В трансплантологията се налага да работят специалисти от почти всички клонове на медицината. Нивото на медицината в една държава се определя от нейната трансплантационна дейност.
Като започнем от спешната помощ, отделенията по реанимация в страната, които са донорски центрове, самата оперативна дейност, всички тези неща изискват усилията и високото ниво на компетентност на много специалисти. Ние сме малка държава и сплотеността на екипите е много важна. В последните две години изключително много се увеличи нивото на донорите, но все още не е достатъчно. Разбира се, Агенцията по трансплантации в лицето на д-р Симеонова има изключителен принос за повечето донори&rdquo;, каза националният консултант по трансплантология и директор на болница &ldquo;Лозенец&rdquo; проф. Любомир Спасов по повод провелата се у нас Втора Национална научна конференция по трансплантология.<br /> <br /> &ldquo;Нашите пациенти и техните близки трябва да бъдат убедени, че получават най-добрите медицински грижи у нас, защото всеки един от центровете, където се правят трансплантации, следва световните достижения. &ldquo;Евротрансплант&rdquo; ни е длъжник! Ние сме донори към тях на органи, но засега не получаваме нищо съществено от тях. Необходимо е да се договори равнопоставеност - колкото даваш органи, толкова и да получаваш, особено когато имаме спешна нужда от това тук и у нас. А не да се скитат българските пациенти немили-недраги по чужбина&rdquo;, категоричен е проф. Спасов. <br /> <br /> &ldquo;Държавата трябва да заплаща напълно стойността на най-малко пет изкуствени сърца годишно. Едно такова устройство струва 210 000 лв., но Здравната каса покрива едва 50 000 лв. Всички останали разходи остават за болницата, която е поставила изкуственото сърце.<br /> <br /> &ldquo;Те са последната надежда на хората в терминален стадий на заболяването си, но са бъдещето на сърдечната трансплантология, защото са свързани с по-малък риск от усложнения, отколкото трансплантацията на сърце. Именно натам се насочи науката през последните години, въпреки че в момента продължителността на живота с такова устройство не е голяма. Тя обаче ще се увеличава непрекъснато именно заради подобрението на технологиите.<br /> <br /> В болница &ldquo;Лозенец&rdquo; сме имплантирали 6 такива сърца, трима от пациентите ни бяха на края на своите възможности за живот. Само един преживя 2.8 г.&rdquo;, каза още проф. Спасов.<br /> <br /> Трансплантолозите се обявиха против въвеждането на кръстосаното донорство у нас. Според проф. Спасов подобни операции крият голям риск за здравето на донора и много сериозно се нарушават морално-етичните норми. &ldquo;Когато донорът е жив човек, има сериозен риск за неговото здраве. Хората, които се съгласяват да бъдат живи донори на свои близки, го правят заради емоционална връзка помежду си, както и че се страхуват да не го загубят&rdquo;, допълни проф. Спасов.<br /> <hr /> <br /> <strong>Проф. д-р Димитър Петков:<br /> Около 40 българи чакат за сърце!</strong><br /> <br /> &ldquo;След създаване на Дружеството по трансплантология в България вече има единна система за синхронизиране на донорството. Броят на сърдечните трансплантации в последните години също нарасна - правехме по 1-2 годишно, сега правим между 4-6, с по-добри резултати и сравнително ниска смъртност&rdquo;, сподели проф. Димитър Петков, зам.-директор на кардиологичната болница &ldquo;Св. Екатерина&rdquo; по медицинските въпроси.<br /> <br /> &ldquo;В момента за сърдечна трансплантация чакат около 40 пациенти, някои от тях обаче няма да я доживеят. В момента имплантацията на изкуствено сърце се използва, докато се търси подходящ донор. Съвременните изкуствени сърца удължават живота на пациентите с до 8 г. Изкуствени сърца обаче в развитите страни се слагат само на пациенти над 60-65-годишна възраст, като крайна мярка, когато с нищо друго не може да му се помогне. Нито един пациент в България с изкуствено сърце не е доплащал за него, болницата поема разходите&rdquo;, сподели проф. Петков. <br /> <hr /> <br /> <strong>Проф. д-р Никола Владов:<br /> В интернет хора от бедност продават органи!</strong><br /> <br /> &ldquo;Вече четири години упорита работа отчита Дружеството по трансплантология, което беше създадено през 2011 г. За тези 4 години то изпълни една от основните си цели - да обедини българската трансплантационна общност, да ги накара да произвеждат научна продукция. Това е доста &ldquo;тежко&rdquo; дружество, защото обединява в себе си много специалности - кардиохирурзи, уролози, коремни хирурзи, кардиолози, хепатолози и др. Българските трансплантолози никога досега не са били така обединени около каузата да се увеличи броят на донорството, да се извършват повече трансплантации на органи, на тъкани и на клетки. Резултатите за последните две години говорят за успех - броят на донорите се увеличи. Посоката, в която вървим, е вярната&rdquo;, сподели проф. Никола Владов, председател на Българското дружество по трансплантология и началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия към ВМА.<br /> <br /> Той коментира, че &ldquo;при кръстосаното донорство се подлага на голям риск животът на хората. От морална гледна точка нашето общество не е стигнало такъв етап, че да се гарантира липсата на злоупотреби. Много хора в интернет от бедност предлагат за продажба своите органи, затова мисля, че кръстосаното донорство може да се превърне в предпоставка за търговия на органи. Донорството е безвъзмезден акт, имаме много още да се учим, за да стигнем до кръстосаното донорство. Категоричен съм, че рисковете при този вид донорство никак не са малки. Българското общество още не е узряло за кръстосаното донорство.&rdquo;<br /> <hr /> <br /> <strong>Д-р Мариана Симеонова:<br /> Злоупотреби при кръстосаното донорство не може да има!</strong><br /> <br /> &ldquo;В сравнение с 2012 г. трансплантациите са се увеличили 4 пъти. С 10 пъти са се увеличили донорите, изпаднали в мозъчна смърт. Живото донорство е нещо много важно, но то не е начинът за решаване въобще на донорството у нас. Малко говорим за цената на усилията на трансплантационните екипи, лекари, хирурзи и медицински сестри, освен огромната тежест на една хирургическа намеса, трансплантацията е нещо още по-сложно. Това са часове и денонощия, когато те нямат нормален сън и спокойствие.&rdquo;<br /> <br /> &ldquo;Кръстосаното донорство в България не е самоцел, за него говорим упорито от 2013 г. Злоупотреби при него не може да се случат. Хора отиват в друга страна за трансплантация на бъбреци, при положение че у нас имаме добрите хирурзи. Случва се и с многото пари там да загубят органа, а у нас държавата плаща. Има много неща, които трябва да се отсъдят с хирурзите&rdquo;, каза д-р Мариана Симеонова, директор на Изпълнителната агенция по трансплантации.<br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />