Пророчицата видяла дори дрехите на момчето и че си търси часовника
Старшината от резерва Манол Точков е роден в село Брягово, Първомайско, през 1940 г. Изкарва детството си, търчейки след волове, крави и магарета. През 1960 г. завършва Школата за младши сержанти в Асеновград и вади „щур късмет” – командироват го в кърджалийско поделение. 
43_Vanga13_Manol_Tochkov.jpg

Три десетилетия е под пагон като старшина на батарея и като началник на склад за оръжия и боеприпаси. Жени се за местна булка, тръгват от нулата, но постепенно си стъпват на краката. Раждат им се три мъжки чеда за чудо и приказ. Изведнъж обаче тъмни облаци надвисват над фамилията. През 1986 г. завинаги е почернен животът им – бай Манол губи първородния си син, най-голямата надежда и опора за старини.

„От тогава нещата се объркаха, забравихме що е това радост и веселие, изплашихме се. Та Дечко беше едва на 26 години, добър специалист по електроника, работеше към СОТ-а на МВР. Прокобната вест ни дойде като гръм от ясно небе. Момчето ми загина при катастрофа в центъра на Кърджали, пред хотел „България”. Карал си колата, станало някакво фатално разминаване, и кой бил с превишена скорост, кой не – така и не се разбра. Ударил се фатално в тежките синджири, опасващи тротоарите. Обърнал се и – край! Веднага тръгнаха най-различни версии кое как е било, имало ли е друг човек в автомобила, нямало ли е. А бе, нали знаеш какво е в малкия град!..”, разказва за най-черния ден от живота си старшината.

Клюките обаче наливат масло в огъня, съсипват него и жена му. По това време катастрофите със смъртен изход в окръжния център са рядкост, за това те са и най-коментираната тема. Почерненото семейство обаче решава тайно да се допита до Ванга. Тогава, 3 години преди тъй наречената демокрация, ходенето при пророчицата все още се смята за ерес, а и Точков е на отговорна служба в БНА, сиреч е и член на БКП. Разчуе ли се за срещата му с ясновидката, най-малкото би загубил работата си и кой-знае още какви последствия би имало това за него. Макар и атеист, решава да рискува!


„Най-накрая влязохме при Ванга. Пита ни и ни разпитва откъде сме, що сме, какво искаме да разберем. Така беше вторачила в нас слепите си очи, та чак се сбъркахме – вместо 15 август, казахме, че синът ни е починал на 13-и. Най-безцеремонно ни прекъсна, дори жестоко ни скастри: „При мен информацията иде, че е умрел на Свето Успение Богородично, на 15-ти август. Оти ме лажете, бре, хора?!...” След като усети, че се смутихме от собствената си грешка, вече продължи по-спокойно: „В скръбта си чиляк некогаж забравя и собственото си име, камо ли дати, месеци… Туй, дето се дума по кърджалийско, нищо верно нема у него, недейте да се косите заради глупостта на другите. Момчето е било само у колата, само си е умрело.

Така, както му е било писано – баш на този голем христиенски празник да се пресели в отвъдното”, спомня си в детайли бай Манол, като да е било вчера, и продължава с разказа на българската пророчица: „Детето ви е било положено в ковчега, облечено в светлосив костюм, с кремава риза и тъмна вратовръзка„ Така си и беше, нищо не пропусна, но изведнъж лицето й се сбръчка, тайнствено замълча минута-две, след което отново ни нахока: „Ей го е!!! Дечко е пред мене! Сърди ви се, оти сте го закопали у черната земя без часовника му. Сака си го. Оти не сте го сложили у дървенио сандък, бре хора?!” ядосва се врачката.

Обясних й, че по време на катастрофата часовникът „Сейко” на момчето ми се беше потрошил и нямаше как да го сложим до тялото му. Ванга обаче категорично нареди: „Ке му купите нов! Когато правите помен за 40-тото, да си му дадете новото сахатниче!”, продължи да ни шашка тя.”
Майката на загиналия иска да й гледа и за живите. Ванга и тук уцелва право в десятката: „Георги /другият им син – б.а./ в момента е в техникум, скоро къща ке му вдигате. Имотът на умрелото нему ке прехвърлите, но това е бел кахър. Ама Дечко, Дечко… Неке да си ходи, виждам го, че все още е неспокоен. Ке додете отново година след смъртта му!”

Точно след 365 дни указанията са изпълнени – бай Манол и жена му изминават над 400 км път, пристигат отново в Рупите в края на деня. Още преди да са седнали в светаята светих на ясновидката, тя отново ги „подхваща”: „Първо да направите една панихида на рождения ден на сина си – повеке ке се зарадва. Второ, още щом се приберете, да вземете да махнете тая мраморна плоча от гроба му, дето е в ниското /върху нея слагат вазите с цветята – б.а./, тежи му. И мислете повеке за живите му братя!”, казва Ванга на почернените родители. Но с това срещата не приключва.

Старшината не споделя със сляпата пророчица, че има жесток недъг – с едното си око почти нищо не вижда. По време на армейски43_Vanga2.jpg занятия се наранява, ретината му се изпълва с кръв, постепенно губи зрението си. Във ВМА-София му правят две сложни операции, но вместо да прогледне, положението му съвсем се забатачва, окото му продължава да се свива.

Всичко това се случва малко преди нещастието със сина му. Тъй и тъй са дошли, жена му пита ясновидката дали зрението му ще се подобри. Ванга предрича, че няма да ослепее напълно, но ще страда. Така и става.

„Преди да се срещна с Ванга, бях стопроцентов атеист. Мама, Бог да я прости, като дете постоянно ме караше да целувам ръка на поп Стойо в родното ми село Брягово. Не го сторих нито веднъж. Но виж, на Ванга бях готов да целувам и нозете й, понеже тя е светица”, откровеничи и днес Манол. Близо 30 години след смъртта на първородния си син чувства ли се вече по-спокоен? –Не. И пророчицата вече я няма, както и няма кой да я замести в точните й предсказания, донесли утеха на хиляди страдалци.

„Щастливият период от моя живот приключи с кончината на Дечко - както казват старите хора, изплаква Манол. Загубата на първородното чедо те удря право в сърцето и болката остава до края на дните ти. Утеха днес са ми другите двама синове, внуците. Благодарен съм обаче на леля Ванга – ако не бяхме я посетили, едва ли детето ми щеше да намери мир, покой и хармония в оня свят, за който не ни е дадено да знаем!..” завършва автентичния си разказ от първо лице почерненият баща.

Георги АНДОНОВ, Кърджали