Валери Петров беше един прекрасен скромен гений. Може би той беше последният рицар без броня
<strong>През 1966 г. българският филм &bdquo;Рицар без броня&rdquo; получава &bdquo;Сребърен лъв&rdquo; и награда за най-добра детска роля на кинофестивала във Венеция. Година по-късно отново получава награда за най-добра детска роля на фестивал в Москва.</strong><br /> <br /> Малкото момче, което участва във филма и партнира на неповторимия Апостол Карамитев, е Олег Ковачев. Роден е на 19 октомври 1955 г. Години по-късно завършва ВИТИЗ &quot;Кръстьо Сарафов&rdquo; със специалност &bdquo;операторско майсторство&ldquo;. След това работи в Студията за игрални филми &bdquo;Бояна&quot; и Студията за научнопопулярни и документални филми &bdquo;Време&ldquo;. Създател е на детско АРТстудио &quot;Малки таланти ОК&quot;.<br /> <br /> Като оператор е заснел десетки филми, също така е и автор на филми. Има награди, получени във Финландия, Полша, Русия, Франция. Носител е на &ldquo;Златен ритон&rdquo;.<br /> <br /> Баща му е известният оператор, сценарист и режисьор Христо Ковачев. Майка му - Жени Ковачева, е дългогодишен асистент-режисьор в БНТ. Синът му Боян и дъщеря му Неда също участват във филми. <br /> <br /> <strong>- Неотдавна навършихте 60. Каква е равносметката - умират ли децата в нас?</strong><br /> - В една песен се казваше &bdquo;Любовта си отива, не съвсем, не съвсем&rdquo;. И с детето във всеки човек може би се случва така &ndash; гасне по малко. Сигурно с първия компромис си отива частица от детската душа. Но за себе си твърдя, че си оставам хлапе по акъл!<br /> <strong><br /> - &bdquo;Рицар без броня&rdquo; е един от най-обичаните български филми за няколко поколения. Какво е усещането да си известен още като малък?</strong><br /> - Това е един прекрасен сън. Цяло лято снимки, после цяла зима озвучаване. Запознанство с чудесни хора. Дори само Валери Петров да спомена, е достатъчно, за да разберете какво богатство имам от малък. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Известността не ме е интересувала, въпреки че по онова време ме спираха по улиците, за да раздавам автографи</strong></span><br /> <br /> Беше много модерно да се купи картичка на артист от РЕП-а и да го откриеш, за да ти се разпише.<br /> <br /> <strong>- Докоснали сте се до големия Апостол Карамитев?</strong><br /> - Апостол беше звезда като излъчване и изключително скромен човек като поведение. Винаги носеше снимки на децата си и често, по време на паузите в снимачния ден, ги вадеше от вътрешния джоб на сакото. Прегръщаше ме и ми разказваше какво са правили вчера. Много ги обичаше.<br /> <br /> <strong>- Говорите с благоговение за Валери Петров. </strong><br /> - Щастлив съм, че познавах Валери Петров, той беше един прекрасен скромен гений. Поставям го сред първите десет най-добри наши поети за всички времена.&nbsp;<br /> <br /> Валери Петров беше и най-скромният човек, когото съм срещал. Може би той беше последният рицар без броня.<br /> <br /> <strong>- Бихте ли разказали за първата си среща с Валери Петров?</strong><br /> - Беше още по време на избора на актьори за филма &bdquo;Рицар без броня&ldquo;. Тогава бях на 9 г. Бяха ни обзавели едни зали, в които да си играем с мечове, саби, копия и лъкове. Край нас обикаляха двама-трима възрастни мъже. Единият от тях беше Валери Петров, тогава на 45 г. - един вечно пушещ човек, все с цигара в ръка и дим около носа. Те са избирали кои деца да снимат във филма, но ние не знаехме и изобщо не ни интересуваше. После, когато започнаха снимките, той много държеше да слуша репетициите ни. И когато усетеше, че някоя от думичките, които е написал, ние произнасяме по детски, веднага казваше: &bdquo;А, точно така. Ще го променим това в сценария както децата го казват&ldquo;. И така текстът стана жив. Тоест не беше човек, който да се хване за това, което е измислил на бюрото си. Когато пораснах и започнах да чета преводите му на Шекспир, пътеписите му, стихотворенията и приказките, които той писа за своите внучета, видях, че това е една съкровищница за нас, българите.<br /> <br /> <strong>- Снимали сте различни филми за популярни и обичани хора. Какво ви провокира? Как се стигна до филм за Гунди?</strong><br /> - Нали знаете, че в България всички хубави неща се случват на маса. С един приятел искахме да направим игрален филм на спортна тематика. Да има динамика, емоции, любов, секс. След третата бира решихме, че този герой ще е Гунди. Срещал съм го, като бях юноша. <br /> <br /> Той беше нещо като Апостол Карамитев, но във футбола. Изключителен. Само тази дума е достатъчна, за да се определи обаянието му. След четвъртата бира бяхме във възторг от идеята си. Ще стане страшен филм за живота на този велик човек и футболист. И тогава аз попитах: &ldquo;Кой актьор ще изиграе ролята?&rdquo;. Изтрезняхме за секунди. Нямаше да има филм, защото никой не би могъл да изиграе такава легенда. Има много печални примери в това отношение. Филми за Васил Левски, за Ботев, за Яворов. Но на инат решихме поне един хубав документален филм да му посветим. И така се зароди идеята за &ldquo;Балада за Гунди&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- В процеса на работа попаднахте ли на непознати факти?</strong><br /> - Бях много изненадан, че в катастрофата Гунди не е загинал от удара. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Съвсем леко се е ударил и ако не е улучил точно бензиновия резервоар, който е бликнал вътре в колата, е щял да оцелее</strong></span><br /> <br /> Двамата с Котков дори не са били ранени. По време на снимките жена му ми разказа, че години преди това една циганка му предрекла, че като умира, ще има огън, фойерверки, гърмежи, и Гунди й се изсмял. А на задната седалка в онзи ден с тях пътувал военен, чийто пистолет е гърмял при експлозията.Ели<br /> <br /> <strong>- Паша Христова също е героиня на ваш филм.</strong><br /> - Така се случи, че и тази героиня на мой филм загина млада. И тя като Аспарухов се превърна в легенда. &bdquo;Гениите гаснат млади&rdquo; беше озаглавена от един приятел книга за Гунди. Явно има съдба, която ги пази по този начин от човешката злоба. Защото нямаме време да ги омаскарим.<br /> <strong><br /> - Преходът как се отрази на творческата ви дейност?</strong><br /> - Когато през 1991 г. уволниха всички творчески лица от Киноцентъра, не изпаднах в депресия, в шок. Аз съм човек, който не може и не иска да стои без работа. Карах такси, продавах в плод-зеленчук, снимах учебни филми. После се захванах с търговия, имах складове, магазин. Но професията започна да ми липсва и така се случи, че се върнах в телевизията.<br /> <br /> <strong>- 50 г. след създаването на &ldquo;Рицар без броня&rdquo; събрахте участниците и създателите. Какви бяха чувствата преди срещата и какви са днес, след нея?</strong><br /> - Много съм доволен от тази среща. Видях деца, които не бях виждал от 50 г. и които вече са баби и дядовци. Обаче духът им е свеж и бодър. А това е най-важното.<br /> <strong><br /> - Създател сте на детско АРТстудио &quot;Малки таланти ОК&quot;. Днешното поколение има ли своите рицари без броня?</strong><br /> - Децата са много лесно раними, защото нямат бронята на сблъсъка с живота. Всички са рицари без броня и е много важно да се работи с тях внимателно. И ако спечелиш доверието им, става лесно да влязат в роля, да изиграят добре етюда си и т.н.<br /> <br /> <strong>- Искало ли ви се е вашите деца да наследят професията ви? </strong><br /> - Въпреки че синът ми Боян се снима в &ldquo;Ти, който си на небето&rdquo; и &ldquo;Кладенецът&rdquo;, а дъщеря ми Неда игра в &ldquo;Разговор с птици&rdquo;, и двамата поеха по свой път. Все пак са близо до киното &ndash; той се занимава със звук и музика, а тя &ndash; с кинокритика.<br /> <br /> <strong>- Живеем в твърде забързано време. Има ли нещо, което да ви притеснява?</strong><br /> - Да, притеснява ме простащината, която вилнее на най-високите етажи на властта. Как да възпитаваш деца, които гледат по телевизията разни политически клоуни, мислещи се за недосегаеми? Аз вярвам, че Господ гледа внимателно какво се случва у нас и тези изроди ще бъдат наказани свише.<br /> <strong><br /> - Какво ви носи радост?</strong><br /> - Радост ми носят по-дребните неща в живота. Един разговор с 6-годишното ми внуче, хубава хрумка по време на работа, хубава вечер с приятели. Разбрал съм, че не всичко на този свят е работа и пари. Трябва да живееш в хармония със себе си.<br /> <br /> <br /> <strong>Светослава ГЕОРГИЕВА</strong><br />