Пророчицата видяла дори дрехите на момчето и че си търси часовника
Старшината от резерва Манол Точков е роден в село Брягово, Първомайско, през 1940 г. Изкарва детството си, търчейки след волове, крави и магарета. През 1960 г. завършва Школата за младши сержанти в Асеновград и вади &bdquo;щур късмет&rdquo; &ndash; командироват го в кърджалийско поделение.&nbsp;<br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201601/Tina_32/43_Vanga13_Manol_Tochkov.jpg" alt="43_Vanga13_Manol_Tochkov.jpg" align="left" width="300" height="461" hspace="9" vspace="9" /><br /> <br /> Три десетилетия е под пагон като старшина на батарея и като началник на склад за оръжия и боеприпаси. Жени се за местна булка, тръгват от нулата, но постепенно си стъпват на краката. Раждат им се три мъжки чеда за чудо и приказ. Изведнъж обаче тъмни облаци надвисват над фамилията. През 1986 г. завинаги е почернен животът им &ndash; бай Манол губи първородния си син, най-голямата надежда и опора за старини.<br /> <br /> &bdquo;От тогава нещата се объркаха, забравихме що е това радост и веселие, изплашихме се. Та Дечко беше едва на 26 години, добър специалист по електроника, работеше към СОТ-а на МВР. Прокобната вест ни дойде като гръм от ясно небе. Момчето ми загина при катастрофа в центъра на Кърджали, пред хотел &bdquo;България&rdquo;. Карал си колата, станало някакво фатално разминаване, и кой бил с превишена скорост, кой не &ndash; така и не се разбра. Ударил се фатално в тежките синджири, опасващи тротоарите. Обърнал се и &ndash; край! Веднага тръгнаха най-различни версии кое как е било, имало ли е друг човек в автомобила, нямало ли е. А бе, нали знаеш какво е в малкия град!..&rdquo;, разказва за най-черния ден от живота си старшината.<br /> <br /> Клюките обаче наливат масло в огъня, съсипват него и жена му. По това време катастрофите със смъртен изход в окръжния център са рядкост, за това те са и най-коментираната тема. Почерненото семейство обаче решава тайно да се допита до Ванга. Тогава, 3 години преди тъй наречената демокрация, ходенето при пророчицата все още се смята за ерес, а и Точков е на отговорна служба в БНА, сиреч е и член на БКП. Разчуе ли се за срещата му с ясновидката, най-малкото би загубил работата си и кой-знае още какви последствия би имало това за него. Макар и атеист, решава да рискува!<br /> <br /> <br /> &bdquo;Най-накрая влязохме при Ванга. Пита ни и ни разпитва откъде сме, що сме, какво искаме да разберем. Така беше вторачила в нас слепите си очи, та чак се сбъркахме &ndash; вместо 15 август, казахме, че синът ни е починал на 13-и. Най-безцеремонно ни прекъсна, дори жестоко ни скастри: &bdquo;При мен информацията иде, че е умрел на Свето Успение Богородично, на 15-ти август. Оти ме лажете, бре, хора?!...&rdquo; След като усети, че се смутихме от собствената си грешка, вече продължи по-спокойно: &bdquo;В скръбта си чиляк некогаж забравя и собственото си име, камо ли дати, месеци&hellip; Туй, дето се дума по кърджалийско, нищо верно нема у него, недейте да се косите заради глупостта на другите. Момчето е било само у колата, само си е умрело. <br /> <br /> Така, както му е било писано &ndash; баш на този голем христиенски празник да се пресели в отвъдното&rdquo;, спомня си в детайли бай Манол, като да е било вчера, и продължава с разказа на българската пророчица: &bdquo;Детето ви е било положено в ковчега, облечено в светлосив костюм, с кремава риза и тъмна вратовръзка&bdquo; Така си и беше, нищо не пропусна, но изведнъж лицето й се сбръчка, тайнствено замълча минута-две, след което отново ни нахока: &bdquo;Ей го е!!! Дечко е пред мене! Сърди ви се, оти сте го закопали у черната земя без часовника му. Сака си го. Оти не сте го сложили у дървенио сандък, бре хора?!&rdquo; ядосва се врачката.<br /> <br /> Обясних й, че по време на катастрофата часовникът &bdquo;Сейко&rdquo; на момчето ми се беше потрошил и нямаше как да го сложим до тялото му. Ванга обаче категорично нареди: &bdquo;Ке му купите нов! Когато правите помен за 40-тото, да си му дадете новото сахатниче!&rdquo;, продължи да ни шашка тя.&rdquo;<br /> Майката на загиналия иска да й гледа и за живите. Ванга и тук уцелва право в десятката: &bdquo;Георги /другият им син &ndash; б.а./ в момента е в техникум, скоро къща ке му вдигате. Имотът на умрелото нему ке прехвърлите, но това е бел кахър. Ама Дечко, Дечко&hellip; Неке да си ходи, виждам го, че все още е неспокоен. Ке додете отново година след смъртта му!&rdquo;<br /> <br /> Точно след 365 дни указанията са изпълнени &ndash; бай Манол и жена му изминават над 400 км път, пристигат отново в Рупите в края на деня. Още преди да са седнали в светаята светих на ясновидката, тя отново ги &bdquo;подхваща&rdquo;: &bdquo;Първо да направите една панихида на рождения ден на сина си &ndash; повеке ке се зарадва. Второ, още щом се приберете, да вземете да махнете тая мраморна плоча от гроба му, дето е в ниското /върху нея слагат вазите с цветята &ndash; б.а./, тежи му. И мислете повеке за живите му братя!&rdquo;, казва Ванга на почернените родители. Но с това срещата не приключва. <br /> <br /> Старшината не споделя със сляпата пророчица, че има жесток недъг &ndash; с едното си око почти нищо не вижда. По време на армейски<img src="/documents/newsimages/editor/201601/Tina_32/43_Vanga2.jpg" alt="43_Vanga2.jpg" align="right" hspace="9" vspace="9" width="300" height="447" /> занятия се наранява, ретината му се изпълва с кръв, постепенно губи зрението си. Във ВМА-София му правят две сложни операции, но вместо да прогледне, положението му съвсем се забатачва, окото му продължава да се свива. <br /> <br /> Всичко това се случва малко преди нещастието със сина му. Тъй и тъй са дошли, жена му пита ясновидката дали зрението му ще се подобри. Ванга предрича, че няма да ослепее напълно, но ще страда. Така и става. <br /> <br /> &bdquo;Преди да се срещна с Ванга, бях стопроцентов атеист. Мама, Бог да я прости, като дете постоянно ме караше да целувам ръка на поп Стойо в родното ми село Брягово. Не го сторих нито веднъж. Но виж, на Ванга бях готов да целувам и нозете й, понеже тя е светица&rdquo;, откровеничи и днес Манол. Близо 30 години след смъртта на първородния си син чувства ли се вече по-спокоен? &ndash;Не. И пророчицата вече я няма, както и няма кой да я замести в точните й предсказания, донесли утеха на хиляди страдалци.<br /> <br /> &bdquo;Щастливият период от моя живот приключи с кончината на Дечко - както казват старите хора, изплаква Манол. Загубата на първородното чедо те удря право в сърцето и болката остава до края на дните ти. Утеха днес са ми другите двама синове, внуците. Благодарен съм обаче на леля Ванга &ndash; ако не бяхме я посетили, едва ли детето ми щеше да намери мир, покой и хармония в оня свят, за който не ни е дадено да знаем!..&rdquo; завършва автентичния си разказ от първо лице почерненият баща. <br /> <br /> <strong>Георги АНДОНОВ, Кърджали<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />