Ленин слуша "Горчиво вино" в Ялта

Аерогарата на град Симферопол , столицата на Крим и невзрачна двуетажна сграда, боядисана в синьо. Самолетите спират почти до вратите й и първото, което вижда пътникът , докато чака багажа си, е огромен фотос, призоваващ: &bdquo;Вземете вкуса на Крим&rdquo;. Рекламата е за &bdquo;Московски колбас&rdquo;.<br /> <br /> На таблото, информиращо за идващите и отлитащите самолети, е изписано само едно направление- Москва. Изключение са полетите до Санкт Петербург и Уфа. От руската столица дотук се стига за 140 минути. Пътуването от София или Бургас е пет-шест часа, но с престоите по летищата, в които се налага прикачване, продължава поне три пъти повече. Иначе разстоянието от Варна до отсрещния Севастопол, който е на около шестдесет километра от Симферопол , е само около 300 мили. По море. Такава връзка обаче няма и скоро няма и да има.<br /> <br /> На площада пред летището чака тролей. С него се стига чак до Ялта. Тази е може би най-дългата тролейбусна линия в света- цели сто километра. <br /> <br /> Машините тръгват на всеки петнадесет минути. Мобилна връзка със София няма. Местните оператори не са сключили договор с нашите. Тук действат санкциите на ЕС срещу Русия. Връзката може да се осъществи само чрез интернет. Дебитните карти, с които безпроблемно се теглят пари в Москва и цяла Европа, тук също не работят. <br /> <br /> Главната улица на Симферопол се казва, разбира се, &bdquo;Ленин&rdquo;. Тя пресича почти целия град. Имаш чувство, че всеки момент от отсрещното учреждение ще изскочи някое от децата на лейтенант Шмит, овековечени от гениалния роман на Илф и Петров &bdquo;Златният телец&rdquo;. Но преди да стигнете паметника на бащата на революцията, преди дори да прочете табелата на магазина, продаващ всичко за носещите униформа с гръмкото име &bdquo;Честь имею&rdquo; , на една скромна плоча е изписано: &bdquo;Регионална българска национално-културна автономия в република Крим &bdquo;Паисий Хилендарски&rdquo;. В две три стаички хората тук се опитват да съхранят, това с което са дошли дедите им преди 209 години-духа и спомена за родината. <br /> <br /> На стената са портретите на Левски, Ботев, Вазов. Красиви български носии красят стените, звучат думи като сетне, челяк, от<br /> подире и посмъртно не се чува за : входиране, кворум, рейтинг и други върхове на съвременното родно езикознание. Не се говори дори за гърдиране, любимият термин на футболните ни коментатори. <br /> <br /> Според официалната статистика в Кримския полуостров живеят 1900 български семейства. В действителност обаче те са много повече. Асимилацията обаче си казва думата. По-младите, родени от смесени бракове, не обръщат внимание на идентификацията си. Някои от старите пък, още се страхуват да обявят открито произхода си. Затова си има и причини. <br /> <br /> Дружеството на българите е основано преди двадесет години. Една от целите, които си е поставило то е, да помага на прогонените в края на Втората световна война наши сънародници отново да се завърнат и адаптират в родния Крим. На 24 юни 1944 година 12 500 българи са депортирани в Средна Азия и Западен Сибир. Защо Сталин се е отнесъл така жестоко към тях. Защо ги е разселил толкова далеч от домовете им, няма точно обяснение. Има версии. Една от тях е: Защото България е била съюзник на Третия райх. За бащата на народите няма никакво значение, че много нашенци са воювали в партизанските отряди и са допринесли не малко за окончателната победа над фашизма. <br /> <br /> Иван Иванович Абажер е председател на дружеството на българите в Крим. Дошъл е тук по разпределение, след като завършил висшето си образование. Приканва ни да пием за бог да прости. Същия ден е починал баща му. Не може да го погребе, защото родното село днес е в Украйна. <br /> <br /> А Крим от почти две години е в Руската федерация. Разделя ги граница. Ако някой кримчанин все пак реши да посети роднини оттатък бариерата, трябва да се въоръжи с достатъчно търпение. Автобус отвежда пътниците до края на Крим, следват два часа пеш до границата с Украйна и там с друг транспорт поемат нататък. Политиката не е винаги любезна към обикновените хора. Има и щастливци: Жена ми има пет паспорта, казва един от новите ни приятели и започва да ги изрежда: естонски, преднестровски , руски, украински и молдовски. <br /> <br /> <hr /> <br /> <strong>Майор инвалид от Афганистан&nbsp;се прави на Лили Иванова </strong><br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201511/Tina_31/40_Mayor.jpg" alt="40_Mayor.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="473" />Мощно хоро се проточва на площада на историческата Ялта, под строгия поглед на гигантския бронзов Владимир Илич Ленин. &bdquo;Български срещи&rdquo; е международен фестивал, който се провежда за шести път. Там, където някога са се разхождали британският премиер Уинстън Чърчил, американският президент Франклин Рузвелт и генералисимус Йосиф Висарионович Сталин, преди няколко дни се проведе парад на българските фолклорни носии. Гостите на курортния град, в който сезонът никога не свършва, не скриха нито любопитството, нито одобрението си, на това, което виждат. <br /> <br /> Фотоапаратите не спираха да щракат. А Ялта не е град, който лесно се впечатлява. Тук е живял и помагал на болните от туберкулоза Антон Павлович Чехов, чийто име носи местният театър. Наблизо тече забележителен седемдесет метров водопад. <br /> <br /> През лятото обаче природното чудо пресъхва. Не и когато в Ялта гостува Владимир Владимирович Путин обаче . Говори се при посещението на руския президент тонове вода са съживявали местната атракция.<br /> <br /> На площада започва да ръми. Настроението на Ленин е все по-повдигнато. &bdquo;Слуша&rdquo; &bdquo;Горчиво вино&rdquo;. Пее Петър Петков. На чист български. Родил се е в село Ново Иванко, Одеска област, днес в Украйна. Майка му е от Задунавието, където е учителствал Христо Ботев. Баща му - военен. През 1983 година е изпратен на служба в Симферопол. Далечните им корени са от сливенското село Кортен и Добруджанския край. <br /> <br /> Петър завършва Ташкентското танково училище. Късметът обаче не винаги го е потупвал по рамото. В Афганистан осколки от снаряд едва не го пращат в по-добрия свят. Сочи раните си. По врата и гърдите. Историята се повтаря и по време на службата му в Таджикистан. Пенсионира се като майор . Инвалид от войската. Мрази войната. Нищо добро няма в нея, казва. Задочно завършва Харковската национална юридическа академия. <br /> <br /> Сега е адвокат. И отново карък. Преди година катастрофира тежко. Пак замалко се видял с Господа. Пеенето му е хоби. Знае всичко що е българско от народните песни, които у нас вече са забравени, последните хитове на Васил Найденов, Лили Иванова, &bdquo;Сигнал&rdquo; , Бисер Киров и дори песните на братя Аргирови. Казва, че е достатъчно само веднаж да чуе една песен, за да я запее. От преклонение към паметта на нашите прадеди, които петстотин години са били под турско и са запазили вярата си, длъжни сме българи да си останем, завършва високопарно.<br /> <br /> Владимир Василев е от Чебоксари, столицата на Чувашката република. Там българите са се преселили още през осми век. Дошли са от Краснодарския край, където е била Велика България на Кубрат. Колко се сънародниците ни в Чувашката република и съседен Татарстан, е трудно да се каже. Ние сме от един корен. Много сме, твърди юристът. При нас винаги има дискусии кой е потомък на Чингис хан, кой е монголо-татарин. Аз нямам никакви съмнения. Аз съм българин.<br /> <br /> Певиците от Ансамбъла за стара българска музика вече са били в у нас. Много ни харесват песните, казва Светлана. Тя е с корени от &bdquo;Странджа&rdquo; и вече шест години заедно пеят с останалите пет приятелки. <br /> <br /> Мощната група, облечена в пъстри красиви носии, тръгва по улица &bdquo;Набережная&rdquo;. Отдясно е паметникът на прочутата Чехова дама с камелиите . <br /> <br /> Отпред огромен кораб е нагазил във вълните, но не за да отплува, а за да нахрани и напие клиентите си. Привечер е и на палубата &bdquo;моряците&rdquo; весело надигат чаши.<br /> <br /> Пред театъра, носещ естествено името на Антон Павлович Чехов, отново се завърта хоро. Във фоайето са фотографиите на хората, които са оставили следа на това свято място: Константин Станиславски, Сергей Рахманинов, Немирович - Данченко, Всеволод Майерхолд, Феодор Шаляпин, и в по ново време Ростпопович, Смуктоновски, Олег Ефремов, Евгени Евстигнеев...<br /> <br /> След малко на същата сцена, на която са блестели такива колоси, е малката Арина Стоянова. Пее: &bdquo;Мама ми купи днес...&rdquo; &bdquo;В птица бяла аз ще се превърна&rdquo; дава значимото на попфолка Мария Симидчи. Под прожекторите са талантите от ансамбъл &bdquo;Слънчице&rdquo; град Екватория, местната &bdquo;Джаз рандеву формация&rdquo; развълнува всички с рефрена: Не плачи за мен България, но аз за теб ще плача&rdquo;. Ето го и оркестъра на пловдивската &bdquo;Академия за танцово, музикално и изобразително изкуство, залата и Петър Петков пеят &bdquo;Хризантеми&rdquo; , &bdquo;Стари мой приятелю&rdquo; и накрая, разбира се, &bdquo;Моя страна&rdquo;. Завесата пада, но празникът продължава. Прескача улиците, залива, морето, за да стигне до Земята, от която са тръгнали дедите, и която всички техни потомци ще носят в сърцето си. <br /> <br /> <strong>Исак ГОЗЕС<br /> Ставропол-Севастопол-Ялта</strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>............................</strong></span><br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong> Досие</strong></span>&nbsp;<br /> <br /> На територията на Кримския полуостров заселване на прабългари има още през 5 век, по-късно по времето на хан Кубрат, както и след разпадането на Стара Велика България. В по-ново време обаче компактни маси българи започват да се заселват в началото на XIX в. Те произхождат от странджанските селища Граматиково и Малко Търново. ] При официалното преброяване от 1897 г. числеността на кримските българи възлиза на 7528 души. <br /> <br /> Гражданската война в Русия от 1918-1922 г. се отразява отрицателно на българската диаспора на полуостров Крим. В периода 1921-1922 г. много българи умират от глад, а в края на 1929 г. и в началото на 1930 г. е извършена принудителна колективизация; разкулачването изпраща най-добрите български стопани в Сибир. Важно е да се отбележи, че към момента на тези събития основният поминък на тамошните българи е селското стопанство. В годините на Великата отечествена война българите, живеещи на територията на СССР, не се призовават в армията, а се изпращат в трудовите батальони. На фронта воюват само тези, които са мобилизирани през 1940 г. И в началото на 1941 г., както и постъпилите в армията като доброволци. <br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />