Митко Щерев не проговаря на баща си цял живот

На 28 януари Митко Щерев навърши 70 години - възраст достолепна дори и за един рокаджия. За толкова време на грешната земя Маестрото не можа да се научи на три неща: да пее, да пише лоша музика и да си държи езика зад зъбите. <br /> <br /> През 1982 г. изпява цял албум, първия на току- що родената група &bdquo;Диана експрес&rdquo;, за да се убеди, че не е Павароти. Покрай този печален за него факт, изгрява звездата на талантливите му открития: Васил Найденов, Георги Станчев, Илия Ангелов. След Емил Димитров и Лили Иванова те грабват микрофона, за да изпеят новите шедьоври на академика. <br /> <br /> Наистина странно е, как един такъв тих и кротък човек, какъвто е Митко Щерев, така успешно умее да подпалва вестникарската хартия и взривява ефира, щом си отвори устата. Засегнатите му лепват етикета &bdquo;скандалджия&rdquo;, който той категорично отрича. Определя се като човек, който пази достойнството си и с цената на думи и дела (понякога съдебни) не допуска то да бъде накърнено. <br /> <br /> <span style="font-size: x-small;"><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201602/Tina_32/21_Mitko14_svatba.jpg" alt="21_Mitko14_svatba.jpg" align="baseline" width="500" height="360" /><br /> На първата му сватба кумува Мариета, съпругата на Емил Димитров</strong></span><br /> <br /> Въпреки че има прилика, Митко в никакъв случай не е някакъв момчешки вариант на Пепеляшка. Защото, ако приказната героиня очарова принца с красотата и добротата си, то <br /> <br /> <strong>възпитаникът на ямболския дом за сираци<br /> </strong><br /> &bdquo;Минко Минков&rdquo; печели българската, а и не само, публика с таланта си. След един драматичен следобед, в който пияният му баща се черпи с любовницата си и прогонва майката, заедно с трите деца, най-малкият, четвъртокласникът Митко, попада в пансиона. След това не проговаря на баща си цял живот. Това не е филм в стил италиански неореализъм, а начало на биографията на един от най-големите български композитори. В сиропиталището има акордеон. Малкият Щерев се учи сам. <br /> <br /> Три години по-късно е най-добрият в Ямбол. Една от възпитателките, приела ролята на майка, го води на изпит за Музикалното училище под тепетата. Момчето иска да стане тромпетист, но комисията решава, че е много слаб физически. Приемат го фагот. Пак живее в пансиона, този път в пловдивския. Съученичка кани класа си на гости. В луксозния апартамент Митко за пръв път вижда килим. След години, посветен на него виц, ще звучи така: &bdquo;Висок 150 см, но като се качи на портфейла си, става два метра&rdquo;.<br /> <br /> Преди това обаче един китарист трябва да го чуе, докато свири в бирхалето на &bdquo;Каменица&rdquo; и да го покани в оркестъра на Емил Димитров. С мукавено куфарче в ръка той влиза във вилата на най-голямата родна звезда тогава. Протърканата му ученическа куртка е в пълен контраст със снежнобелия панталон и поло на Емил, със скъпото кожено палто на Лея Иванова, с парфюмите на гостите. Веднаж в една сладкарница чува по радиото &bdquo;Мадлен&rdquo; - първата негова песен в ефира. Армия почитателки преследват Емил по цялата територия на Съветския съюз. За да го опазят, руснаците го прекарват през тайни входове. &bdquo;Веднъж <br /> <br /> <strong>не успяхме да избягаме и останахме без сака<br /> </strong><br /> спомня си ръководителят на оркестъра &bdquo;Синьо-белите&rdquo;. Емил композира почти на шега &bdquo;Моя страна, моя България&rdquo;, Васил Андреев пише текста, а Митко Щерев прави аранжимента. Не само публиката, но и музикантите не се впечатляват много от новата песен. Във времето, когато темата на естрадата са звездите, морето и някоя друга бърза целувка, да се пее за България изглежда доста нелогично, дори архаично. Ще мине време и същата тази песен, но под друго име, ще оглави европейските класации, а още първите й акорди ще изправят на крака всички българи по света. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201602/Tina_32/21_Mitko12_emil.jpg" alt="21_Mitko12_emil.jpg" align="baseline" width="500" height="344" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Митко и Емил: Двама големи композитори, чийто песни не остаряват</strong></span><br /> <br /> Изненадващо или не Емил Димитров и Митко Щерев получават официална покана да останат и работят във Франция. Тамошният съюз на композиторите широко отваря вратите си и за двамата, докато нашият не ги пуска дори в преддверието си. Мотивът: нямали висше музикално образование. Но въпреки това &ndash; &bdquo;Прощавай, Париж!&rdquo;. Връщат се, колкото и налудничаво да изглежда решението им. Следват трите години с Лили Иванова и повече от четиридесет с &bdquo;Диана експрес&rdquo;. <br /> <br /> Най-музикалният роден влак тръгва от ямболската спортна зала на 27 ноември 1974 година. 3000 са свидетелите на събитието. Първият албум на групата, макар и изпят от скромния с певческите си възможности нейн ръководител, има тираж 150 000. Тези дни предстои да излезе юбилейният - &bdquo;Диана експрес&rdquo; - &bdquo;Десет златни&rdquo;. През 1976 година групата освен своите песни изпълнява и пет на &bdquo;Дийп пърпъл&rdquo;. В Русе билетите са продадени десет дни напред.<br /> <br /> <strong>Конна полиция пази района</strong><br /> <br /> След концерта необяснимо защо, публиката побеснява. Няма ги пейките, нито дори циментовите стойки, на които са поставени. Вулканична енергия витае в пространството. Същото се повтаря и в Шумен, и в Търново. Следва едногодишна забрана, но никога Митко Щерев не е трупал от това капитал и не се е провъзгласявал за дисидент. <br /> <br /> На тържествата по повод стогодишнината от създаването на киното българските филмови композитори, повече от триста души, с тайно гласуване решават, че №1 в гилдията за двадесети век е Митко Щерев. Заради музиката за 35 филма, които е написал. Преди това силно развълнуван, след като и видял кадрите на един от тях, той сяда на пианото и за минути написва основните мотиви на мелодията. Така се ражда &bdquo;Осъдени души&rdquo;. <br /> <br /> Вечната ямболска опозиция обявява: &bdquo;Това е химнът на града ни!&rdquo; Извън шегата песента влиза в родната попкласика, авторът й попада във вихъра от завист на маститите родни корифеи. <br /> <br /> <strong>Наричат го ямболски циганин<br /> </strong><br /> акордеонистчето, което не знае нотите, и творят доноси срещу него, вместо музика, с която поне да го доближат. Следващото кинопредложение вместо радост му причинява дескенеция на жлъчката. Предстои честването на седемдесетата годишнина на първия човек в държавата Тодор Живков. Големият режисьор Христо Ковачев готви филма &bdquo;Човек от народа&rdquo;. За автор на музиката си е избрал Митко Щерев. Поне четирима народни артисти напират за тази чест. Избраникът е ужасен. <br /> <br /> Не иска и да си представи какво го чака. Усеща с каква сила тежкият удар на отхвърлените корифеи ще се стовари над олисяващото му теме. Опитва се да откаже. Оправдава се, че няма време, предстои му турне. При следващата среща, мъжете с бомбетата и черните шлифери, не са така любезни: &bdquo;Откажете ли, трябва да забравите за концертите Ще свирите само в ямболските кръчми&rdquo;. <br /> <br /> Място за отстъпление няма. Сяда и написва музиката. Малко преди Живковия юбилей умира Людмила. Всички тържества се отменят. <br /> <br /> Композиторът получава кошница с вина и деликатеси, а един чиновник вади от чекмеджето на бюрото си орден &bdquo;Кирил и Методий&rdquo; и му го подава. <br /> <br /> Това е наградата. Разбира се, след 10 ноември 1989 година филмът е анатемосан, но Митко не се отрича нито от него, нито от музиката, която е написал.<br /> <br /> Стотици песни и хитове, няколко спечелени дела, три дъщери, внуци, екстри - шофьор и готвачка, но и мизерия, два брака, гарнирани с разводи, предателството на втората съпруга, залюбила барабаниста на групата, гигантски опит да му откраднат &bdquo;Диана експрес&rdquo; - несполучлив и наказан, луди любови, самота, борба, болести и пълни изправени на крака зали. <br /> <br /> Стига толкова за първите 70 години. Останалите може и да са по-кротки. <br /> <br /> Едно е сигурно обаче, че и те ще бъдат изпълнени с музика.<br /> <br /> <hr /> <img src="/documents/newsimages/editor/201602/Tina_32/21_Mitko1_detsa.jpg" alt="21_Mitko1_detsa.jpg" align="baseline" width="500" height="369" /><br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Дядо, ти си голяма работа!</strong></span><br /> <br /> След концерта на &bdquo;Диана експрес&rdquo; в Лондон, определен от организаторите като най-хубавия през последните две години, поздравленията, раздаването на автографи, прегръдките продължават час. <br /> <br /> Най-после Митко Щерев вече е останал насаме с голямата си дъщеря - Надежда, зет си и седемнадесетгодишния си внук, кръстен на него. <br /> <br /> Семейството живее в Германия, но е дошло на Острова специално заради концерта. Вървят към хотела, а закъснели почитатели продължават да спират автора на &bdquo;Адаптация&rdquo; и да го молят за снимка и подпис. Момчето гледа особено. Странно му е. Накрая не издържа: &bdquo;Дядо, ти си имал много почитатели, бе! Голяма работа си!&rdquo;. <br /> <br /> Дни след това четиригодишната Мишел пък пита: &bdquo;Дядо, вярно ли, че си много известен!&rdquo; Чула, че така се говори в детската градина. Странен живот. Човек и академик е, а да не знае кога ще научи още неща за себе си. И то от собствените си внуци. <br /> <br /> <strong>Исак ГОЗЕС<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />