ПОПОВЕ БЛАГОСЛАВЯТ МЛАДОЖЕНЦИТЕ НА ВЕЛОСИПЕД, В ЗАТВОРА И ВЪВ ВЪЗДУХА
Чудновато дружество "Подкрепа” заработва на 1 януари 1900 г. в София. Един от секторите му улеснява задомяването на старософиянците. Неговите клиенти планират сватбата си за след 1 година и стават членове на "Подкрепа”. Кандидат-младоженецът внася по 10 лв. месечен членски внос. Затова пък дружеството брои на брачната двойка 2000 лв. като сватбен подарък.
Всъщност "Подкрепа” е вероятно първата българска пирамида. Осем години след основаването си дружеството фалира, като дефицитът в брачния му сектор е 1 милион лева. Мнозина загубват вложенията си от членски внос, затова пък шепа младоженци си уреждат живота с получените 2 хилядарки.
Годежът и сватбата в Стара София са екзотична атракция, която затъмнява с блясъка си големи исторически събития до 1944 г. Годежният ритуал се извършва в дома на момата. Свещеникът прочита съответната молитва в присъствието на достопочтени свидетели. Годеникът поставя на лявата ръка на избраницата си златен пръстен, дарява я също със златна гривна, брошка или обеци. Годеницата също не остава длъжна - тя ощастливява със златен пръстен любимия си. Бижутата се слагат на дясната ръка след сватбата.
ГОДЕНИЦАТА НЯМА ПРАВО ДА ИЗЛИЗА В ГРАДА САМА
Ако кандидат-невестата заговори непознат мъж, това се приема за неморално и годежът се разтрогва. Разтрогнат годеж, макар и не по нейна вина, опозорява и почерня момата. Общо презрение заслужава и онзи годеник, който без причини избяга и се скатае преди сватбата. Бабите сватосници го чумосват и не щат да му посредничат за друга мома. Няколкото посреднически бюра в столицата също неохотно съдействат на такива негодници. Техните служители изработват картотеки със следните данни: възраст (често пъти икономисана), външен вид (по-разкрасен), за момиче - зестра, къща или рента, а за ергените - освен изброените - и за кой път се годява.
Сватбата надминава по блясък и пищност приемите на Фердинанд в двореца. Неповторима гледка представлява сватбеното шествие, начело на което вървят двама-трима цигани кларнетисти. Един от сватбените маршове е Марсилезата. В изпълнението на мургавите самодейци френският химн се преобръща в пискливо и протяжно маане.
Булката следва музиката, окичена като коледно дръвче с всевъзможни воали и варакосани цветя, под ръка с кума. Напереният младоженец, прясно обръснат, се пъчи гордо-гордо барабар с кумата. Още щом чуят писъка на кларнета, по прозорците и на тротоарите се събират сеирджии - от пеленаци до грохнали баби. Очите на децата не се откъсват от сребърния дискос, който някоя бабичка носи след младоженците. Той е отрупан с букетчета от цветя и пари, а също и шекерчета, които след обреда бабичката се готви да хвърля над главите на младоженците, за да се сборичкат децата в краката им.
Зяпачите обсъждат и файтоните със сандъците, в които е чеизът на булката, чудят се и се дивят на по-ценните неща, накачени да се видят от всички. Мнозина от тях се присламчват към шествието и в църквата набързо научават какво работи и колко получава младоженецът, каква е зестрата на булката, а също има ли някоя срамна тайна в двата рода.
АТРАКЦИЯТА НА СВАТБАТА Е РИЗАТА НА БУЛКАТА
Докато сватбарите ядат и пият, младоженците се усамотяват в стаята си. Аверите на младоженеца чакат на вратата с пищови в ръката. В един момент вратата се отваря и младоженецът показва оцапаната риза на булката. Тогава пищовите стрелят и веселбата повишава градуса си.
На другия ден булката, придружена от майка си, свекървата и кумата, тръгва на победоносна обиколка при роднини и из махалата. Тя носи табла с шише "блага ракия” (боядисана в червено и подсладена) и черпи за загубата на девствеността си.
Окървавената риза е най-важното доказателство. То се разглежда умилително и с гордост от почерпените роднини. Булка, която не разнася шише с "блага ракия”, бива пропъждана позорно от свекървата. Със същото презрение посрещат сгафилата булка и в бащиния й дом.
ОЩЕ ПО-АБОРИГЕНСКИ Е РИТУАЛЪТ В ОКОЛНИТЕ СЕЛА
Окичват булката като плашило с пера и изкуствени цветя, топлийки, стари пари и всичко друго, за което се сетят и което може да се закрепи по главата й. Паролата, с която сигнализират на гражданите, че през София минава булка от единия край на Шоплука, за да я оженят в другия, е смразяващият и немалко дивашки вик "Иху-ху!”. Като чуят този досущ индиански възглас, гражданите се заковават по тротоарите и пред очите им минава сватбената каруца, която с примитивното си съдържание разсмива всички. Булката седи и едвам надига тежко накичената си глава, рискувайки да си строши вратлето. Един от сватбарите - прав - размахва трикольор, друг удря тъпана с все сила, а трети тъй надува зурната, че вратните му жили ще експлодират.
ЕКСЦЕНТРИЦИ ВЪВЕЖДАТ СТРАННИ РИТУАЛИ
Госпожица Софийка Маркова и господин Никола Пецев например се венчават на 24 април 1906 г. на велосипеди. Попът, кумовете и роднините също яхват возила. След невиждания дотогава сватбен ритуал гостите и младоженците правят и сватбено пътешествие от Княжево до Владая.
Първата българска венчавка във въздуха пък става на 16 февруари 1931 г. Младоженецът е Продан Таракчиев, 46-годишен авиатор, дипломирал се в Петербург. Неговото име е истинска легенда, защото той е първият летец в света, който бомбардира град от въздуха. Това става на 16 октомври 1912 г., избран по-късно за ден на българските летци. Булката е много по-млада и се казва Райна Янакиева. За церемонията във въздуха е ангажиран аероплан на френското въздухоплавателно дружество "Сидна”, който лети по линията Париж-София-Цариград. След Ньойския договор, та до далечната 1938 г., българската авиация е ликвидирана. В паметната студена неделя на летище "Божурище” се събира любопитна навалица. Първи в аероплана се качват младоженците, след тях свещеникът Кузман Кацаров и най-накрая кумът, кумата и свидетелите.
Докато във въздуха трае церемонията, аеропланът прави кратък полет над столицата и околностите й. След благополучното приземяване попът и младоженците се снимат за спомен.
Много по-драматична и романтична е
ПЪРВАТА СВАТБА В СОФИЙСКИЯ ЦЕНТРАЛЕН ЗАТВОР
през 1934 г. Кандидат-младоженците са на по 25 години и се казват Бенчо Крачунов от с. Скравена и Зилле Мехмедова от Хасково. Те се запознават и залюбват десет години по-рано. Зилле обаче е много красива и има бол богати кандидати. За един от тях родителите й я омъжват насила. Неутешимият Бенчо също се оженва, но и двамата не могат да забравят първата си любов.
Съдбата ги пожалва и двамата в рамките на година овдовяват. Бенчо не знае, че Зилле е свободна, и се запилява при роднини в Кюстендил. Там през 1928 г. извършва убийство и го осъждат на 10 години затвор. Цели осем години Зилле издирва своя Бенчо и чак през октомври 1933 г. научава, че той е в Централния затвор. Тя нарочно открадва, за да я осъдят, и щом се озовава в женското отделение, веднага праща на Бенчо хабер.
Пише му, че го люби и че ще го чака да излезе от пандиза, за да се оженят. Бенчо й отговаря със същите чувства и споделя плановете й за тяхното бъдеще.
ВЛЮБЕНИТЕ РЕШАВАТ ДА СЕ ОЖЕНЯТ
Преди това и двамата скъсват с миналото, като приемат източноправославната вяра и си сменят имената. Двамата мохамедани подават молба до Министерството на правосъдието да им разреши да се покръстят и венчаят в затвора.
В края на януари 1934 г. в затворническия параклис "Св. св. Петър и Павел” затворничката Зилле се покръства и приема името на кръстницата си Николина, дъщеря на поета Любомир Бобевски, автор на фаталния марш "Съюзници-разбойници”, пят през Междусъюзническата война през 1913 г., и на химна "О, Добруджански край”. Бенчо става Борис и е кръстен от Д. Попов, управител на печатницата при затвора. Наред с директора на затвора Немски, на покръстването присъстват и затворници, водени от атентатора и бивш градоначалник Антон Прудкин. След една седмица в същия параклис става и венчавката. Вярната Николина (Зилле) щяла да чака пет години своя Борис (Бенчо), докато той излежи присъдата си.
ПЪРВАТА ВЕНЧАВКА НА СПОРТНО ИГРИЩЕ
пък става на стадион "Юнак” през ноември 1941 г. - преди мача между отборите на "Славия” и "Футбол клуб 13". Атракцията е уважена от около хиляда зяпачи. Младоженецът Стефан Калъчев-Муната от ,,ФК 13" и избраницата му Вера Христова, заедно със сватбарите, обикалят стадиона под френетичните викове на тълпата. Булката дарява футболистите с копринени вратовръзки и кърпички, а те даряват целия приход от мача. Точно в 15,30 часа младоженката дава началния удар с топката и се оттегля на трибуните.
Ето как сватбеният ритуал се е лутал между традиционната и ексцентрична веселба, обогатяван с оригиналните хрумвания на някои старософиянци. Статистиката сочи, че в днешно време всяка единадесета двойка живее без брак, губейки вълненията на традиционната (или ексцентрична) сватба.
