В състояние на инфаркт отива на държавен прием, изкарва 4 инсулта
<em>И днес, 70-години по-късно, темата за масовата касапница, наречена Втората световна война, все още вълнува човечеството. Особено сега, когато сме на прага на Третата, която може би ще бъде осъществена от &bdquo;Ислямска държава&rdquo;.<br /> <br /> А както е казал философът, за да опознаем настоящето и бъдещето, трябва по-внимателно да се вгледаме в миналото. Именно това прави единствено за народното издание д-р Тотко Найденов, един от най-авторитетните наши публицисти, с малко известни факти за хората, разпалили световния конфликт.<br /> <br /> След публикациите за Сталин, Ленин и Берия, продължаваме с една от най-колоритните личности на миналия век &ndash; Чърчил. <br /> </em><br /> <hr /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201511/Tina_31/44_Totko2.jpg" alt="44_Totko2.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="615" />- Д-р Найденов, от необятната Съветска Рус да отидем на Острова. Що за персона е бил Чърчил, и за него е писано много, но предполагам, че вие също знаете малкоизвестни факти за него? </strong><br /> - Английският дебелак алкохолик Уинстън Чърчил (1874 &ndash; 1965) е роден недоносен в 7-мия месец и едва оцелява. Макар и бременна, бъдещата му майка Джени Джероум изобщо не се пази - забавлява се - танцува неуморно по балове, язди, ходи на лов и именно тогава пада от коня и ражда отрочето; едва оцеляват и двамата. <br /> <br /> От младини седмачето Чърчил води самоубийствен нездравословен живот &ndash; чревоугодник и дебелак, на обед задължително пресушава поне половин бутилка вино &ndash; бордо или бургундско; приключва го с порто; следобед гаврътва първото си уиски със сода или лед, последвано от бутилка шампанско и накрая, преди лягане, лисва в гърлото си и чаша коняк &ldquo;Наполеон&rdquo;. Когато е в настроение или на делова среща предпочита руска водка с черен хайвер; истински битов алкохолизъм! Хаванските пури не слизат от устата му &ndash; пафка ги по 15-тина дневно. И без лекарски преглед е ясно, че е хипертоник и алкохолик с омазнен черен дроб, което е неизменно съчетано с обща атеросклероза.<br /> <br /> Често получава пристъпи на стенокардия (гръдна жаба). През 1941 г., вече 67-год., получава тежък остър пристъп; най-вероятно става въпрос за инфаркт, но само след 48 часа отива, макар и блед и с олюляваща се походка, на държавен прием. <br /> <br /> Установен му е манийно-депресивен синдром (биполярно разстройство, циклофрения) в лека степен. През 1949 г. (вече в опозиция) получава първия си инсулт (исхемичен); онемява за кратко. <br /> <br /> Въпреки това отново кандидатства за премиер и го избират (октомври 1951). Само 4 месеца по-късно (февруари 1952) го връхлита нов инсулт; оттогава говори трудно, лесно забравя, противоречи си, не може да се концентрира, губи мисълта си и не може да я следва. <br /> <br /> През цялото време на второто си премиерстване изпитва главоболие, явно дължащо се на преходни нарушения на мозъчното кръвообращение, сполетяват го леки исхемични инсулти и чести хипертонични кризи. Подава оставка чак след повече от 3 години физическо, интелектуално и политическо вегетиране (пролетта на 1955); тогава е на цели 80!<br /> <br /> След пенсионирането му е сполетян от трети, още по-тежък инсулт, последван от епилептични гърчове (толкова много му е увреден мозъкът!), тип &ldquo;пти мал&rdquo; (както при Цезар и Наполеон). Удря го и четвърти, но и той не отнася в гроба виновника за погубването на милиони човешки същества, повечето от които &ndash; напълно невинни. Отдавна е цяла развалина, но не се отказва нито от пурите, нито от уискито и червеното вино. Въпреки напълно разрушеното си здраве издъхва чак през 1965, на 91 години &ndash; удивително силен ген. вероятно, при един разумен живот, би надхвърлил 100-те.<br /> <br /> Чърчил е наистина безмилостен масов убиец. През 1940 г., след масовото бягство през Ламанша при Дюнкерк, той издава заповед да се потопят френските кораби в Северна Африка, под предтекст да не бъдат пленени и използвани от германците; по този начин най-безотговорно, безжалостно и напълно излишно погубва 1300 съюзнически моряци (не си губят времето да ги предупреждават и изведат).<br /> <br /> Със сигурност английският премиер знае за подготвяното от Луфтвафе опустошително бомбено нападение над Ковънтри. Може да предотврати<img src="/documents/newsimages/editor/201511/Tina_31/44_Charchil16.jpg" alt="44_Charchil16.jpg" align="right" hspace="9" vspace="9" width="320" height="419" /> разрушаването му и хилядите жертви, но не предупреждава сънародниците си, за да не разберат хитлеристите, че английските шифровщици са им разгадали кода. И злощастният град е безпрепятствено и напълно сринат.<br /> <br /> Именно старият тлъст пияница одобрява с алкохолизирания си, вечно обгърнат в тютюнев дим мозък тактиката на &ldquo;тоталната война&rdquo;, според която не се прави разлика между врага на фронта и народа му в тила. Вярно, идеологът на тази жестока, дълбоко антихуманна и недемократична теза е друг &ndash; маршал Артър Харис, наричан Глупака, а също и Касапина (и двата му прякора са сполучливи). Той убеждава премиера, че стратегическите бомбардировки (чети:. масираният бомбен килим в тила, безогледно избиващ мирни жители), ще решат войната.<br /> <br /> Първата показна акция в този смисъл, благословена от алкохолизирания мозък на Чърчил, е варварската бомбардировка над Кьолн. Следва въздушното нападение над Любек със запалителни бомби и бъдещият нобелов лауреат по литература се радва като дете на съобщението, че &ldquo;градът гори като подпалки&rdquo;. 25% от военното производство на Англия и 7% от британските военнослужещи се занимават само с бомбардиране на немските градове и зверското унищожение на мирното им беззащитно население. По-късно към тези сили се присъединяват и съюзническите американски бомбардировачи. <br /> <br /> Така са избити около 600 000 невинни цивилни хора, предимно жени, старци и деца, чийто единствен грях е, че са германци. Да не говорим за напълно излишното разрушаване и изпепеляване на Дрезден в самия край на войната (в нощта срещу 14 февруари 1945), станало по съвместна заповед на военните престъпници Чърчил и Рузвелт. Загиват общо 125 000, от тях - живи изгорени близо 30 000 души. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201511/Tina_31/44_Charchil6.jpg" alt="44_Charchil6.jpg" align="left" hspace="9" width="320" height="451" />&ldquo;Германският народ трябва да преглътне част от страданията на английския народ - спокойно оправдава това свое поредно зверство британският плешивец с тлъстата увиснала гуша, спокойно димейки с пурата си и отпивайки от уискито. &ndash; &ldquo;Германия заслужаваше това. Горд съм с операцията!&rdquo;. <br /> <br /> Нима един държавник, наричащ себе си демократ, си позволява да се сравнява с фашист и да извършва неговите деяния и да изпитва гордост от избиването на десетки хиляди жени и деца?! <br /> <br /> Да си припомним с тъга и абсолютно безсмислените пиратски среднощни бомбардировки над българската столица, при които загиват над 2000 невинни хора, вкл. и заспали дечица ангелчета. След извършения подвиг английският премиер самодоволно се заканва, че София трябва да бъде изравнена със земята и върху развалините й да се посадят&hellip; картофи. <br /> <br /> &ldquo;Победителите не ги съдят&rdquo;, има подобна цинична максима. Така е. Но на подсъдимата скамейка в Нюрнберг едни масови убийци съдят други масови убийци, т. е. техни колеги по зверства и престъпления срещу човечеството, само защото са победители, което не може да бъде правно или морално основание. <br /> <br /> Убиецът си е убиец, независимо от идеологията, която проповядва.. Защото никой няма право да отнема безценния човешки живот, без неговия да е застрашен. Но това трудно може да бъде обяснено на склеротик пияница.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Георги АНДОНОВ<br /> </strong><br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><em><strong>........................<br /> В следващия брой на &bdquo;ШОУ&rdquo; четете за останалите болни мозъци &ndash; автори на Втората световна война &ndash; Рузвелт, Хитлер, Мусолини. <br /> <br type="_moz" /> </strong></em></span><br />