<strong>Антидепресантите, открити в дома на пилота-самоубиец Андреас Любиц, за пореден път накара света да се замисли дали можем да излекуваме психични заболявания с медикаменти. Повечето лекари смятат, че съвременните лекарства за борба с депресията са неефективни, а редовното им използване само задълбочава проблема. Въпреки това продажбата на таблетки за емоционални разстройства продължава да нараства.<br /> <br /> Как фармацевтичните компании са успели да убедят хората в необходимостта от антидепресанти и кой е изобретил първия универсален лек за депресия?</strong><br /> <br /> След като в дома на пилота-самоубиец Андреас Любиц бяха намерени антидепресанти и стана известно, че пилотът, убил 149 души, от няколко години е бил под наблюдението на психиатър, в световните медии не стихва дебатът за това как един душевно болен човек е бил допуснат да управлява самолет.<br /> <br /> Заслужава да се отбележи, че виновникът за трагедията е германски гражданин - страна, символ на едно от най-строгите в света законодателства по отношение защитата на личните данни. Лекарят на Любиц просто не е имал право да уведоми работодателите му за психичното му състояние. Съгласно германското право, това е престъпление.<br /> <br /> За разлика от България за лечението на депресията на Запад се отделя много по-голямо внимание. Заболяването отдавна е признато за едно от най-честите в така наречените развити общества, на които в основата стои индивидуализмът и развитието на собственото &bdquo;аз&rdquo;. Така например, за борба с депресията и неврозите в САЩ се отделя 10% от общия бюджет за здравеопазване. В България тази цифра не надвишава 1%.<br /> <br /> Приемането на антидепресанти и посещението при психиатър отдавна са станали толкова широко разпространено явление на Запад, че голяма част от работодателите не обръщат внимание на това, че техните служители са наблюдавани от лекар. Хората с диагноза &quot;депресия&quot; или &quot;неврози&quot; спокойно могат да карат кола, да си намерят работа и да имат същите права като останалите. Заедно с това непрекъснато расте и количеството на приеманите антидепресанти. Така например, в САЩ от началото на 90-те години употребата им е нараснала с 400% - това означава, че днес всеки десети жител на САЩ редовно взима медикаменти, облекчаващи симптомите на депресия. Подобна тенденция се наблюдава и в Европа.<br /> <hr /> <br /> <strong>През 2025 г. всеки десети ще е на психотропни</strong><br /> <br /> Според проучване, проведено неотдавна във Великобритания от компанията &bdquo;YouGov&rdquo;, след 10 години броят на хората, приемащи антидепресанти, ще се удвои. Т.е., всеки десети възрастен гражданин на Великобритания ще пие хапчета, за да се справи със симптомите на тревожност и депресия. При това страната заема едва четвърто място в Европа по употреба на антидепресанти. Преди нея се оказват такива привидно проспериращи страни, като Швеция, Дания и Португалия.<br /> <hr /> <br /> <strong>Психотерапия на тълпата</strong><br /> <br /> След края на Втората световна война икономиката на САЩ преживява нова рецесия. В обществото цари несигурност, а нивото на безработица достига 8%. Освен това много от младите хора, които се връщали от фронта, изпитвали сериозни психологически разстройства. Но основният проблем се оказва спадът в потреблението. Точно тогава правителството на САЩ започва да внедрява културата за посещение при психотерапевт-лекар, който може да лекува едновременно депресия и да дава съвети.<br /> <br /> Универсална рецепта против депресия по това време става фразата: радвайте себе си колкото се може по-често. Основният източник на радост, което не е изненадващо, според терапевтите, е купуването на нови неща. По този начин, лекарите активно налагат основната концепция на държавата, че щастието на всеки член на демократичното общество зависи от обема на потребление и от това доколко стриктно спазва универсалните норми на поведение.<br /> <br /> Авторът на тази идея също е Едуард Бернайс. От началото на 1960 г. терапевтите са станали неразделна част от американското общество: те консултират не само холивудски звезди и политици, но и обикновени граждани.<br /> <br /> Дотогава за лечението на психиатрични заболявания не са били използвани лекарства. Само малка част от лекарите са предписвали на своите пациенти морфин и опиум. Точно в този момент започва активно проучване на същността на депресията и за първи път се поставя въпросът за възможностите за лечението й. В края на 1950 г. е издигната теорията за химическия дисбаланс, в основата на която стои идеята, че причината за депресията е недостигът или излишъкът в човешкия мозък на така наречените хормони на щастието - серотонин, допамин и др.<br /> <br /> Тази теория става основа за създаването на първите антидепресанти. В началото на 1970 г. е измислен &bdquo;прозак&rdquo;, но по рафтовете на аптеките това лекарство попада едва през 1988 г.<br /> <hr /> <strong><br /> Универсалното хапче</strong><br /> <br /> Създаването на универсален лек за депресия отваря огромен пазар за фармацевтичните компании. От 1988 г. продажбите на &bdquo;прозак&rdquo; и други антидепресанти растат непрекъснато. Въпреки това и досега учените не са наясно как влияе липсата на серотонин върху формирането на емоционални разстройства.<br /> <br /> Трябва също да се отбележи, че самото понятие &bdquo;химически дисбаланс&rdquo; си остава и до днес само непотвърдена теория &ndash; не съществуват тестове, с помощта на които може да се измери нивото на серотонин и други вещества в мозъка на жив човек.<br /> <br /> Все пак, въпреки липсата на доказателства, мнозина на Запад са абсолютно убедени, че всичките ни тревоги са в резултат от химически дисбаланс, както и че всяко разстройство може да се излекува с медикаменти.<br /> <hr /> <br /> Пазарът на антидепресанти в момента може да предложи лекарство за почти всяко нежелано емоционално състояние. В същото време, от момента на изобретяването на хапчетата броят на психичните разстройства се е увеличил няколко пъти. Част от проблема е, че списъкът с критериите за диагностициране на болестта се увеличава експоненциално. Например дете, което често спори с родителите си е напълно възможно да бъде диагностицирано с опозиционно разстройство, за което, разбира се, има и медикаментозно лечение.<br /> <br /> Повечето лекари смятат, че лекарствата отключват при някои пациенти по-сериозни форми на психични заболявания, отколкото тези, от които е трябвало да бъдат лекувани.<br /> <br /> От 25 до 50% от децата, лекувани с тези антидепресанти в продължение на 5 години, развиват биполярна депресия. Сред възрастните тази цифра е около 25%.<br /> <br /> Биполярна депресия означава, че пациентът ще трябва да приема няколко вида лекарства. В Съединените щати само 35% от пациенти с биполярна депресия работят, т.е. може да се каже, че наличието на тази форма на депресия води до особена форма на инвалидност.<br /> <br /> След анализ на докладите от 47 клинични проучвания на антидепресанти, в които са участвали 5133 пациенти, учените от британски университет стигат до заключението, че най-добре продаваните антидепресанти като &bdquo;прозак&rdquo; и &bdquo;сероксат&rdquo; едва ли са по-ефективни от плацебо при лечение на депресия, съобщава Би Би Си.<br /> <br /> Изследванията на дългосрочните действия на антидепресантите показват, че пациентите повече не се възстановят след епизодите на депресия, както е било преди появата на антидепресантите. Интензивността на депресията при приемащите хапчета нараства по-бързо. Така също при пациентите зачестяват рецидивите и вместо преминаващи епизоди на депресия, развиват хронична психична болест.<br /> <br /> Според проучване на Уитакър антидепресантите от по-старо и по-ново поколение имат приблизително една и съща способност да повишават чувствителността на мозъка към по-продължителни депресии. В допълнение към това новото поколение антидепресанти SSRI (селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина), повишават риска от биполярна депресия.<br /> <br /> <br /> <strong>Милена ВАСИЛЕВА</strong><br />