Половината от парите за здраве излизат директно от джоба на българите, твърди доклад на Световната банка и Световната здравна организация.
<strong>&nbsp;Това заяви пред журналисти д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ). </strong><br /> <br /> &ldquo;Ако бюджетът на НЗОК за 2016 г. е 3,2 млрд. лв., това означава, че от нашия джоб, било под масата или над нея, излизат поне още толкова&rdquo;, изчисли д-р Кацаров.<br /> <br /> Той обаче направи и друга сметка. Ако харчим близо 6,5 млрд. лв. на година за здраве, то в същото време в бюджета на държавата влизат 960 млн. лв. под формата на ДДС, което болници и аптеки плащат за консумативи, лекарства и апаратура. А 100 000 заети в сектора плащат 10% данък върху заплатите си.<br /> <br /> &ldquo;Реално през 2016 г. държавата ще инвестира в бюджета на НЗОК едва 85 млн. лв. Така излиза, че здравеопазването не е само разход за държавата, защото тя превежда в Касата малко над 1 млрд. лв., но получава обратно в хазната 960 млн. лв.&rdquo;, обясни д-р Кацаров.<br /> <br /> Председателят на ЦЗПЗ коментира, че &ldquo;разходите от държавния бюджет могат да бъдат намалени, ако се приеме, че прокурорите, съдиите, следователите, военните и държавните служители могат сами да си плащат здравната вноска. Това решение трябва да предшества бъдещата демонополизация на НЗОК, защото е необходимо тези служители да имат индивидуални партиди при застрахователите.&rdquo; Той отбеляза, че дори би било добре пенсионерите също да си плащат здравните вноски сами поради същата причина. <br /> <br /> &ldquo;Необходимо е пенсиите им да бъдат актуализирани с толкова лева, колкото е месечната здравна осигуровка. В никакъв случай нашите крайно бедни пенсионери не могат да плащат по 16 лв. здравна вноска от днешните си мизерни пенсии. Същото увеличение трябва да получат и родителите, за да започнат да плащат осигуровките на децата си - така държавата най-накрая няма да се оправдава, че плаща на над 1.5 млн. души здравните осигуровки&rdquo;, сподели д-р Кацаров.<br /> <br /> &ldquo;На 19 ноември дадохме жалба до Върховния административен съд срещу методиката за изработване на областни здравни карти, според които ще се определя колко да са леглата и лекарите. По този начин ще се наруши правото на пациента да избира къде да се лекува. Нарушават се и правата на лекарите, тъй като е възможно някои от тях да останат без работа.<br /> <br /> Смятаме, че при издаването на заповедта за утвърждаване на методиката не са спазени изисквания на Закона за нормативните актове. Освен това, методиката не е поставена на обществено обсъждане съгласно изискванията на същия закон, просто е публикувана на сайта на здравното министерство. Настояваме за спиране на изпълнението на методиката до окончателното произнасяне на съда. Надяваме се ВАС да бъде справедлив, да не се подведе по телефонни обаждания от правителството и да не се отлага делото за 2017 г.&rdquo;, допълни д-р Кацаров.<br /> <hr /> <strong><br /> Д-р Явор Дренски:&nbsp;Лимитите за болниците са абсурдни!</strong><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201512/Sneja/19_Yavor_Drenski1.jpg" alt="19_Yavor_Drenski1.jpg" align="left" hspace="10" vspace="10" width="300" height="200" /></strong> <br /> <em><br /> Една от най-големите слабости на основния пакет е, че няма яснота дали дейностите, включени в него, ще имат адекватно финансиране. Това каза пред журналисти председателят на Националното сдружение на частните болници д-р Явор Дренски, директор на болница &ldquo;Токуда&rdquo;.<br /> </em><br /> &ldquo;Не е редно въвеждането на основен и допълнителен пакет да става в толкова кратки срокове, защото може да се стигне до сериозни проблеми. Не може категорично да се говори за 100% заплащане на дейностите от основния пакет, докато не се вземе предвид, че има различни по тежест състояния на пациентите за едно заболяване&rdquo;, каза д-р Дренски.<br /> <br /> &ldquo;Има обаче и няколко положителни страни, свързани с разделянето на пакета - за първи път у нас се признава нуждата от въвеждане на доплащането. Положително е и включването на застрахователните фондове в здравноосигурителния модел&rdquo;, допълни д-р Дренски.<br /> <br /> &ldquo;Има въведена забрана за държавните линейки в София да карат пациенти с инсулти и инфаркти в частните болници. Независимо от това обаче след 20 ч. и нощем Националната кардиологична болница, ИСУЛ, Първа и Пета градска болници отказват да приемат хора с инсулти и инфаркти. Причината била, че твърде малко са специалистите, които лекуват такива състояния, а дежурните лекари не се наемали да поемат отговорност&rdquo;, съобщи още д-р Дренски.<br /> <br /> &ldquo;Лимитите за лечение в здравно заведение са абсурдни и вредят както на болниците, така и на пациентите. Болните не могат да си изберат лекар, затруднява се достъпът им до модерна терапия, бърка им се в джоба, отлагането на приема води до усложнения и оскъпяване на лечението&rdquo;, заяви д-р Явор Дренски. Той беше категоричен, че се насажда невярното впечатление у хората, че докторите са крадци и мошеници. &ldquo;Всеки ден слушаме кой какво бил откраднал, но никой не показва факти и документи. Замеряме се само с празни приказки, които целят омаскаряване на съсловието&rdquo;, подчерта той.<br /> <br /> &ldquo;Един от най-съществените проблеми на провеждащата се в момента реформа е създаването на задължителна здравна карта. Тя закрепостява хората по населените места и ограничава правото им на избор къде да се лекуват. Така се създават и условия за корупция заради появата на листи на чакащите. Картата ще намали възнагражденията на лекарите, както и възможностите им за професионално развитие, ще ограничи конкуренцията между болниците, което води до спад в качеството на тяхната работа&rdquo;, категоричен е д-р Дренски.<br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />