Духът прави по-поносими изпитанията и препятствията
<strong>Теофана Текелиева написа две книги за историята на Кърджали -&rdquo;Алтернативна хроника&rdquo; и &ldquo;Кърджали 1912-2015. Столетието&rdquo;, първа част, предстои издаването и на нейната втора част, в която акцентира на творците на родопския град. Пише и поезия, сега подготвя втората си стихосбирка. </strong><br /> <br /> Житейската и творческата мъдрост на Теофана ни водят към най-мистичните тайни в живота. Едни от тях са за духовните кръговрати и за паметта на душата, в която е целостта от минало, настояще и бъдеще. Тя е убедена, че бъдещето е най-сигурно, когато се прояви като затвърдено и приложено добро в миналото и настоящето. Неслучайно се казва и Теофана (от гръцки &bdquo;бог&ldquo; и &bdquo;явява&ldquo;). Затова приема историята като теофания, като Богоявление, Богоявяване. Тоест всяко историческо събитие, макар и да има свой генезис, се разкрива като конкретен израз на една и съща и единствена Божия воля. А периодичното повтаряне, прераждане на историята и времето слива минало, настояще и бъдеще и дава надежда за вечност. <br /> <br /> В рамките на програмата за Дните на Кърджали във фоайето на кърджалийския театър беше представена нейната нова книга &ldquo;Кърджали 1912-2015. Столетието&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Теофана, новата ти книга за Кърджали е вече факт, с нея надграждаш първата си &rdquo;Алтернативна хроника&rdquo;, сякаш за да покажеш, че винаги има какво да се прибави&hellip;</strong><br /> - Това се отнася до всичко в нашия живот, до всяка една история. Още в нейните най-древни образци се долавя вечното движение и обновление на света, но стъпило върху основите на предшестващото го. А с това, че в нея акцентирам върху образованието и културата, показвам, че животът не е откъснат от основополагащите го ценности.<br /> <br /> <strong>- С цената на много труд ти ни подсещаш, че е много важно да осъзнаем важността на паметта за първостроителите, положили основите на образованието, на културата в миналото столетие...</strong><br /> - Наистина се захванах с тази огромна задача, която трябва да се развива непрекъснато напред във времето, защото е немислимо да се забравя миналото, както и да се руши, да се пренебрегва постигнатото в него. Затова се заех да съживя поизбелялата и изтъняла памет за онова време. Още повече че аз съм участвала активно в него и написаното от мен вече не е само хроника или мемоари, а една история, дълбоко преживяна и осмислена, нещо като обстоятелствена емоция.<br /> <br /> <strong>- С какво останаха така пленителни тези родопски първопроходци в културата и образованието?</strong><br /> - Не с големите си познания, каквито ние имаме днес, а със своите високи и чисти пориви, със своята честност, отдаденост. Те ни предадоха своя най-важен урок по морал и етика - да обичаме хората, да се грижим за тях, да работим с чест и достойнство. Като млада и аз пишех само за себе си. Но после с опита и откриването на взаимно допълващите се светове започваш да търсиш връзките, мостовете между тях.<br /> <strong><br /> - Потвърждение на този модел е и новата ти книга за Кърджали. Кои два свята свърза тя?</strong><br /> - Света на фактите, на хрониката, с този, който прозира зад строгия документ, със сянката на духовността, тази, която движи поривите, импулсите на хората. <br /> <br /> <strong>- Точно в Дните на Кърджали ти и твоята книга принасяте своята дан към неговата история, а така и към неговото бъдеще. Нали това е и девизът на Кърджали: &rdquo;Почитай миналото, гради бъдещето!&rdquo;. Така ли се гради паметта за отминалото - с почит и признание?</strong><br /> - Да, но и със съзнателно, отговорно напластяване, а не просто любителски, с придържане към основния житейски смисъл &ndash; да знаеш, да помниш, да можеш да приложиш наученото. И колкото повече разширяваш границите на познанието, толкова по-дълго ще останеш в този свят, за да имаш време да го реализираш. Не друг, а учените доказаха това с опитите си върху човешкия мозък.<br /> <br /> <strong>- В моменти като днешните, на много изпитания и препятствия, човешкият дух ли е този, който им устоява и ги прави поносими?</strong><br /> - Да, духът е решаващият, също и добротата, прошката, правилната човешка мисъл, които са също част от него. Тези правилни духовни настройки изчистват всичките ти клетки от ръждата, от отровата на злобата, огорчението, страха, тъгата&hellip; Учат те да не се озлобяваш от случващото се, а да разбираш защо е дошло. Но днес светът се опорочи, върви към гибел, защото даде превес на материалното.<br /> <strong><br /> - Днешната т.нар. &ldquo;модерна&rdquo; литература изобщо не прави това, дори стига до много далече, до пошлото, вулгарното&hellip;</strong><br /> - Да, защото е израз, образ на човешкото общество, което със своето безверие, със своята бездуховност отива към провал. Пък и литературата не е голословие, само вдъхновение от нищото. За нея трябва да имаш разностранни отношения, връзки с хора, исторически събития. Тя се обуславя от обществено-историческите, социалните взаимоотношения.<br /> <br /> <strong>- А днешните масови миграции и движения на хора от какво се обуславят?</strong><br /> - Нищо не е случайно, а предварително е обусловено и решено на по-висше духовно ниво, но ние не можем да стигнем до неговите дълбочини. Винаги е имало миграции и войни, преселения на народите. От Изтока се е вървяло към Запада и обратно. Но винаги в тях е имало един скрит, вътрешен импулс за среща със светлината на познанието. Имало е много сливания, претопявания на народности. Срещайки различието, си спомняш за билото някога, през което си минал. Тук също има припомняне, изтупване на прахта от миналото. Днешните преселения са малко по-други &ndash; или са политически, или икономически, не са за сродявания, а за диференциране, за капсулиране на различията, за разделяне, а не за обновление чрез различието, макар че може да има и по-дълбоки причини. <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Лияна ФЕРОЛИ</strong><br />