20 Ноем. 2015, 14:10
25581 прочита
4 коментара
С Тодор Живков се видяхме в съда
<em>Господин Хадживелчев–Стайчето от димитровградския квартал „Черноконево” е може би единственият човек в България, който се е докосвал до красивото, голо тяло на Лепа Брена, без да му се разтреперят ръцете. Или както се казва – без да му трепнат мартинките. А и певицата напълно му се доверява по простата причина, че няма друг изход.<br />
<br />
Случката е от преди много години, когато Лепа Брена е на върха на славата си и има концерт на стадиона в Димитровград, а Стайчето е все още начинаещ, малко известен чакръкчия. На това велико за онези времена събитие Стайчето е поканен от Кацата, бащата на днешната, вече залязващата фолкпевица на „Пайнер”, Гергана. И понеже не е с билет, му намират място зад кулисите…</em><br />
<br />
<hr />
<br />
<strong><img src="/documents/newsimages/editor/201511/Tina_31/40_Staicheto5.jpg" alt="40_Staicheto5.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="290" />- Какво точно се случи в онзи ден?</strong><br />
- Как какво, проработи ми късметът! Не може аз, младият чакръкчия, които се опитва да се наложи в спортните среди като масажист, да се окажа близко до сцената, а и точно в този момент певицата да стъпи накриво и да си навехне крака. <br />
<br />
За мен това беше самата съдба. Изнесоха Лепа Брена на ръце в гримьорната и Кацата ми нареди да й оправя крака. Оправих го, разбира се, но й казах да се съблече, за да мога да работя спокойно. А и трябва да й направя масаж на тялото. Беше много красива, но да си призная честно в онзи момент аз дори не знаех, че тя е толкова популярна.<br />
<br />
Аз просто си вършех работата и не си давах сметка, че после за това ще ми завиждат толкова много хора. След масажа тя като видя, че кракът въобще не я боли, ми стисна ръката, благодари и поиска да ми плати, но аз отказах. Тя обаче нареди на нейните хора да го направят и хукна към сцената, защото публиката се беше изнервила и ръкопляскаше от много време. Категорично отказах да взема пари, но по-късно разбрах, че някой все пак беше мушнал три-четири банкноти в джоба ми, без да забележа. <br />
<br />
Дори не помня колко години след тази случка баскетболният отбор, на който вече бях назначен като масажист, играеше с отбора на „Цървена звезда”. Някой беше казал на Лепа Брена, че и аз съм там и тя дойде в залата. Видяхме се, поговорихме си и тогава тя ми подари този часовник, който продължавам да нося и до днес…<br />
<br />
<strong>- Сега си известен чакръкчия, а и като масажист не падаш по-долу...</strong><br />
- Какъв Бог, каква дарба! Аз съм се учил от бай Тодор Чакръкчията от Хасково. От него по-добър не знам да е имало в България. Та при него и Тодор Живков е ходил след лов. Любопитен ми беше неговият занаят, а и явно нещо съм наследил от прадядо си Груди, прочут в цяла Южна България чакръкчия. Но истината е, че този занаят не се учи лесно. Тръгваш от периода на т.нар. „правач на стави”, след това вече можеш да пристъпиш към изкълченото и навехнатото. А аз съм учил и имам диплома за кинезитерапевт. Най-напред започнах да работя с футболните отбори, пътувах с футболистите, оправях им травмите. Научих се и да свиря като рефер на срещите, после ме направиха и съдия. И така вече 50 години…Работил съм с много известни хора. Бил съм масажист в отбора на Димитър Пенев – Пената, бил съм и при треньора на националния баскетболен отбор Петко Маринов.<br />
<br />
<strong>- Говори се, че си лекувал и Слави Трифонов и бившия президент Петър Стоянов? Кога беше това?</strong><br />
- О, това беше отдавна. Слави още беше в „Ку-ку бенд”. При мен го доведе треньорът Петко Маринов. Ще ти доведа, ми каза един ден Петко, едно много добро момче, което има сериозен проблем с ръката, трябва да му помогнеш. Щом трябва, казах, ще помогна. И помогнах, пипнах му ръката за десетина минути и тя спря да го боли. <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>А Слави ми вика: „Аз на тебе такъв подарък ще ти изпратя!..”Ама не ми изпрати. Забрави. </strong></span><br />
<br />
Всъщност аз не съм по подаръците, за мен е важна мъжката приказка. Един календар да беше ми изпратил, пак щях да бъда доволен. Макар че никога не правя компромиси със себе си, се наложи и втори път да се срещна със Слави. Беше в спортната зала в Димитровград, където играеха нашият баскетболен отбор с отбора на Шумен. Не знам по какъв повод, но видях, че Слави е в залата и на мен се падна честта да го настанявам. <br />
<br />
Сложих го да седне точно зад Сашо Диков. По това време обаче Слави беше станал друг човек – важен, важен, та чак в тавана гледа от важност. Бях се спрял точно срещу него и докато го наблюдавах да видя дали ще ме познае, дали се сети за първата ни среща, при него се спря Андрю Попа от агитката на феновете на „Компакт” и започна да му иска пари. Много пари. Аз започнах да махам с ръката, за да подскажа на Слави да не му дава пари, защото после няма да ги види. Той ме разбра и извади и му даде само сто лева. А оня се надяваше на хиляди. Няма да скрия, после Слави дойде при мен и ми благодари, че го предупредих за Попа.<br />
<br />
И пак каза, че ще ми изпрати подарък. И вторият му подарък пристигна до мене, колкото и първият. Когато обаче ми казаха, че Слави ме търсил, защото имал проблеми с крака, аз се направих, че не съм чул. Това беше, когато се изпотрепа в Стара Загора. Не знам после какъв акъл ми дойде, та взех и му написах едно писмо по имейла. Нали имаше и такива моменти в предаването му, зрителите му пишат, а той четеше писмата им по време на предаването. С това писмо му напомних за мъжката приказка и се надявах да го прочете в ефир. Писмото беше в ръцете му по време на предаването и като го погледна, изтърси: „А на това писмо от Димитровград аз няма да отговоря! И го хвърли в коша.<br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Сега за мен човек с името Слави Трифонов не съществува.…</strong></span><br />
<br />
Прочетох някъде из вестниците, че Слави вече бил инвалид. Ами ако иска нека ми се обади, може пък и да мога още веднъж да му помогна…Нали знаете, невидяна работа! Питаш ме и за президента Петър Стоянов? Да, и той е идвал при мен и съм му помагал…Оправял съм навехнато и на Желю Желев, докато беше президент. И самият Астор ме потърси да му помогна…И с пайнерките съм работил. Поне десетина от пайнерките са минали през ръцете ми, включая Глория и Ивана. Но най-голямата обида преживях от димитровградската певица Гергана, която се е напикавала в ръцете ми и заради нея не искам вече да чуя за тази гилдия. Правил съм й масажи няколко пъти, защото гръбначният стълб й прави проблеми. <br />
<br />
Веднъж ми се обажда, че има болки в кръста и трябва да ги премахна, защото имала концерт. Уговорихме се в 3 часа след обяд да я чакам до автогарата в Димитровград откъдето да ме вземе с колата. Чаках я до пет часа, но тя не дойде. Много ме заболя! Аз съм човек на възраст. Можеше да ми завърти един телефон и да не ме държи толкова време да стърча до автогарата. Сега и да умира от болки това неблагодарно момиче, няма да му помогна.<br />
<br />
<strong>- Помагал си и на много футболисти?</strong><br />
- Толкова много от известните футболисти са минали през ръцете ми, че няма да мога да ги изброя всичките. Знаеш ли колко спортни екипи като подаръци имам вкъщи. <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Имам и фланелка и яке от Бербатов. </strong></span><br />
<br />
Подари ми ги още когато играеше в „Манчестър юнайтед”. Само преди една седмица вдигнах на крака столичния футболист Миро Иванов. Само с два масажа вдигнах момчето на крака. Болките му изчезнаха, отокът спадна. И на Елин Топузаков съм помагал по време на мач…<br />
<br />
<strong>- Стайче, а каква е онази история със загиналите футболисти?</strong><br />
- Тази история е най-черният епизод в живота ми. Беше 11 октомври 1992 година. Нямах никакво усещане, че тази дата ще остане в историята като една от най-трагичните за жителите и спортистите на димитровградския квартал „Черноконево”. С футболния отбор „Септември” се връщахме от гостуване в с. Браница. Това беше футболният отбор на кв. „Черноконево”, който беше много силен и играеше в „А” окръжна Хасковска група. Към 18 часа шофьорът на автобуса, пълен с играчи и фенове на отбора, изгуби управление и ние паднахме в река Съзлийка от стария мост до село Свирково, Симеоновградско. На място загинаха 5 човека, 16 бяха тежко ранени.<br />
<br />
Цяла седмица в Черноконево погребваха телата на загиналите футболисти и фенове. Помня последните думи на треньора на отбора Георги Димитров – Майстора: „Момчета, трепем се…Ей ти убиваш хората ми”, извика на шофьора и това беше. Загина! Загина и брат му Никола Димитров, който беше домакин на отбора. В автобуса имаше четирима братя. Двамата загинаха, третият се удави от мъка по тях. В последствие от шока си отидоха от този свят още петима човека, които бяха в автобуса убиец. Най-младият от тях беше футболистът на „Локо” – Пловдив, Иван Йончев, На мен два часа ми шиха пукнатата глава. От удара пострадаха цялата ми лява страна и кръстът.<br />
<br />
Имаше дело през 1993 година. При 5 жертви и 16 тежко ранени дадоха на шофьора Филип Куртанов 12 години затвор и 21 години лишаване от правото да управлява МПС. Най-интересното е, че по време на гледане на делото във Висшия административен съд, защото имаше обжалване, <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>се срещнахме с Тодор Живков. Точно този ден съдеха и него. </strong></span><br />
<br />
Та той ни каза: „Момчета вярвайте в родното правосъдие! А бащата на едно от загиналите футболистчета се обърна към полицаите, които съпровождаха Живков, и им каза: „Защо съдите този добър човек, бе хора? Ще дойде време да му целувате ръцете ама него няма да го има. Съдете ей този престъпник шофьора, които затри децата ни…” Филип Куртанов лежа в затвора 7 години и излезе, а на мен болежките по тялото ми от катастрофата не искат да си отидат и до днес.<br />
<br />
<strong>- Носител си и на награди, какви?</strong><br />
- Може би аз съм единственият в България шампион и бронзов медалист по хандбал. Повече от 16 години съм придружавал като масажист и рехабилитатор отбора на хасковските хандбалистки. <br />
<br />
<strong>- А богат човек ли си?</strong><br />
- Най-много пари ми е дала Лепа Брена – 200 марки. Оставяли са ми по 10, по 20 лева, канили са ме на гости.Това е! Виж подаръци като спортни екипи и сувенири имам колкото искаш. И това ми е достатъчно. Не съм алчен, доволен съм, ако имам пари да си купя хляб и нещо за ядене. Сам съм, нямам семейство и затова мога да карам както дойде…<br />
<br />
<strong>Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА, Димитровград<br />
<br />
<br type="_moz" />
</strong><br />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Интервю
Народната певица Радостина Паньова: Не се обиждам, че ме наричат попадия
03 Окт. 2016, 13:20
Интервю
Шеф Борис Петров пред "ШОУ": Манчев не е готвач, просто иска да се показва по телевизията!
19 Септ. 2016, 18:25
4 Коментара: