<em>Ани Казакова от Варна е майка на починалия на 23 октомври т.г. 30-годишен Георги Петков Казаков. Сагата продължава цели три години и за съжаление приключва драматично фатално. Младият, напълно здрав мъж току-що завършва семестриално японска и английска филология във Великотърновския университет. Всеки опит да бъде приет в болница и лекуван сериозно, удря на камък. Мотивите за тези откази са толкова абсурдни, че в тях прозира не само неглижиране, но и известен умисъл. <br /> </em><br /> &bdquo;Ще настоявам да бъдат отнети лекарските права на личния ни лекар д-р Валентина Костова, както и да бъдат уволнени специалистите от РЗИ &ndash; Варна, Живка Генова и Надежда Желязкова&rdquo;, сподели пред в. &bdquo;Доктор&rdquo; майката. Ето нейния разказ:<br /> <br /> Всичко започва с проблем с очите, като в крайна сметка се стига до диагнозата хронично възпаление, което успяват да овладеят до известна степен. След година обаче възниква друг проблем &ndash; момчето получава затруднено дишане, задъхване и трудно поглъщане. Пулмолог поставя диагнозата хронична дихателна недостатъчност, впоследствие &ndash; неалергична бронхиална астма и накрая &ndash; ХОББ от бронхитен характер. Сега идва най-шокиращото &ndash; за тези две години преди да почине, на момчето не е приложено абсолютно никакво лечение.<br /> <br /> Аутопсията потвърждава тази част от диагнозата &ndash; много тежка неалергична бронхиална астма. През цялото това време на него му е отказван прием за болнично лечение, въпреки че при такава диагноза е било нужно на всеки три месеца да го лекуват именно в клиника. &bdquo;В болница &bdquo;Св. Марина&rdquo; в гр. Варна не го приеха за лечение с мотива, че нямал хрипове&rdquo; &ndash; обяснява изпълнената с огромна мъка майка. Ясно е, че при такова поведение неговото състояние непрекъснато се влошава &ndash; отслабва за кратко време с цели 40 килограма. И това не е всичко. При опита си да постъпи в неврологично отделение заради невъзможността да преглъща и съмнението за мускулна дистрофия, Георги среща не просто необосновано неглижиране на състоянието си, не просто безхаберие, а съвсем необяснимо пренебрежение. Оказва се, че за да го приемат в неврологично отделение, е нужен амбулаторен лист от психиатър, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>няма психично заболяване</strong></span><br /> <br /> Тук следва един от най-големите абсурди: варненският психиатър (добър познат на личната лекарка д-р Костова) издава амбулаторен лист със следното съдържание: &bdquo;носи тъмни очила, прекалено ангажиран със здравето си, тревожи се, не се храни, това е тежка депресия с психотични симптоми. Този човек си въобразява, че има някакви заболявания&rdquo;. <br /> <br /> Това е престъпно нехайство и наистина граничи с преднамереност, защото по-късно същият този психиатър се отказва от тази диагноза. По друг пак необясним мотив не го приемат и в гастроентерологията, където да му лекуват рефлукса. Нямало как да поставят ендоскопа през гърлото на момчето, защото то не можело да диша. Тук е мястото да вмъкнем още диагнози, защото има опасност да ги пропуснем, въпреки че според лекарите &bdquo;нищо му няма&rdquo; &ndash; хемоглобинът му спада до 70 единици, получава диагноза лимфедем, получава рана на отеклия крак, но от съдова хирургия казват следното: &bdquo;Как да ви изпишем инжекции, кой ще му ги поставя?&rdquo; Сякаш всички са се наговорили, ей така, да отпращат болното момче, обосновавайки се с безпрецедентни мотиви. Като капак на всичко, не го приемат на лечение и в пулмологията на Окръжна болница в морския град, защото първо трябвало да си изкара лична карта. <br /> <br /> Емоционалният, но подреден в хронологичен ред разказ на сринатата от мъка майка, отваря още един казус: отношението на &bdquo;отговорните здравни институции&rdquo;. Жената решила да пише до РЗИ &ndash; Варна, до дружеството на астматиците в София също. &bdquo;Оттам просто се обадиха на доц. Петкова &ndash; пулмолог, председател на Дружеството по белодробни болести във Варна, - обяснява г-жа Казакова. - Тя обаче се изсмя и каза: може да дойде на преглед, но ние ще излезем със становище, че абсолютно нищо му няма. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Държа много лош тон, </strong></span><br /> <br /> а уж е загрижена за болните от ХОББ. След като тя се закани, че при всички случаи, ако отидем при нея на преглед, ще излезе със становище, че нищо му няма, ние вече при никакъв лекар не можехме да отидем. Дори спряха единственото безплатно лекарство-спрей, което бяха отпуснали на сина ми, за да може да диша. Това се случи миналата пролет, а личната лекарка Валентина Костова отказваше година и половина да дойде да го прегледа у дома &ndash; при условие, че той не можеше да се движи, не можеше да диша нормално, непрекъснато се задушаваше, отслабна много. През юли я помолих да дойде на домашно посещение, за да прецени какво е състоянието му и да ни насочи към специалисти. Тя отказа да дойде, естествено. Успяхме да я сменим, преди синът ми да почине. И в Александровска болница, където най-накрая успяхме да се доберем, също го прехвърляха от лекар на лекар и ни върнаха във Варна при ендокринолог&rdquo;. <br /> <br /> Г-жа Казакова решава да занимае и здравното министерство, и то по препоръка на нейни близки и познати. В писмото до здравния министър тя много горещо моли да не връщат отговора във Варна с препоръка момчето да бъде прието в &bdquo;Св. Екатерина&rdquo;, тъй като именно оттам многократно отказват да го приемат за лечение. В крайна сметка, след месец чакане я викат по телефона с всички документи в РЗИ &ndash; Варна.<br /> <br /> За да попадне на две инспекторки, които действат чисто чиновнически, след като са получили препоръка от зам.-министър Шарков. <br /> &bdquo;Живка Генова и Надежда Желязкова, въпреки изричната ми молба да не търсят личната лекарка д-р Костова, защото тя година и половина не е погледнала детето ми, те сякаш напук точно това направиха. За да се стигне дотам, че да заблудят изцяло зам.-министър Шарков. И в крайна сметка получихме логичното становище: вашият син има многократно давано направление за специалисти, включително амбулаторен лист от д-р психиатър Емил Енев, който му е поставил диагнозата тежък депресивен епизод с психотични симптоми, назначил е лечение, но при вторичен преглед отказвате терапия&rdquo;. Няма как иначе да отговори зам.-министърът, след като са му представени документи от преди две години, и то със съмнителни диагнози&rdquo; &ndash; опитва се да ориентира и нас г-жа Казакова. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Краят...</strong></span><br /> <br /> &bdquo;Съвсем накрая, в предпоследния ден от живота си, момчето ми започна да повръща някаква тъмна течност, - намира сили да опише последните часове на сина си г-жа Казакова. &ndash; На следващия ден извиках &bdquo;Бърза помощ&rdquo;, биха му някаква инжекция против повръщане, от която нямаше никаква полза. Същата сутрин ходих и до Окръжна болница да се моля да му помогнат, но както казах, там цял месец ни разиграваха и не го приемаха, защото бил изтекъл срокът на личната му карта. От &bdquo;Бърза помощ&rdquo; казаха да иде в понеделник до болницата, но вечерта положението му много се влоши. И преди виках &bdquo;Бърза помощ&rdquo;, те обаче не го откараха в спешното, защото не можел сам да слезе до долу и го оставиха. И така: за пореден път през този ден извиках &bdquo;Бърза помощ&rdquo;, защото детето ми каза: &bdquo;Майко, не съм добре, нещо ми става &ndash; не виждам, не чувам&hellip; След това падна и умря!...&rdquo; <br /> <br /> Изпаднах в шок, но опитах да го разтърся, натиснах корема и пак излезе някаква тъмна течност. Дойде и втори екип, но нищо повече не можеше да се направи, почина внезапно!&rdquo; <br /> <br /> Майката очаква до две седмици окончателната експертиза от аутопсията. Надяваме се тя да хвърли светлина върху същинската причина за смъртта на младия мъж. <br /> <br /> <br /> <strong>Яна БОЯДЖИЕВА</strong><br />