13 Дек. 2015, 01:33
27961 прочита
10 коментара
На 90 култовата актриса е в инвалидна количка, но с висок дух
<em>Обичаната от поколения актриса Надя Тодорова през ноември стана на 90. Наричат я голямата актриса на малките роли. „Дами канят”, „Опасен чар”, „Вчера”, „Куче в чекмедже”, „Войната на таралежите” са само част от култовите филми, с които помним Надя Тодорова.<br />
</em><br />
<img src="/documents/newsimages/editor/201512/Tina_32/20_21_Nadya_Todorova2.jpg" alt="20_21_Nadya_Todorova2.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="292" />От няколко години насам комедийната актриса, чието моминско име е Надежда Теменугова, живее при дъщеря си в Прага. Има сериозни здравословни проблеми. <br />
<br />
Тя е в инвалидна количка, става само с чужда помощ и не може да направи нито крачка. Въпреки това обаче не е изгубила нито дух, нито чувство за хумор.<br />
<br />
Миналата година в публичното пространство се появи информация, че Надя Тодорова е много болна и събира пари за лечението си.<br />
<br />
„Майка ми наистина бе в болница, но заради мен, защото аз бях оперираната. <br />
<br />
Иначе тя от години е диабетик и често получава панкреатични кризи, затова се движи с инвалидна количка. Истината е обаче, че ние не събираме пари за нейното лечение”, побърза да обясни тогава дъщеря й Тони, която от години е художничка и реставраторка в Чехия.<br />
<br />
Актрисата, чиято героиня изрече култовата фраза във филма „Опасен чар” – „роднина - милиционер” действително страда от диабет, има и много други проблеми със здравето, но е все още с акъла си и не е молила никого за финансова помощ.<br />
<br />
Още през 2011-а за комичката се написа, че „умира при дъщеря си в Чехия”. А истината е малко по-различна. Надя Тодорова напуска родния си Асеновград и заминава в Чехия при дъщеря си, защото здравето й се срива драстично след смъртта на съпруга й преди няколко години. Малко след неговата кончина я напуска и най-големият й приятел – художникът Иван Кирков, с когото ги дели една комшийска ограда.<br />
<br />
Наскоро пък социалните в Прага й дават пенсия по болест, която е в пъти по-голяма от българската, макар тя да има над 50 години трудов стаж и да е играла в общо над 50 филма и спектакли.<br />
<br />
<strong>Първата заплата<img src="/documents/newsimages/editor/201512/Tina_32/20_21_Nadya_Todorova19.jpg" alt="20_21_Nadya_Todorova19.jpg" align="right" width="300" height="434" /></strong><br />
<br />
„Първата ми заплата беше от общинския театър – около 60 лева някъде. Всичките пари тогава ги дадох на майка ми, защото бяха тежки години. За себе си купих само една писалка с мастило”, връща лентата назад Тодорова.<br />
<br />
<strong>Любимката на Стефан Данаилов<br />
</strong><br />
Надя Тодоров е любимката на Стефан Данаилов. Нещо повече – според скорошни информации актрисата звъняла всяка седмица на Ламбо, за да види как е. А той винаги е споделял, че Надя му е на късмет. Именно тя изигра чаровната палавница Димитрова от култовия филм на Иван Андонов „Дами канят”. Тодорова плетеше пуловер на инструктора (Стефан Данаилов) и с игрив блясък в очите го подканваше: „Якиме, хайде да избягаме от този прованс!”<br />
<br />
Надя Тодорова е любимка и на режисьора Иван Андонов. И въпреки че винаги е играла епизодични роли, всичките са изключително запомнящи се. <br />
<br />
Тя е перлата в „Опасен чар”, „Двойникът”, „Войната на таралежите”, „Вампири, таласъми”, „Куче в чекмедже”, „Разводи, разводи...”, „Господин за един ден”. <br />
<br />
И до днес почти няма роден зрител, който да не знае култовата филмова реплика от „Опасен чар", изречена от Надя Тодорова - „роднина - милиционер”. Оказва се, че фразата не е на сценаристката Свобода Бъчварова, а хрумва на самата Тодорова по време на снимки. <br />
<br />
„Двамата с Георги Русев умувахме как да запушим устите на онези, които ще ни завиждат за зетя милиционер. Шегувахме се как ще подредим гостите на трапезата и аз подхвърлих: „Ами да ги сложим роднина - милиционер, роднина – милиционер”, разправя асеновградчанката. А Андонов тутакси се хваща на остроумното попадение и настоява да го заснемат. <br />
<br />
Готината лелка по жилетка остава завинаги в аналите и с други железни лафове като: „Един мъж трябва да яде много” и „Вземи ме, лодкарю, на своята ладия лека”. Едва ли има зрител, който да не помни сцената между Тодор Колев и Надя Тодорова от филма „Двойникът”: „Кулишева!”, подвиква й доцент Денев (Тодор Колев). „Аз!...”, откликва закъснялата за събрание героиня на Надя и миг по-късно добавя с неповторима физиономия: „Пуснаха чушки, до обяд щяха да свършат...”.<br />
<br />
Всъщност актрисата застава за първи път пред камера твърде късно – през 1974 г. във филма на Иван Андонов „Трудна любов”. Тогава е на 49 – възраст, на която повечето актриси, дори и да са големи звезди, страдат от липса на ангажименти. Оттогава обаче няма негова лента без участието на колоритната Надя Тодорова.<br />
<br />
„След като завърших гимназия, нашите решиха, че ще уча право, защото съм много устата”, разказва преди години г-жа Тодорова. Това обаче продължило само година, защото тя печели конкурса за артисти в тогавашния Асеновградски театър. Всичките й роли в Сливенския, Габровския, Смолянския и Пазарджишкия театър са свързани с характерните типажи на майката, свекървата, бабата.<br />
<br />
„А така исках да изиграя Жулиета”, споделя Тодорова. Но молбата й винаги била отхвърляна от режисьорите. В началото даже актрисата си мислела, че не става за кино, но много често го удряла на импровизация и екипът си умирал от смях. Така с характерната си физика и глас в първия си филм „Самодивско хоро” става любимка на повечето ни кинорежисьори. Царица на импровизацията: „Няма да забравя как във филма на Рангел Вълчанов „С любов и нежност” почти сама написах ролята си. Точно по време на поредния дубъл виждам сценариста Валери Петров, че гледа, и изтръпнах, защото си бръщолевех каквото си знам. Той обаче само ме погледна и каза: „Давай в същия дух, супер си”, спомня си актрисата.<br />
<strong><br />
За Тодор Колев<br />
</strong><br />
<img src="/documents/newsimages/editor/201512/Tina_32/20_21_Nadya_Todorova_g1.jpg" alt="20_21_Nadya_Todorova_g1.jpg" align="baseline" width="500" height="388" /><br />
<span style="font-size: x-small;"><strong>С Тодор Колев във филма "Опасен чар" (1984)<br />
</strong></span><br />
„Снимали сме се заедно в три филма, и то от хитовите, които са любими на зрителите и днес. Много съм щастлива, че се срещнах с него. В „Опасен чар”, където играех Мими Седларова, имам един много хубав случай с него. Страшно ми се издигна в очите тогава. Снимахме в София, а пък аз с театъра в Пазарджик, в който играех, имах представление в Перник. Предупредих директора на продукцията, че в определен час трябва да ме откарат на автобуса. Няколко пъти му напомних, но залисан в работа, той забрави. Обаче Тодор ме видя, че съм нещо притеснена, и ме пита защо. <br />
<br />
Обяснявам му, че съм закъсняла и ще проваля представлението. И той ми казва: „Спокойно, събличай се и като се приготвиш, аз ще те откарам с моята кола”. И започна и той да се съблича. В този момент го викат за снимки. Директорът го вижда по гащи и пита „Тодоре, какво правиш, защо си гол?”. „Ами – вика – кой ще закара Надя в Перник?” Тогава директорът веднага намери кола, която да ме откара. Запомних този случай завинаги. Добър колега. Удоволствие и радост създава, когато си партнираш с него.<br />
<br />
„Господин за един ден” се снимаше в Пловдив. Аз играех ролята на Мадам в публичния дом. Режисьорът Николай Волев ми вика: „Абе, Надя, знаеш ли, че изпратиха на Тодор проститутки?”. А той организаторът взел, че намерил истински жрици. Волев вика: „Айде сега, Мадам, оправяй се!”. „Какво да се оправям бе, нищо не разбирам?” „Питай Тодор, той има опит.” Направихме си един дружески шарж и се смяхме от сърце.<br />
<br />
А в „Двойникът“ много импровизирахме и той, и аз. Разбирахме се само с поглед и ни беше много приятно. Там играех другарката Кулишева. Тя винаги знаеше къде са пуснали банани и къде има евтини стоки.”<br />
<strong><br />
Най-голямата обида в живота й<br />
</strong><br />
<img src="/documents/newsimages/editor/201512/Tina_32/20_21_Nadya_Todorova_vchera.jpg" alt="20_21_Nadya_Todorova_vchera.jpg" align="baseline" width="500" height="344" /><br />
<span style="font-size: x-small;"><strong>С Георги Русев в кадър от филма "Вчера" (1988)</strong></span><br />
<br />
Най-голямата обида в живота си актрисата получава по времето на социализма. Тогава, на рождения й ден - 1 ноември, тя с радост отваря писмо от министъра на културата Георги Йорданов, който я предлага за „заслужила артистка”. На празника на будителите обаче, когато публикуват списъка на новите „заслужили”, нейното име отсъствало. Причината била, че тя е от малкото популярни актриси, която не е част от столична трупа. <br />
<br />
А театрите си имат квоти и така сума анонимници от Народния например стават не просто заслужили, а и народни артисти, без народът да ги знае.<br />
<br />
„Не страдах от излишна суета. Аз се хвърлях като риба в дълбока вода. Не се намери сценарист да напише за мен нещо велико. Но толкова малки роли, събрани заедно, правят една голяма роля”, казва днес голямата актриса с малки роли.<br />
<br />
Последната й изява пред камерите бе в банковата реклама „Теменугова - за депозит максимум”. А истината е, че фамилията на Надя наистина е Теменугова. През 1952 г. тя се омъжва за Никола Теменугов и половин век по-късно двамата вдигат златна сватба. Сключват и църковен брак на стари години. Тогава актрисата е на 76.<br />
<br />
„Не се чувствам забравена… Разплаках се от умиление, когато един момък ме качи с количката в самолета. Той ми рече усмихнато: „Г-жо Тодорова, няма да плачете. Вие разсмивахте цяла България, а сега да сте разстроена, бива ли…“. Отвърнах му: „И артистите реват“. Уж съм комедийна актриса, а много съм плакала в живота. Чувствителна съм и лабилна, от доста неща мога да се просълзя.”<br />
<strong><br />
Интернет е нейната страст </strong><br />
<br />
Днес рисуването на картички е най-любимото хоби на Тодорова. Другата й страст, вероятно за изненада на мнозина, е… интернет. Защото чрез мрежата тя се свързва с родната си България. Страната, която напусна преди вече пет години, за да отиде при дъщеря си в Чехия. „Мама Надя”, както я наричат ласкаво колегите й, твърди, че не е сбъркала в избора си да замине. Здравеопазването в Чехия не било като у нас. Лекарите непрекъснато контролирали състоянието й, а там на пенсионерите се гледало с уважение, ползвали преференции.<br />
<br />
<img src="/documents/newsimages/editor/201512/Tina_32/20_21_Nadya_Todorova_risuva.jpg" alt="20_21_Nadya_Todorova_risuva.jpg" align="baseline" width="500" height="380" /><br />
<br />
„Още от малка се радвах на малките неща. Сега най-много ме радва уважението и любовта на хората. Аз се раздадох безразсъдно за тях, без да се щадя и да се преструвам”, споделя актрисата. И признава, че често в живота си комедийните актьори са тъжни хора. Гледайки филмите, в които е участвала през годините, понякога се ядосва, че нещо не е направила както трябва. В други случаи пък с усмивка и приятно чувство се връща към лудите си млади години.<br />
<br />
<hr />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br />
Любими реплики от филма „Дами канят”<br />
</strong></span><br />
<em><img src="/documents/newsimages/editor/201512/Tina_32/20_21_Nadya_Todorova_lambo.jpg" alt="20_21_Nadya_Todorova_lambo.jpg" align="baseline" width="500" height="402" /><br />
<br />
- „Сериозно, Екиме, да вземем да забегнем с тебе някъде, да изоставим тоя прованс. Не случих с моите бракове, не случих - първият се оказа пияница, вторият ме обърка професионално. Ми аз имам златна професия, фризьорка. Заради него напуснах. Искал да става белетрист, пък е алергичен - не ми дава да използвам никакви гримове, целият се изприщва” – монолог на Надя Тодорова.<br />
<br />
- „Вземи ме, лодкарьо, на своята ладия лека.”<br />
<br />
- „Внимавай, Екиме, тя е като Бермудския триъгълник - много гемии са потънали там... Още в гимназията разведе двама учители - един физик и един по трудово обучение.”<br />
<br />
- „Няма марка, няма цена — специално снабдяване.”<br />
<br />
- „Ау ти знаеш ли, че имаш страшни очи?”<br />
<br />
- „Телефонирва ли някой?”<br />
<br />
- „Пуснали са портокали. Ще ме почакате ли малко... Ох, аз да сляза, че ще свършат.”<br />
<br />
- „Когато говориш с мене, ще мълчиш!”<br />
<br />
- „ На доктор всичко се показва, а на съпруг нищо не се казва. И на инструктор не се отказва” – диалог между Стефан Данаилов и Невена Коканова.</em><br />
<br />
<hr />
<span style="color: rgb(255, 102, 0);"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br />
<img src="/documents/newsimages/editor/201512/Tina_32/20_21_Nadya_Todorova_visoka_retro.jpg" alt="20_21_Nadya_Todorova_visoka_retro.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="344" />ДОСИЕ</strong></span></span><br />
<br />
Надя Тодорова е родена на 1 ноември 1925 г. в Асеновград. Актриса е от 1946 г. Работила е в театрите в Смолян, Габрово, Сливен и Пазарджик. <br />
<br />
През 1974-а дебютира в киното - във филма „Трудна любов” на Иван Андонов. <br />
<br />
Освен от многобройните си сценични участия тя е позната и с ролите си в повече от 30 български филма, някои от които като „Записки по българските въстания”, „Снаха”, „Покрив”, „Вампири, таласъми” влизат в златния фонд на родното кино.<br />
<br />
Миналата година телевизия „Европа” излъчи документален филм за “голямата актриса на малките роли”. Тогава водещият на новините Ангел Бончев влезе в ролята на автор и режисьор на 40-минутната лента за голямата комедиантка. <br />
<br />
Филмовият разказ за живота, който води в момента като инвалид между 4 стени, разкрива, че леля Надя рисува животни и именно това е терапия за прогонване на лошите мисли. Актрисата пише и мемоари, част от които представи в документалната лента.<br />
<br />
<strong>Подготви: Анелия ПОПОВА</strong><br />
<br />
<br />
<br type="_moz" />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Тайните на великите
Писателят Цветан Марангозов: Оригиналът на „Задочните репортажи” е у мен
20 Окт. 2016, 15:23
10 Коментара: