Проф. д-р Ивайло Търнев: Здравните медиатори са мисионери

<strong>Той припомни, че през 2009-2010 г. в страната имаше огромна епидемия от морбили, от която се разболяха над 24 хиляди деца, от които 21 починаха. Засегнатите при тази епидемия са от ромското малцинство. По този повод проф. Търнев подчерта апостолската работа на здравните медиатори в ромските квартали, където личните лекари не влизали.</strong><br /> <br /> Д-р Ивайло Търнев е професор по неврология в два университета - Медицинския в София и в Нов български университет. Председател на фондация &ldquo;Здравни проблеми на малцинствата&rdquo;, той е и вдъхновител и основоположник на професията на здравния медиатор в България като неправителствена дейност много преди тя да бъде призната от държавата. Всеотдайната работа в помощ на хората с увреждания е другата причина да бъде удостоен и с наградата за гражданска доблест на фонда &ldquo;Димитър Паница&rdquo;.<br /> <br /> &ldquo;Нелепо е даже да обсъждаме дали да се правят, или да не се правят ваксини в 21 век при едно грамотно население, това може по някакъв начин да се коментира в нецивилизовани държави, но не и в България. Аз съм един от тези, които твърдо стоят срещу антиваксиналните движения и смятам, че е непрофесионално да се използват единични случаи, свързани с деца, страдащи от тежки заболявания, срещу ваксините&rdquo;, категоричен е проф. д-р Търнев. &ldquo;Затова смятам, че медиите и журналистите имат огромната отговорност към хората относно поднасянето на информацията, свързана с ваксинирането&rdquo;, допълни специалистът.<br /> <br /> &ldquo;Тепърва чакаме късните усложнения вследствие на епидемията от морбили през 2009 -2010 г.&rdquo;, каза още проф. д-р Търнев. Според него, морбилната инфекция включва бавно вирусен енцефалит, който се появява от 6 до 8 години след като е била прекарана инфекцията. &ldquo;Това е едно много тежко, нелечимо заболяване, което завършва с фатален изход. Заболяването за първи път е описано от доайена на българската неврология проф. Сашо Божинов, който установява, че морбилният вирус отключва този енцефалит. След започването на имунизация срещу морбили в България изчезват всякакви случаи на хиперкинетичен паненцефалит. В последните години обаче с пробива по отношение на ваксинациите срещу морбили започнаха доста нови случаи на хиперкинетичен паненцефалит&rdquo;, допълни той. Според него е необходимо да се мисли сериозно за късните усложнения от болестите, а ваксините са единственото средство, което може да профилактира тези усложнения и да доведе до изчезването на това много тежко заболяване.&rdquo;<br /> <br /> &ldquo;В момента в страната работят 170 здравни медиатори. Според одобрения от правителството план през 2016 г. техният брой трябва да се увеличи до 195. Няколко организации, извън нашата, които работят в малцинствените общности и в ромските общности, разбира се, като УНИЦЕФ например, които правят семейни центрове, се обръщат към нас за обучение на здравни медиатори, които да работят в тези центрове. Продължаваме да обучаваме здравни медиатори, които влизат в обществата и здраво работят&rdquo;, разказва с гордост от постигнатите успехи именитият невролог.<br /> <br /> &ldquo;Различна е успеваемостта в работата им, но се опитваме да ги стимулираме по различни начини. Работят на минимална работна заплата, която е малка, а някои от тях имат и семейства. Трябва да получават по-високи заплати, защото изискванията към тях непрекъснато се повишават. Натоварват себе си с много нови медицински и социални компетентности, от всякакъв вид, което изисква и време, и усилия. <br /> <br /> В болниците здравните медиатори работят основно в спешните отделения, в инфекциозно отделение, в детско отделение, както и в АГ отделенията. Там са най-много проблемите с ромите - невръстни майки напускат болницата, преди да е завършило лечението на децата им, поради всякакви причини. Те ги убеждават да се върнат, общо взето, на достъпен език им предлагат медицинската информация. Те изпълняват тази буферна роля между персонала и тези пациенти.<br /> <br /> Почти две трети от ромските жени имат здравни проблеми, за много от тях това е първият гинекологичен преглед от десетки години, а за някои - първият въобще. При децата положението е малко по-добро, тъй като те са по-добре обхванати от здравната система, защото са здравноосигурени. Цялата тази дейност трудно можеше да се извърши, да не кажа, щеше да е невъзможна, без всеотдайния труд на здравните ни медиатори&rdquo;, сподели още проф. Търнев.<br /> <br /> &ldquo;Здравните медиатори са мисионери на &ldquo;другия начин на живот&rdquo;, да го наречем добрия начин. Здравните медиатори са будители, позитивният пример за общността, защото наистина утвърждават един различен, здравословен начин на живот сред своите.<br /> <br /> Те много израснаха, справят се много ефективно с проблемите и препятствията и дори аз не мога да ги позная след няколко години работа. Лекарите и социалните работници много разчитат на тях, защото те са &ldquo;каналите&rdquo; към общността, без тях пътят към гетото е много по-труден&rdquo;, категоричен е техният учител.<br /> <hr /> <br /> <strong>&bdquo;Златна монета&rdquo; за наука с любов</strong><br /> <br /> Проф. Ивайло Търнев тази година беше удостоен с отличието &ldquo;Златна монета&rdquo; &ldquo;Писменост&rdquo; на Съвета на европейската научна и културна общност. Проф. Търнев получи отличието за завоюван висок престиж и обществено признание в областта на медицината и за значим принос в развитието на българската наука.<br /> <br /> &ldquo;Това признание е важно за мен и за екипа, с който работя, важно е за мотивацията на младите хора, за Клиниката по нервни болести на Александровска болница, където единствено в България се полагат грижи за хората с редки болести, а те изискват много повече усилия, внимание и грижи. За мен науката е любов, тя дава друг смисъл, друг поглед, друго измерение&rdquo;, подчерта при получаването на наградата именитият ни специалист.<br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />