Айнщайн и Уди Алън са сред знаменитите аутисти

<strong>Някои холивудски актьори споделиха за такъв проблем с децата си и се включиха в организации и фондации за борба с това на пръв поглед ново и модерно заболяване. Преди известно време популярното издание &bdquo;Тайм&rdquo; публикува статия, озаглавена: &bdquo;Диагностицирайки Бил Гейтс&rdquo;, от която става ясно, че 58-годишният милиардер най-вероятно също е жертва на аутизма, въпреки че лекарите никога не са му поставяли такава диагноза. </strong><br /> <br /> Това се случи след излизане от публикация на книгата на световноизвестния британски невролог и писател Оливър Сакс (б.р. той почина на 30 август, 2015-а) за Темпъл Грандин, озаглавена &bdquo;Антрополог на Марс&rdquo;. Авторът на статията сравнил цитати от писма на Бил Гейтс, публикувани в &bdquo;Ню Йорк таймс&rdquo;, със симптомите на аутизма, описани от д-р Сакс във въпросната книга. Откритото сходство позволило да се предположи, че геният Бил Гейтс има недиагностицирана форма на т.нар. високофункционален аутизъм &ndash; синдром на Аспергер. <br /> <br /> Въз основа на биографиите на някои исторически личности и гении от миналия век учените също се опитват да открият свидетелства за такава диагноза. Така например професорът от &bdquo;Тринити колидж&rdquo; в Дъблин Майкъл Фицжералд е убеден, че Сократ, Дарвин, Исак Нютон, Луис Карол, Уилей Ейтс и Никола Тесла също имат недиагностицирани разстройства в аутистичния спектър. Фицжералд определя хората с тази форма на болестта &ndash; високофункционален аутизъм, като &bdquo;хиперфокусирани върху своята дейност работохолици, които са способни да видят картината от частното към общото за разлика от възприятието при обикновените невротипични хора&rdquo;. Той изразява убеждението, че възможният &bdquo;синдром на Аспергер&rdquo; дава повече плюсове, тъй като прави хората по-творчески личности. <br /> <br /> В този списък неминуемо попада великият математик и физик Алберт Айнщайн, който е бил много затворено в себе си дете, предпочитащо самотата. До 5-годишна възраст въобще не използвал говора си за общуване, а до 7 години постоянно повтарял някои фрази. Тези особености могат да се считат за признаци на аутизма. Признаци на възможни разстройства на аутичния спектър могат да се открият и в биографиите на световноизвестните талантливи режисьори Уди Алън и Алфред Хичкок. Поведението и на двамата се отличава със затвореност и необщителност до практически патологично увлечение към едни интереси и игнориране на други. <br /> <br /> В днешния брой на в. &bdquo;Доктор&rdquo; ще ви предложим част от интервюто с Темпъл Грандин, на която д-р Сакс посвещава последната глава от книгата, за която споменахме в началото. Там авторът цитира нейните размишления за любовта, емоциите, хората и животните. Както при много хора с аутизъм, Темпъл изпитва значителни трудности в разбирането на човешките чувства и емоции, но за сметка на това много добре разбира и &bdquo;чува&rdquo; животните. Тези особености й позволили да се превърне в един от най-известните специалисти по поведението на едрия рогат добитък и водещ експерт в областта на хуманното общуване с животните. <br /> <strong><hr /> <br /> Темпъл Грандин:<br /> Тези деца са надарени, но не се реализират</strong><br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201601/SNEJA/04_Temple_Gardin1.jpg" alt="04_Temple_Gardin1.jpg" align="right" width="300" height="237" /><br /> - Какво мислите за публикувания наскоро отчет, според който има едва ли не взрив от болни с аутизъм? </strong><br /> - Тези цифри са ми добре известни. Но възниква друг съществен въпрос: нараснал ли е броят на аутистите в лека форма? Аз не смятам, че е така &ndash; те винаги са били сред нас. Частично този по-висок ръст се дължи на по-доброто диагностициране. Аз съм работила и работя с огромен брой хора и знам кои от тях са в спектъра. Към днешна дата предполагам, че е нараснал броят на случаите на тежък аутизъм. Предполагам, че и замърсената околна среда има отношение. Тези дни попаднах на статия, от която става ясно, че уж съвършено безвредните пестициди при въздействие върху едър рогат добитък превръщат биковете в безплодни, което повдига въпроси за генетиката. Искам да изтъкна, че проблемът с тези диагнози е в това, че те не са точни. Някакви хора седят в кабинетите и обсъждат този проблем. Но това не може да е точна диагноза като туберкулозата например. Човек демонстрира определено поведение като социална неловкост или фиксиран върху дадена дейност интерес, или повтарящо се поведение. И това се приема за аутизъм. Но това е много широк и разтеглив спектър. От единия му край имаме хора, работещи в области с високи технологии. От другия &ndash; невербални аутисти с епилепсия и това е един от сериозните проблеми. Стив Джобс, както и Айнщайн, вероятно също са били в този спектър. <br /> <br /> <strong>- Не смятате ли обаче, че посочването на тази статистика може да позволи на много родители на деца с аутизъм да се почувстват не толкова самотни?</strong><br /> - Да, смятам, че това действително е важно. Когато бях млада, майка ми беше съвсем самотна в това отношение. Оттогава досега се промениха много неща. Сега много родители имат възможност да общуват с други със същата съдба в групите за подкрепа, но преди 50 години нямаше нищо такова.<br /> <br /> <strong>- През последните години хората започнаха доста усилено да говорят за аутизма и за синдрома на Аспергер. Как се отразява това на самите деца-аутисти?</strong><br /> - До определена степен е добро. От друга страна, имаме надарени деца, които биха могли да направят успешна кариера в Силиконовата долина, но биват задържани от &bdquo;лепнатите етикети&rdquo;. Ако едно дете отиде в Силиконовата долина, другите остават у дома да играят на компютърни игри. Отивам на среща с деца-аутисти и при мен идва 9-годишно момченце, което иска да говори, да сподели за своя аутизъм.<br /> <br /> Аз бих предпочела да говорим за неговия научен проект. Всяко дете се интересува от любимия си предмет, от любимото си хоби, а тези деца са принудени сякаш да се фиксират на аутизма, а не на кучета например или на средновековни рицари. Аз бих предпочела то да се съсредоточи на това, което може да му даде професия.<br /> <strong><br /> - Това ли беше причината, поради която събрахте редица есета в колекцията &bdquo;Другите&hellip; Но неотстъпващите&rdquo;?</strong><br /> - Моят мотив да събера в сборник тези есета е продиктуван от това, че виждам как много хора с високофункционален аутизъм и синдром на Аспергер не получават работа и не могат да живеят пълноценно. Работейки целия си съзнателен живот в техническата област, си казах: &bdquo;Къде тука е аспи?&rdquo; Мисля си за хората, с които бях навремето в колежа, за различните деца. Едно от обстоятелствата, които вредят в днешно време на хората със синдром на Аспергер, е това, че не ги обучават на социални навици възрастните от спектъра, които са съумели да работят през целия си живот. И така, събрах около 25 есета, като подбрах половината от тях. Някои от авторите са хора, добре известни в аутистичната общност, но на мен ми се иска този кръг от хора да е много по-широк. Защото те са работили през целия си живот и са имали потвърдена диагноза. И всички са се трудили в детството си, всички са били тормозени в училище. И аз реших да покажа това на младежите от спектъра. В тази книга не намериха място щастливците от Силиконовата долина. Това са хора екскурзовод, лекар, санитарка в психиатрична клиника, служителка в търговията, творчески директор в рекламна агенция. Това действително са най-различни хора и те разказват как диагнозата им е помогнала да осъзнаят проблемите си. Имаше една дама - компютърен специалист. Баща й починал и това я хвърлило в някаква празнота. Тя получила диагноза, тъй като имала проблеми с депресията. Шефът й я попитал: &bdquo;Ако бяхте получили диагнозата, когато сте била млада, щяхте ли да постигнете това, което сте постигнали?&rdquo; Проблемът с някои млади хора от аутистичния спектър е в това, че родителите им не искат да ги извадят от комфортната за тях зона. И те остават нетрудоспособни. В тази книга исках да покажа, че ние също можем да постигнем успехи.<br /> <br /> Когато бях на 4 години почти не говорех, когато бях на три &ndash; въобще не говорех. Майката на дете с аутизъм не може да ходи на работа, защото е ангажирана с него, поне докато тръгне на училище. След това може да й стане малко по-леко, но пак ще се сблъсква с десетки проблеми. Пък и цялото семейство страда, не е тайна, че разводите в такива семейства са много. Затова на тези семейства трябва да се помага. Те трябва да бъдат подкрепяни, а и разходите им са по-високи &ndash; нужна е терапия и занимания. В много училища за логопедични занимания се отделят само по 2 часа в седмицата. Това е твърде малко. Ако с тези деца се водят разговори по 20-30 часа в седмицата, докато са още малки, прогнозата ще е много по-добра за тях. Не по-малко проблемни са и порасналите вече деца-аутисти. Представяте ли се как ще живеят и се развиват те, когато достигнат възраст 21-22 години? Това е огромен проблем, особено ако са с тежък аутизъм.<br /> <strong><br /> <br /> <br /> Яна БОЯДЖИЕВА </strong> <br /> <br />