С Тодор Живков се видяхме в съда
<em>Господин Хадживелчев&ndash;Стайчето от димитровградския квартал &bdquo;Черноконево&rdquo; е може би единственият човек в България, който се е докосвал до красивото, голо тяло на Лепа Брена, без да му се разтреперят ръцете. Или както се казва &ndash; без да му трепнат мартинките. А и певицата напълно му се доверява по простата причина, че няма друг изход.<br /> <br /> Случката е от преди много години, когато Лепа Брена е на върха на славата си и има концерт на стадиона в Димитровград, а Стайчето е все още начинаещ, малко известен чакръкчия. На това велико за онези времена събитие Стайчето е поканен от Кацата, бащата на днешната, вече залязващата фолкпевица на &bdquo;Пайнер&rdquo;, Гергана. И понеже не е с билет, му намират място зад кулисите&hellip;</em><br /> <br /> <hr /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201511/Tina_31/40_Staicheto5.jpg" alt="40_Staicheto5.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="290" />- Какво точно се случи в онзи ден?</strong><br /> - Как какво, проработи ми късметът! Не може аз, младият чакръкчия, които се опитва да се наложи в спортните среди като масажист, да се окажа близко до сцената, а и точно в този момент певицата да стъпи накриво и да си навехне крака. <br /> <br /> За мен това беше самата съдба. Изнесоха Лепа Брена на ръце в гримьорната и Кацата ми нареди да й оправя крака. Оправих го, разбира се, но й казах да се съблече, за да мога да работя спокойно. А и трябва да й направя масаж на тялото. Беше много красива, но да си призная честно в онзи момент аз дори не знаех, че тя е толкова популярна.<br /> <br /> Аз просто си вършех работата и не си давах сметка, че после за това ще ми завиждат толкова много хора. След масажа тя като видя, че кракът въобще не я боли, ми стисна ръката, благодари и поиска да ми плати, но аз отказах. Тя обаче нареди на нейните хора да го направят и хукна към сцената, защото публиката се беше изнервила и ръкопляскаше от много време. Категорично отказах да взема пари, но по-късно разбрах, че някой все пак беше мушнал три-четири банкноти в джоба ми, без да забележа. <br /> <br /> Дори не помня колко години след тази случка баскетболният отбор, на който вече бях назначен като масажист, играеше с отбора на &bdquo;Цървена звезда&rdquo;. Някой беше казал на Лепа Брена, че и аз съм там и тя дойде в залата. Видяхме се, поговорихме си и тогава тя ми подари този часовник, който продължавам да нося и до днес&hellip;<br /> <br /> <strong>- Сега си известен чакръкчия, а и като масажист не падаш по-долу...</strong><br /> - Какъв Бог, каква дарба! Аз съм се учил от бай Тодор Чакръкчията от Хасково. От него по-добър не знам да е имало в България. Та при него и Тодор Живков е ходил след лов. Любопитен ми беше неговият занаят, а и явно нещо съм наследил от прадядо си Груди, прочут в цяла Южна България чакръкчия. Но истината е, че този занаят не се учи лесно. Тръгваш от периода на т.нар. &bdquo;правач на стави&rdquo;, след това вече можеш да пристъпиш към изкълченото и навехнатото. А аз съм учил и имам диплома за кинезитерапевт. Най-напред започнах да работя с футболните отбори, пътувах с футболистите, оправях им травмите. Научих се и да свиря като рефер на срещите, после ме направиха и съдия. И така вече 50 години&hellip;Работил съм с много известни хора. Бил съм масажист в отбора на Димитър Пенев &ndash; Пената, бил съм и при треньора на националния баскетболен отбор Петко Маринов.<br /> <br /> <strong>- Говори се, че си лекувал и Слави Трифонов и бившия президент Петър Стоянов? Кога беше това?</strong><br /> - О, това беше отдавна. Слави още беше в &bdquo;Ку-ку бенд&rdquo;. При мен го доведе треньорът Петко Маринов. Ще ти доведа, ми каза един ден Петко, едно много добро момче, което има сериозен проблем с ръката, трябва да му помогнеш. Щом трябва, казах, ще помогна. И помогнах, пипнах му ръката за десетина минути и тя спря да го боли. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>А Слави ми вика: &bdquo;Аз на тебе такъв подарък ще ти изпратя!..&rdquo;Ама не ми изпрати. Забрави. </strong></span><br /> <br /> Всъщност аз не съм по подаръците, за мен е важна мъжката приказка. Един календар да беше ми изпратил, пак щях да бъда доволен. Макар че никога не правя компромиси със себе си, се наложи и втори път да се срещна със Слави. Беше в спортната зала в Димитровград, където играеха нашият баскетболен отбор с отбора на Шумен. Не знам по какъв повод, но видях, че Слави е в залата и на мен се падна честта да го настанявам. <br /> <br /> Сложих го да седне точно зад Сашо Диков. По това време обаче Слави беше станал друг човек &ndash; важен, важен, та чак в тавана гледа от важност. Бях се спрял точно срещу него и докато го наблюдавах да видя дали ще ме познае, дали се сети за първата ни среща, при него се спря Андрю Попа от агитката на феновете на &bdquo;Компакт&rdquo; и започна да му иска пари. Много пари. Аз започнах да махам с ръката, за да подскажа на Слави да не му дава пари, защото после няма да ги види. Той ме разбра и извади и му даде само сто лева. А оня се надяваше на хиляди. Няма да скрия, после Слави дойде при мен и ми благодари, че го предупредих за Попа.<br /> <br /> И пак каза, че ще ми изпрати подарък. И вторият му подарък пристигна до мене, колкото и първият. Когато обаче ми казаха, че Слави ме търсил, защото имал проблеми с крака, аз се направих, че не съм чул. Това беше, когато се изпотрепа в Стара Загора. Не знам после какъв акъл ми дойде, та взех и му написах едно писмо по имейла. Нали имаше и такива моменти в предаването му, зрителите му пишат, а той четеше писмата им по време на предаването. С това писмо му напомних за мъжката приказка и се надявах да го прочете в ефир. Писмото беше в ръцете му по време на предаването и като го погледна, изтърси: &bdquo;А на това писмо от Димитровград аз няма да отговоря! И го хвърли в коша.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Сега за мен човек с името Слави Трифонов не съществува.&hellip;</strong></span><br /> <br /> Прочетох някъде из вестниците, че Слави вече бил инвалид. Ами ако иска нека ми се обади, може пък и да мога още веднъж да му помогна&hellip;Нали знаете, невидяна работа! Питаш ме и за президента Петър Стоянов? Да, и той е идвал при мен и съм му помагал&hellip;Оправял съм навехнато и на Желю Желев, докато беше президент. И самият Астор ме потърси да му помогна&hellip;И с пайнерките съм работил. Поне десетина от пайнерките са минали през ръцете ми, включая Глория и Ивана. Но най-голямата обида преживях от димитровградската певица Гергана, която се е напикавала в ръцете ми и заради нея не искам вече да чуя за тази гилдия. Правил съм й масажи няколко пъти, защото гръбначният стълб й прави проблеми. <br /> <br /> Веднъж ми се обажда, че има болки в кръста и трябва да ги премахна, защото имала концерт. Уговорихме се в 3 часа след обяд да я чакам до автогарата в Димитровград откъдето да ме вземе с колата. Чаках я до пет часа, но тя не дойде. Много ме заболя! Аз съм човек на възраст. Можеше да ми завърти един телефон и да не ме държи толкова време да стърча до автогарата. Сега и да умира от болки това неблагодарно момиче, няма да му помогна.<br /> <br /> <strong>- Помагал си и на много футболисти?</strong><br /> - Толкова много от известните футболисти са минали през ръцете ми, че няма да мога да ги изброя всичките. Знаеш ли колко спортни екипи като подаръци имам вкъщи. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Имам и фланелка и яке от Бербатов. </strong></span><br /> <br /> Подари ми ги още когато играеше в &bdquo;Манчестър юнайтед&rdquo;. Само преди една седмица вдигнах на крака столичния футболист Миро Иванов. Само с два масажа вдигнах момчето на крака. Болките му изчезнаха, отокът спадна. И на Елин Топузаков съм помагал по време на мач&hellip;<br /> <br /> <strong>- Стайче, а каква е онази история със загиналите футболисти?</strong><br /> - Тази история е най-черният епизод в живота ми. Беше 11 октомври 1992 година. Нямах никакво усещане, че тази дата ще остане в историята като една от най-трагичните за жителите и спортистите на димитровградския квартал &bdquo;Черноконево&rdquo;. С футболния отбор &bdquo;Септември&rdquo; се връщахме от гостуване в с. Браница. Това беше футболният отбор на кв. &bdquo;Черноконево&rdquo;, който беше много силен и играеше в &bdquo;А&rdquo; окръжна Хасковска група. Към 18 часа шофьорът на автобуса, пълен с играчи и фенове на отбора, изгуби управление и ние паднахме в река Съзлийка от стария мост до село Свирково, Симеоновградско. На място загинаха 5 човека, 16 бяха тежко ранени.<br /> <br /> Цяла седмица в Черноконево погребваха телата на загиналите футболисти и фенове. Помня последните думи на треньора на отбора Георги Димитров &ndash; Майстора: &bdquo;Момчета, трепем се&hellip;Ей ти убиваш хората ми&rdquo;, извика на шофьора и това беше. Загина! Загина и брат му Никола Димитров, който беше домакин на отбора. В автобуса имаше четирима братя. Двамата загинаха, третият се удави от мъка по тях. В последствие от шока си отидоха от този свят още петима човека, които бяха в автобуса убиец. Най-младият от тях беше футболистът на &bdquo;Локо&rdquo; &ndash; Пловдив, Иван Йончев, На мен два часа ми шиха пукнатата глава. От удара пострадаха цялата ми лява страна и кръстът.<br /> <br /> Имаше дело през 1993 година. При 5 жертви и 16 тежко ранени дадоха на шофьора Филип Куртанов 12 години затвор и 21 години лишаване от правото да управлява МПС. Най-интересното е, че по време на гледане на делото във Висшия административен съд, защото имаше обжалване, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>се срещнахме с Тодор Живков. Точно този ден съдеха и него. </strong></span><br /> <br /> Та той ни каза: &bdquo;Момчета вярвайте в родното правосъдие! А бащата на едно от загиналите футболистчета се обърна към полицаите, които съпровождаха Живков, и им каза: &bdquo;Защо съдите този добър човек, бе хора? Ще дойде време да му целувате ръцете ама него няма да го има. Съдете ей този престъпник шофьора, които затри децата ни&hellip;&rdquo; Филип Куртанов лежа в затвора 7 години и излезе, а на мен болежките по тялото ми от катастрофата не искат да си отидат и до днес.<br /> <br /> <strong>- Носител си и на награди, какви?</strong><br /> - Може би аз съм единственият в България шампион и бронзов медалист по хандбал. Повече от 16 години съм придружавал като масажист и рехабилитатор отбора на хасковските хандбалистки. <br /> <br /> <strong>- А богат човек ли си?</strong><br /> - Най-много пари ми е дала Лепа Брена &ndash; 200 марки. Оставяли са ми по 10, по 20 лева, канили са ме на гости.Това е! Виж подаръци като спортни екипи и сувенири имам колкото искаш. И това ми е достатъчно. Не съм алчен, доволен съм, ако имам пари да си купя хляб и нещо за ядене. Сам съм, нямам семейство и затова мога да карам както дойде&hellip;<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА, Димитровград<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />