Ванга ми предрече, че ще променя България!
Романите на Людмила Филипова предизвикват разгорещени коментари, а самата тя се е научила умело да отвръща на провокациите. Тя е внучка на министър-председателя от времето на соца Гриша Филипов. Амбициозната блондинка завършва първо индустриален мениджмънт в УНСС, а после и магистратура в американския &bdquo;City University&rdquo;. Има син &ndash; Константин.<br /> <br /> През 2006 г. Людмила Филипова прави своя литературен дебют с романа &bdquo;Анатомия на илюзиите&rdquo;. Следват &bdquo;Червено злато&rdquo; (2007 г.), &bdquo;Стъклени съдби&rdquo; (2008), &bdquo;Мастиленият лабиринт&rdquo; (2009 г.), &bdquo;Антихтонът на Данте&rdquo; (2010 г.), &bdquo;Аномалия&rdquo;, &bdquo;Печатна грешка&rdquo;, &bdquo;Войната на буквите&rdquo; и &bdquo;Пътуване до края на света&rdquo;, в който разказва за живота на Антарктида.<br /> <em><br /> Пред репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; Людмила Филипова бе повече от откровена &ndash; не само за оцеляването на Ледения континент, но и за перипетиите в личния живот.<br /> </em><br /> <hr /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201601/Tina_33/24_33_Lyudmila_Filipova16.jpg" alt="24_33_Lyudmila_Filipova16.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="450" />- Людмила, навръх Коледа заедно с командира на базата ни на Антарктида Йордан Йорданов и 24-тата българска експедиция поставихте времева капсула под българския православен параклис, която да бъде отворена през декември 2060 г. Какво съдържа тя и защо точно през 2060-а?</strong><br /> - Антарктида е специално място &ndash; не само заради екстремността й или защото днес тя е краят на света, а утре неговото начало, но и защото там няма нации, политика, войни, тероризъм, алчност, бомби, индустрия и замърсяване, човешка суета, полове, пари и т. н. <br /> <br /> Това е мястото, където не на думи, а на дела се реализира ефективно и единственият международен договор - Антарктическият, изтичащ точно през 2060 г. Затова тогава трябва да бъде отворена и времевата капсула. Тя съхранява стотиците послания на хора от цял свят, всички възрасти и професии, от президенти до деца, призоваващи човеците да опазват планетата и борещи се за едно по-добро бъдеще и отговорност към него. Цяла година посланията им бяха събирани на уебсайта www.poslanie-antarctica.com.<br /> <br /> Годината не е избрана случайно, защото се надяваме, че и нашите гласове ще натежат при гласуването на новия антарктически ред, заложен в следващия международен договор. И той ще продължи да опазва това неземно място, както и нашата планета. Самата технология на капсулата е уникален научен проект на български специалисти по информационни технологии, защото все още няма формула, способна да съхрани и чете информация след 50 години. Посланието е <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>озвучено с изключителна песен на Миро</strong></span><br /> <br /> която той написа специално за капсулата, включи и текст от книгата ми &bdquo;Пътуване до края на света&rdquo;. А също и музика, композирана от Стефан Вълдобрев в изпълнение на Теодосий Спасов. Едно от най-силните писма е на президента Росен Плевнелиев, на десетки наши общественици и граждани.<br /> <strong><br /> - Как и от кого дойде поканата да пътуваш точно към Антарктида?</strong><br /> - Миналата година Българският антарктически институт одобри проекта ми да съхраня Антарктида във видео, снимки и думи и да го донеса на хората, а именно в книгата &bdquo;Пътуване до края на света&rdquo;. Днес тя е факт на български Изданието е луксозно, чудесен подарък.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201601/Tina_33/24_33_Lyudmila_Filipova21.jpg" alt="24_33_Lyudmila_Filipova21.jpg" align="baseline" width="500" height="500" /><br /> <strong><br /> - С какви предизвикателства се сблъска по време на престоя си там? Имаше ли и рисковани моменти? </strong><br /> - Не е минал и ден без риск &ndash; тежък е и престоят, а и пътят дотам. Но си струва. Самата Антарктида е една друга земя, един особен студ, от който не можеш да избягаш. Бяло, което до болка ослепява. Едно непознато небе, чието синьо се появява толкова рядко, че като го зърнеш, се излива като заря в душата. <br /> <br /> Друго слънце, което почти никога не изплува от облаците, но и което не залязва с месеци, а после дълго не изгрява. Там живеят едни животни, които все още не подозират какво чудовище е човекът и го гледат кротко, с любопитство или с безразличие, но не и със страх. Един свят, в който за разлика от всяко друго земно място хората се обединяват в усилията си да опазят природата от човека, вместо по-често срещаното &ndash; да я мачкат и унищожават, задоволявайки нестихващата си алчност. Едни бури, които са толкова свирепи, че само за часове могат да променят целия пейзаж. <br /> <br /> Толкова са мощни, че дори добре оборудваните бази понякога не могат да им устоят. Снегът ги затрупва, а понякога дори отнася. Там е най-дълбокият сняг в света и най-старият лед, стиснал в прегръдката си толкова древна атмосфера, която човекът никога не е дишал. И с право Антарктида си е извоювала първенство в класацията за най-студеното място в света &ndash; там температурите достигат &ndash; минус 100 градуса по Целзий. Това е и най-високият континент, най-опасният, жестокият, най-девственият, най-необичайният и най-пустият. Това е и най-изолираното място на света, особено българската база. В един миг не само че <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> оставаш без всякакви комуникации със света</strong></span><br /> <br /> но дори и забравяш, че някога са съществували. Светът се отдалечава. Близките ти също. И тъкмо тогава се появяват истинските човешки взаимоотношения и общуване. Сякаш откриваме нови сетива, усещаме света и хората около нас. Колкото и да е странно, Антарктида, освен друго, е и пустиня, макар и там да се съхраняват в лед около 80 % до 90 % от питейната вода на планетата. Това е и единственият континент в света, където животните са строго защитени от абсурдните приумици на човеците да ги ловят, убиват, затварят, гушкат, тормозят и т. н. Там е и най-изтънелият озонов слой, и най-голямата озонова дупка, причинена именно от жестокото замърсяване вследствие на неудържимо нарастващата индустриална дейност. <br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201601/Tina_33/24_33_Lyudmila_Filipova18.jpg" alt="24_33_Lyudmila_Filipova18.jpg" align="baseline" width="500" height="482" /><br /> <br /> - Впечатлена си от животните на ледения континент?</strong><br /> - Това е мястото, където хора и животни се обединяват в неразривна връзка. Повечето китове и птици са моногамни и двойките им се задържат цял живот. Трогателни са грижите на буревестниците към техните малки. Има видове, които снасят по едно яйце на 2 години, за да дадат шанс на малкото да оцелее. Други пък жертвоготовно се хвърлят срещу всеки приближил се хищник. Косатките пък се обединяват да ловуват на групи и всички видове китове създават сложни форми на общества и семейства. Хората не правят изключение. Да, бурите обединяват. И май не се сещам за друго място по света, където човеците да могат трайно да се обединяват за постигане на нечовешкото дори. Неслучайно тъкмо на това място НАСА тества космическата си апаратура и извършва изследвания, които да помогнат на учените в търсене на <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>извънземни форми на живот </strong></span><br /> <br /> Антарктида е сякаш извънземна не само заради особените си атмосферни условия, но и заради особените хора, които я обитават. Те не ламтят да имат, а се посвещават на проучването и опазването на природата. <br /> <strong><br /> - Когато си била на 3 годинки, майка ти отива при Ванга да пита за твоето бъдеще. Казва й, че имаш мисия да промениш страната си... Вярно ли е това и спазваш ли заръките й?</strong><br /> - Вярно е. Но след години лично проучване по темата за &bdquo;виждащите&rdquo;, открих само категорични основания и факти да не вярвам в пророчества, зодии, карми и т.н. Нашето бъдеще сме ние и делата ни. Всичко е в ръцете, целите и постоянството ни.<br /> <br /> <strong>- Азбуката ни е една от най-уникалните на планетата. Каква тайна крие? Пишеш за нея в друга своя книга &ndash; &bdquo;Войната на буквите&rdquo;. И защо война?</strong><br /> - Защо война ли? Защото в онези години &ndash; VIII, IX, X век, войните са се водили не с оръжия, не с религия, а именно с буквите. Нещо, което до този момент не е развивано като тема, но е реален факт. И в тези времена се надига само един народ - и това е българският. За да наложи със силата на духа и оръжието си още една, днес трета в Европа азбука &ndash; кирилицата.<br /> <br /> <strong>- Как приемате критиките срещу вас като автор?</strong><br /> - В последните години един професор се наложи по-скоро като &bdquo;забавно медийно лице&rdquo;, а тази позиция се защитава чрез злободневни &bdquo;закачки&rdquo; към действително случващото се и значимото. Само така този тип медийни личности оцеляват. Не приемам думите му насериозно и най-малкото за обидни. Съмнявам се, че е чел дори една моя книга, а и не е нужно. Някога четях критиката, докато не осъзнах, че в България тя не съществува. <br /> <br /> По-скоро е някаква издънка на засегнато его на неуспели пишещи, превърнали се в т. нар критици, хейтващи издаваните и търсените автори. В този процес помага и обществото, което е по-склонно да лайкне злобен коментар, отколкото да похвали нещо. И така глобално много по-успешни са хейтващите критици от признаващите успехите. Не, няма как да взема подобни думи насериозно, след като <br /> <br /> <span style="color: rgb(0, 0, 0);"><strong>години наред съм на едно от 3-те първи места </strong></span><br /> <br /> по избор на читатели и в библиотеки, и в книжарници, а романите ми са листвани в десетки библиотеки по света като водещи.<br /> <br /> <strong>- Тежък ли се оказва понякога фактът, че си внучка на Гриша Филипов? </strong><br /> - Когато бях дете, тийнейджър след &rsquo;89-а, наистина тежеше. Хората ми се подиграваха, уволняваха родителите ми, изкарваха ни виновни за купища престъпления, които сами не разбираха. Постепенно разбрах, че по този начин те се опитват да лекуват и своите рани, които са не по-малко дълбоки от моите. Приех го. Свикнах. Опитах се да го предам обективно и в първия ми роман, който прави анатомичен разрез на прехода &bdquo;Анатомия на илюзиите&rdquo;. <br /> <br /> Няколко години по-късно, когато влизах като студентка в УНСС, осъзнах, че мога само да се гордея с дядо си. Той е завършил и работил научно в същия този университет. Трудовете му са в библиотеки по цял свят, приемани с респект и уважение. А когато видях дипломата му с пълно 6, се зарекох, че и аз ще завърша така. Това ме формира като личност. Учих отдадено и всекидневно. Завърших само с една петица благодарение на неговия пример за дисциплина и трудолюбие. Всичко е постигнал благодарение на тях. И така е до ден днешен. Много хора се оплакват, че светът е за &bdquo;връзкарите&rdquo;... Е, аз доказах поне за себе си, че светът е за борещите се и мислещите във време, когато всички бяха срещу семейството ми. Днес фамилията ми няма значение, но прилагам същия принцип. И работи безкомпромисно.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201602/Tina_32/24_33_Lyudmila_Filipova11.jpg" alt="24_33_Lyudmila_Filipova11.jpg" align="baseline" width="500" height="281" /><br /> <strong><br /> - Казваш, че това, че след промените семейството ти изпада в немилост за около 7-8 години, е едно от най-добрите неща, които са ти се случвали. Защо мислиш така?</strong><br /> - Човек не може да порасне и закоравее без трудности. Та, както често казвам, &bdquo;Дай, Боже, всекиму малко тежки времена&rdquo;. Видяла съм много добро, но пораснах именно в годините, в които семейството ми едва се препитаваше и аз ходех години с едни протрити обувки зимата и <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> бях все болна с измръзнали мокри крака</strong></span><br /> <br /> <strong>- Твои кръстници са Людмила Живкова и Иван Славков. Повлияло ли ти е по някакъв начин нейното отношение към духовното и културата?</strong><br /> - За съжаление не помня много от нея. Почина, когато бях едва на 4-5 г. Но в спомените ми е като винаги усмихната бяла фея. Възхищавах й се за отношението й към културата, за начина, по който се доближаваше до природата и как се грижеше за здравето си. У мен духовното и културата се появиха някак естествено. Преди 15 г. се запитах с какво реално мога да променя света и страната си за по-добро. И избрах словото, културата и науката. <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>7 пъти предсказвах бъдещето </strong></span><br /> <br /> Случвали са ми се необясними и мистични неща. Даже 7 пъти предсказвах конкретни значими събития за утрешния ден на близки или за страната ни в сънища. Съвсем конкретни. Но имам и чисто научно доказателство за това. <br /> <br /> Не вярвам в съдбата. Вярвам само в собствените ни способности да се борим за това, което искаме и вярваме, че е добро. И многократно съм го доказала за себе си поне. Вярвам само в &bdquo;двете си ръце&rdquo;. И този принцип никога не ме е провалял. <br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Нисши твари убиват животни,&nbsp;за да се почувстват мъже</strong></span><br /> <br /> Людмила има особено отношение към животните. В една своя статия обяснява как се опитомява &bdquo;най-страшното животно&rdquo;. И за мъже, които са &bdquo;смазани от малоценност и които, за да се чувстват малко повече мъже, дават по 60 000 долара да убият бяла мечка&hellip;&rdquo;.<br /> <br /> &bdquo;Един от тези мъже е българин, какъв срам, собственик е на фирма &bdquo;Белла&rdquo;. Но той е и един от хилядите други, които мислят, че като пронижат с куршум рядко, беззащитно и безценно живо същество, ще станат повече мъже... <br /> <br /> Горките смазани от комплекси хора! Горките животни на мушката на тези нисши твари. Истинският мъж, истинският човек спасява и посява, а не убива, мачка и насилва. Тази тенденция не е само в България, но тук подобно мислене е особено често. Колкото по-комплексиран е човекът и нацията, толкова повече се прибягва към насилие и хейтърство, за да си вдигнат егото въпросните индивиди&rdquo;, смята Людмила.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />