Д-р Георги Кесов: В Мали шаманите лекуват болните

&bdquo;Четирима български медици са в Мали, където преди дни имаше терористична атака в петзвезден хотел. Те са част от мисия на Европейския съюз за обучение на силите за сигурност на африканската държава. Не са застрашени, няма опасност за живота им. От март 2013 г. 9 български военномедицински екипа са участвали на ротационен принцип в мисията. Всеки екип е съставен от двама лекари и две медицински сестри. Работата им в африканската държава продължава 4 месеца. До момента над 30 медици са взели участие в мисията в Мали. Начело на българския екип в Мали е д-р Георги Кесов. Българският екип в Мали се грижи за здравето на военния контингент. Настанени са в базовия лагер, който се охранява и има пропускателен режим. По думите на д-р Кесов терористичните атаки не са прецедент в африканската държава, която се намира в преход.<br /> <br /> Двама наши хирурзи - д-р Иван Шопов и д-р Георги Кесов от софийската Военна болница - сътворяват чудо в Афганистан. Двамата доктори връщат от оня свят американски войник с 97% изгаряния. <br /> <br /> &bdquo;Шансът за успех при подобни случаи е един на милион&rdquo;, твърдят нашите медици. Войникът е пострадал при взрив. Когато го карат в испанската военна болница, сякаш е минал през грил.<br /> <br /> Операцията, която продължила повече от два часа, е направена в испанската военна болница край град Херат. Боецът в момента е жив и здрав след лечение в американската база &bdquo;Раймщайн&rdquo; в Германия и възстановяване в специализирана клиника в САЩ.<br /> <br /> Българският хирург д-р Георги Кесов е на 41 г. Роден е на 30 май 1974 г. в Сливен, където завършва Природо-математическа гимназия &bdquo;Добри Чинтулов&rdquo;. Възпитаник е на Медицинска академия - София. Започва работа като лекар в &bdquo;Бърза помощ&rdquo; - Сливен. 5 години учи &bdquo;Клинична ординатура по хирургия&rdquo; в Пловдивския медицински университет. Бил е 3 години лекар в парашутната бригада &bdquo;Специални сили&rdquo; в Пловдив. От май 2008 г. е хирург в Клиниката по гръдна хирургия на Военомедицинска академия в София.<br /> <br /> За живота като на война, за подвига на един лекар, роден и израсъл в Сливен, син на известния ни рентгенолог д-р Радко Кесов, как и с какво шаманите в Мали лекуват болните, където сега на мисия е д-р Георги Кесов, и още нещо - ето любопитния разказ на един военен хирург специално за читателите на в. &bdquo;Доктор&rdquo;.<br /> <strong><br /> - Къде ви намираме, докторе? Продължавате ли да спасявате пострадали хора?</strong><br /> - В момента съм на мисия в щаба на европейските сили за обучение в Мали. Това е рутинна мисия, в която България участва с един медицински екип. Четирима сме и се грижим за здравето на всички тук, както и за спешните състояния на територията на базата. Разликата между преди години в Афганистан и сега в Мали е, че тогава реално лекувахме пострадали войници, а сега сме в спокойна европейска държава, където се провежда обучение на местната армия, жандармерия и силите за сигурност срещу терористични действия. Всичко тук е на много високо нито, местните жители въобще не симпатизират на терористите и много добре ни приемат. Знаем какво се случи в Париж, никой в нито една държава не е застрахован от тероризъм. <br /> <strong><br /> - Как сваляте напрежението? Все пак сте като на война, но в мирно време...</strong><br /> - Независимо че работим под стрес, самият микроклимат в базата е много добър. Участват над 15 нации, с всички поддържаме много добри отношения. Разбираме се страхотно в екипа ни, с приятни хора общуваме по време и след работа.<br /> Обичам да слушам хубава музика. Мога по 24 часа в денонощието да слушам Моцарт, Верди, Бах.<br /> <br /> От България си донесох единствено книги. Нямам любима книга, но използвам случая, че съм в Африка, и се занимавам с антропологични трудове, които касаят точно африканския бит и начин на живот, както и историята му.<br /> <br /> <strong>- Защо точно Африка? С какво ви вълнува този континент?</strong><br /> - Тази част на Африка на практика е една от най-малко проучените територии. До ден-днешен имаме много оскъдна информация за миналото, за настоящето и дори за междуплеменните отношения в тази част.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>В Мали се намира митичният град Тимбукту,</strong></span><br /> <br /> за който е писал и Асен Разцветников. Мали също така е много добър пример за мултикултурна търпимост. Тук има 5 основни племена, които са с доста различен етнически и като обичаи начин на живот, но са успели да създават много търпима атмосфера, каквато в Европа няма. Това са хора с много различна куртура и въпреки това живеят заедно. Независимо че Мали е седмата по бедност държава в Африка, самите отношения между хората са твърде положителни.<br /> <strong><br /> - Вероятно търсите медицинската страна на любовта си към Африка, някакви модели на лечение, прилагани преди време...</strong><br /> - Интересното тук е, че в голяма степен все още се набляга на традиционната медицина. На практика местният шаман е човекът, който пръв започва лечението на заболелия. Тук има страхотни билкови пазари, предлагат се хиляди най-различни билки, треви, отвари, т.е. голяма част от медицинското обслужване, ако мога така да го нарека, се провежда по традиционните методи. Медицината в нашия вид, в който я познаваме в Европа, е много слабо застъпена в Мали. <br /> <strong><br /> - Това очарова ли ви?</strong><br /> - По-скоро ме озадачава. На практика, ние почти нищо не знаем за техните лечебни вещества в техните билки.<br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Това е хилядолетен опит, </strong></span><br /> <br /> слабо познат по Европа. Природата в Мали е твърде интересна &ndash; уж приличат планините на нашите, ама не съвсем, някак други са.<br /> <br /> <strong>- Бихте ли си взели нещо от Мали и от Африка, което да си &bdquo;донесете&rdquo; у нас и по този начин да живеете или да работите?</strong><br /> - О, разбира се! Най-първото нещо, което бих си донесъл, е точно тяхното изкуство на търпимост един към друг. Напрежението, което го има между хората в България, макар че сме част от Европа, става нетърпимо. Тези хора са дори много по-бедни от нас, но никога не се оплакват без повод. <br /> <br /> Здраве на всички вас и вашите читатели! Да е плодотворна и щастлива новата ни година!<br /> <hr /> <strong><br /> 130 тежки операции в Афганистан</strong><br /> <br /> &bdquo;За състоянието в момента на обгорелия на 97% американски войник, който спасихме с д-р Шопов в Афганистан, знам от официалните военни регистри. Претърпял е няколко пластични операции, жив и здрав е. Не бях отпимист, но направихме всичко, което беше по силите ни, за да му помогнем. Засега не се е опитвал да се свърже с нас, на практика сам проверих за свое успокоение, какво се случва с него&rdquo;, заразказва с радостен трепет в гласа си именитият доктор.<br /> <br /> &bdquo;Знам, че ви звучи невероятно. По принцип няма нищо невъзможно. При подобни изгаряния вероятността за оцеляване наистина е малка, но тя съществува. Ние просто си свършихме работата.<br /> <br /> В Афганистан, но и навсякъде другаде в мисиите, професионализмът е задължително условие във всяка сфера на съюзническите войски.<br /> <br /> Нашата работа беше колективна, ние заедно го спасихме. Екипът, който го докара при нас, парамедиците им в техните специални части, на практика са първите хора, които са направили усилия да му спасят живота. После мина през нас, след това го транспортираха в Кабул. Колегите там са продължили реанимационните работи и е транспортиран в Германия. С този войник са се занимавали много екипи, ние просто добре си свършихме нашата работа. Сигурно затова българските медицински екипи имат заслужена почит. Бягащите от България лекари затова са приети толкова добре на Запад, заради подготовката им.<br /> <br /> Тази мисия беше една от най-интересните и изпълнени с драматизъм, но и с много ползотворна работа за българския екип. Над 130 случая имаме за 3 месеца, което е страшно много. С д-р Шопов оперирахме за втори път едно афганистанско момче с голям проблем в стомаха. Момчето се оправяше с часове за радост на всички ни. Помогнахме и на много други цивилни.<br /> <br /> Българският екип извърши над 130 тежки операции, като от тях само при една има смъртен изход, и то поради забавена евакуация на тежко пострадала афганистанска цивилна жена с огнестрелни рани в корема и гръдния кош. При останалите пострадали, сред които имаше военни от съюзническия контингент, както и афганистанци, нямаме летален изход. За свършеното получихме специални благодарствени писма от командванията на САЩ и Испания.<br /> <br /> За един военен хирург Афганистан беше като че ли най-доброто място, където може да се усъвършенства. Искам да подчертая, че съюзническите войски, включително и медицинските екипи, бяха съставени изключително от професионалисти. Тук просто други не могат да виреят. В базата имаше фитнес, интернет, библиотеки, но най-важното е, че имахме прекрасни отношения с колегите от Испания и САЩ.<br /> <br /> Най-много се ядосвам на случаи, които са открити късно поради немарливост на някого. Ранното диагностициране винаги помага за лечението. Във ВМА, където работя, благодарение на отличния професионализъм и добрата медицинска техника и невъзможното става възможно.&rdquo;<br /> <hr /> <strong><br /> За 20 минути се организира медицински кризисен център </strong><br /> <br /> &bdquo;Никога не съм броил хората, на които съм помогнал, които съм спасил. Не гледам по този начин на нещата, просто си върша работата, гледайки да давам най-доброто от себе си. Няма по-върховно удоволствие от спасения човешки живот. Човек го изпитва винаги, когато си свърши добре работата, без значение дали това е в България, в Афганистан или някъде другаде&rdquo;, продължава разказа си специалистът.<br /> <br /> &bdquo;Тук също имахме няколко кризисни ситуации, в които всички от екипа ни участвахме и всеки си свърши работата по най-добрия начин.<br /> <br /> Имахме две медицински евакуации по въздух, но най-впечатляващото нещо засега е, че в деня на терористичния акт, броени минути преди атаката на френските специални части в един хотел, в базата ни за около 15-20 минути беше изграден импровизиран медицински център за прием на евентуално пострадали след атаката. Като говоря за кризисен център, става дума за 6-7 позиции, включително и осигуряването на хеликоптерна площадка за бързо транспортиране на евентуалните жертви. Когато има ясни написани правила, нещата стават бързо и точно. Това е разликата между начина, по който се работи тук, и това, което правим в България. У нас всеки има собствено мнение и на практика нищо добро не се случва&rdquo;, със съжаление допълва лекарят.<br /> <hr /> <br /> <strong>Спешната помощ у нас е за всичко<br /> </strong><br /> &bdquo;Като завърших медицина, започнах работа в спешната помощ в Сливен. Това бяха най-трудните години. Старата система се рушеше, новата още не беше създадена. На практика чрез спешната помощ поемахме повечето случаи, до средата на 2000 г. тя беше абсолютно за всичко и за всекиго. За Сливен по 150 повиквания на дежурство обработвахме. За съжаление и в момента спешната помощ не се занимава с това, което й е работа. Контингентът на личните лекари продължава да я търси, хората разчитат за всичко на нея&rdquo;, спомня си хирургът.<br /> <br /> <br /> <strong><br /> Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />