Мария Гроздева: Оперираха ми коляното!

<strong>Олимпийската ни шампионка по стрелба Мария Гроздева е родена в София. Със стрелба започва да се занимава на 11-годишна възраст. Неин треньор е Валентин Андреев. На 14 години покрива норматива за &ldquo;Майстор на спорта&rdquo;. Завършва Националната спортна академия със специалност спортна стрелба. Омъжва се за Валери Григоров, който е и неин личен треньор. Имат три деца.</strong><br /> <br /> <strong>Мария Гроздева стана най-титулуваната българска спортистка с 5 медала от олимпийски игри. Тя е носителка на девет европейски титли, притежателка е на олимпийски и европейски рекорд на малокалибрен пистолет. Двукратната олимпийска шампионка по спортна стрелба спечели и златото на финала за Световната купа в Банкок в дисциплината малокалибрен пистолет от 25 метра.<br /> <br /> &ldquo;Не си правя планове за бъдещето. Мисля, че имам още бъдеще в стрелбата и не съм се замисляла с какво ще се занимавам, след като се откажа. Плановете са от днес за утре и са свързани с децата и стрелбата&rdquo;, сподели специално за читателите на в. &ldquo;Доктор&rdquo; жената с най-точния мерник Мария Гроздева.</strong><br /> <br /> <strong>- Мария, създава ли ви здравословни проблеми това, че тренирате на студено? Обаждат ли се някакви болежки?</strong><br /> - Избягваме да тренираме на студено, но се случва. Гадничко е да ти замръзва пръстът, с който стреляш, започваш да не го чувстваш, а при нас тази усетливост трябва да е много силна. Отбягваме и защото рискуваме да ни &ldquo;припознае&rdquo; някой вирус.<br /> <br /> Не бих казала, че имам някакви здравословни проблеми заради студа. Аз съм кален човек, водя активен начин на живот дори когато не се подготвям за състезания и шампионати. Тичам в парка, правя преходи по Витоша и е нужно да съм в добра форма, не да усещам напрежение и болки. Всяка сутрин тичам с кучето в Южния парк, сега след операцията на коляното редувам тичане с бързо ходене, което е много полезно за ставите.<br /> <strong><br /> - Не ви ли омръзват тренировките?</strong><br /> - Рядко ми писва от тренировки, аз съм отговорен човек. Тогава отивам на фитнес, после стрелям, обаче ръцете ми треперят от тежестите и се отказвам. Понякога комбинирам крос и фитнес. Ставам по-силна и не ми тежи пистолетът. Той е един килограм, но е свързан с по-специфично натоварване. Много здрави хора са идвали - гюлетласкач, копиехвъргачка например, вдигнат 10 пъти и се изморяват. Казват: &ldquo;А, не, ръката ми окапа!&rdquo; Аз &ldquo;вдигам&rdquo; поне по 150 пъти на ден и все още нищо ми няма.<br /> <strong><br /> - Какво искате да &ldquo;отстреляте&rdquo; в здравеопазването?</strong><br /> - За радост малко далеч съм от тази материя. Не че нямам желание да го направя, но искрено се надявам нещата в България да се променят. Сещам се как в Германия всички всяка година задължително минават на сериозни профилактични прегледи.<br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Задължителна е тази профилактика, </strong></span><br /> <br /> у нас се прави само на хартия. Трябва да се променят нещата именно тук, в скрининга, защото доказано е, и аз включително съм потърпевша, че болести, които се откриват навреме, са на 100% лечими. <br /> <br /> <strong>- Скоро да сте посещавали някоя клиника и защо?</strong><br /> - Не съм ходила на лекар, само на разкрасителни процедури се подлагам от време на време. Успокояващо действат, защото ти повдигат самочувствието и се чувстваш спокоен и уверен. <br /> <br /> Но преди две години имах сериозен проблем с лакътя, направих епикондилит, познат като &ldquo;тенис лакът&rdquo;. Лекуваха ме с инжекционен колаген. Преодолях тежката спортна травма с този колаген. Невероятно, но<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>болката отшумя почти веднага</strong></span><br /> <br /> и наистина никога повече не почувствах дискомфорт нито в коляното, нито в лакътя. Докато не скъсах кръстни връзки - наложи се да се оперирам.<br /> <strong><br /> - На кой доктор доверихте коляното си? </strong><br /> - На д-р Тони Георгиев, дето му казват Коляното. Мина успешно операцията, целият му екип са страхотни хора. След пет дни си тръгнах от тях малко тъжна, много ми хареса там.<br /> <strong><br /> - Спазвате ли някакъв хранителен режим? Такъв необходим ли е при вашата подготовка за състезания?</strong><br /> - По принцип не правя диети, нищо не отбягвам, но си имам мярка в храненето и внимавам каква храна приемам. Като съм на състезания, особено внимавам да не преяждам, да не се храня късно вечер. С годините съм установила, че дори когато стрелям сутрин на гладно, дето се казва, само на една гола вода, без кафе, без закуска, се чувствам много по-събудена, сетивата ми са по-изострени. Ако се преяжда, се получава сърцебиене, при леко напрежение или стрес идва и треморът, и високият пулс.<br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Добре се чувствам с малко глад</strong></span><br /> <br /> но не глад като гладуване, а с балансирано хранене. Аз слушам и се храня според ритъма на организма си.<br /> <strong><br /> - Налага ли се да приемате хранителни добавки? </strong><br /> - Не съм им фен. 16-годишният ми син все ме заплашва, че ще си купи протеин и аминокиселини, защото редовно посещава фитнеса. Според мен, всичко, което по естествен начин може да си го набавиш, е излишно да го правиш чрез химията. Бабите и дядовците ни бяха дълголетници само с кисело мляко, не трябва да се тровим излишно. Заради стреса и некачествените ни храни постоянно у нас се снижава границата на смъртността. Мисля, че от некачествения начин на живот се разболяваме, не от лошотия. Бедността ни прави лоши хора. Много хора у нас живеят на ръба на бедността - това е страшно...<br /> <br /> <strong>- Билки или химия...</strong><br /> - Възхищавам се на китайците, дето <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> пият всякакви чайове от корени</strong></span><br /> <br /> У нас имаме такова разнообразие, но като че ли е малко информацията какво лекуват нашите билки. За съжаление, когато и да съм пробвала да лекувам децата с билки, не се е получавало - все стигахме до антибиотици.<br /> <br /> <strong>- Ваксините...</strong><br /> - Сложила съм всички задължителни ваксини на децата. Да, има различни мнения, но мисля, че ваксините ни пазят от коварни болести. Ваксинирахме се цялото семейство и срещу хепатит, той не се открива лесно и навреме, човек не разбира, че е болен, а последствията са животозастрашаващи. <br /> <br /> <strong>- Предстоят ви състезания и у нас, и в чужбина. Как се чувствате?</strong><br /> - В чудесно здраве съм, в добро настроение, позитивна, усмихната. За първи път правим турнир, в който ни подкрепя фармацевтична компания. Това е голям жест, защото, откакто 30 години стрелям, и особено в последно време много трудно се намират спонсори за спорт. Ето, и журналистите участвате в него, това никога досега не се е случвало. Радост е и за децата, и за нас самите, защото спортът освен здраве дава и самочувствие да продължиш да се бориш в живота с каквито и препятствия да ти изскочат.<br /> <br /> Бих посъветвала децата да спортуват каквото и да е - дори и да не се занимават професионално, достатъчно е една разходка в парка или на Витоша. Въпреки че в залите има много деца, на днешно време за семействата е трудно, тъй като всичко е свързано с допълнителни средства. Надявам се все повече подрастващи да се запалят да спортуват, защото освен че ще бъдат ангажирани, спортът учи и на дисциплина.<br /> <br /> Много се разстройвам, когато по телевизията гледам за някое детенце, на което трябва да се помогне, да се направи спешна операция. В такива моменти ми потичат сълзите...<br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />