г. в София. Постъпва в Кукления театър едва 17-годишна. Десет години по-късно завършва ВИТИЗ задочно със специалност актьорско майсторство.<br /> </strong><br /> В своята кариера има над 80 роли в театъра. Участва в различни радиопоредици и пиеси. Озвучава множество пълнометражни анимационни филми, сред които &bdquo;Спящата красавица&ldquo;, &bdquo;Тарзан 2&ldquo;, &bdquo;Малката русалка&ldquo;, &bdquo;Братът на мечката&ldquo; и &bdquo;Камбанка и спасяването на феите&ldquo;.<br /> <br /> През април 1961 г. за първи път на екрана на Българската национална телевизия се излъчва поредицата &bdquo;Лека нощ, деца&ldquo;. В нея точно преди новините Педя човек - лакът брада разказва по една народна приказка и пожелава лека нощ на най-малките зрители. Зад човечето с дълга бяла брада е актрисата Слава Рачева.<br /> <br /> В периода 1992 - 1997 г. тя е директор на Кукления театър в столицата. <br /> <br /> Отива си огорчена от театъра, тъй като е уволнена от тогавашния зам.-кмет по културата в София. Той искал да назначи свои хора в театъра, на което тя се противопоставила.<br /> <br /> Днес актрисата е пенсионерка. Радва се на двете си дъщери, техните съпрузи и трите си внучета.<br /> <br /> <strong>- 60 години на сцената! Как се стигна дотам?</strong><br /> - Исках да стана актриса. На 17 години завърших гимназия с диплома &bdquo;Отличен 5&ldquo;. И вместо да запиша университет, аз кандидатствах в Държавното театрално училище. Е, скъсаха ме още на първия кръг. Останах извън учебно заведение, въпреки отличната си диплома. Но шансът се появи в една обява във вестник &bdquo;Вечерни новини&ldquo;. Търсеха стажант-артисти в Кукления театър. <br /> <br /> Не бях виждала куклен театър, но се явих. Одобриха ме и започнаха да ме обучават и на 1 декември 1955 г. бях назначена за стажант-актриса. Във ВИТИЗ отидох по-късно, като задочничка. С Иван Кондов бяхме заедно.<br /> <br /> <strong>- А с телевизията как се случи?</strong><br /> - Един колега дойде в репетиционната на &bdquo;Заимов&ldquo; и попита има ли малък мъж. И аз спонтанно отговорих: &bdquo;Аз съм малкият мъж&ldquo;. Така беше, защото играех такива роли. Той ме огледа и каза: &bdquo;Ставаш!&ldquo;. Без да обясни за какво става дума, ме повика в офиса за документални филми. Записахме песничката в радиото. И чак тогава разбрах защо трябва малък мъж. Защото трябва да се седи в краката на Чичко Филипов, да се скрия, за да показвам куклата на масата.<br /> <br /> <strong>- Мнозина се шегуват, че сте актрисата, която най-дълго е била в краката на говорителя Никола Филипов?</strong><br /> - Да. Това е съвсем естествено, тъй като самото място на актьора е там долу на земята, под масата. По принцип, когато се показва куклата, не трябва да се вижда актьорът. Това състояние не е от най-удобните позиции, но&hellip; Никола Филипов беше великолепен колега &ndash; уважава актьорите и приема всякакви обстоятелства... <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Всъщност аз съм кръстницата на Чичко Филипов</strong></span><br /> <br /> Никое дете няма да разбере кой и защо е там Никола Филипов, но Чичко Филипов е друго нещо.<br /> <strong><br /> - Съжалявате ли за това време?</strong><br /> - Това е моето време. Носило ми е и винаги ще ми носи радост и удовлетворение.<br /> <br /> <strong>- Всички ви знаят като Педя човек - лакът брада. Това ли предопредели по някакъв начин вашата съдба?</strong><br /> - Тази роля ми донесе голяма популярност. С този герой израсна едно цяло поколение. Вторият ни космонавт Александър Александров поиска да вземе куклата в Космоса и наистина излетя с умален макет на Педя човек на борда. Космонавтът взе и 30-секунден запис на моя глас, чрез който аз обещах приказки от Космоса на всички деца. Дължа на малкото човече благодарност. Но много деца са израснали и с &quot;Мечо Пух&quot;, с &quot;Мечо закачко&quot;, със зайчето Петърчо от &quot;Заешко училище&quot;, с принца от &quot;Пепеляшка&quot;, с &quot;Топчица-хопчица&quot; от едноименната чешка пиеса, с &quot;Малкият принц&quot;, естествено. И всичките тези роли са ми донесли голяма радост.<br /> <strong><br /> - Как реагират днешните деца на Педя човек?</strong><br /> - Въпреки че е непознат като герой от телевизията, при появата на куклата и днешните деца реагират чудесно, както реагират всички деца по света, когато се появи човече, което започва да говори. С една малка разлика. Днес не се смущават, че има жив човек зад куклата, и не се разсейват от това. Слушат с внимание, с удоволствие.<br /> <br /> <strong>- Какво липсва днес на децата?</strong><br /> - Бабините приказки определено липсват във възпитанието на съвременните деца, и особено българските народни приказки. Защото в тях и най-лошият герой или е наказан, или е претърпял някаква промяна, и детето е спокойно, че доброто побеждава. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Децата са безкрайно много жадни за внимание от своите близки</strong></span><br /> <br /> Най-хубавото, което можем да им дадем, е да ги отглеждаме с повече внимание, с повече любов.<br /> <br /> <strong>- Как живеете днес като пенсионерка?</strong><br /> - &bdquo;Ох, сега съм пенсионерка, какво ще правя?&ldquo;. Този въпрос никога не е стоял пред мен. Просто договорът с държавата е приключил. Значи трябва да продължа напред. Педя човек продължава да пътува из страната по волята на Нейно величество публиката. Участвам в различни програми в детски градини. Живея като всеки обикновен пенсионер. Записвам си задачите. Денят ми е пълен с неща, които трябва да направя. Чета, пописвам понякога, гледам телевизия, слушам радио, вкъщи много домакинствам, пазарувам. <br /> <br /> <br /> <strong>Светослава ГЕОРГИЕВА</strong><br />